Home»АНАЛИЗИ»Ердоган не може да се откъсне от войнстващата си политика и ускорява собствения си край

Ердоган не може да се откъсне от войнстващата си политика и ускорява собствения си край

Чета заглавията на близките до сарая (на Ердоган – бел. ред.) медии, преобладава войнствена реторика.

Рицарите на сарая, изявяващи се по вестникарските колонки също не правят изключение – държат се предизвикателно към всички.

Източникът им на вдъхновение, разбира се, е Ердоган.

А Ердоган се изживява като митологичния Рустам – всеки Божи ден размахва меч срещу целия свят.

Макар отвреме навреме да казва, че „ще увеличи броя на приятелите, за сметка на неприятелите“, вслушвайки се в някои съвети, той не може да го постигне, защото навсякъде вижда врагове и национални предатели. Защото той има нужда от това, за да затвърди властта си.

Постоянно повишава целите си.

Почти не остана сила, срещу която да не се е опълчил.

След закупуването на С-400 Ердоган е скаран както с Америка, така и с Европа и НАТО.

Няма държава, с която да не е имал търкания, заради сондажите в Източното Средиземноморие. Америка, Европейският съюз, Русия, Израел, Гърция, Египет са гневни на Турция.

В Сирия не само Америка, но и Русия, Иран, дори Саудитска Арабия не са на едно мнение с Турция.

Известно е, че Тръмп и Путин мислят по-различно от Ердоган относно Източен и Западен Ефрат и кюрдите, както и за ПКК и Партия „Демократичен съюз“ (PYD).

Въпреки че всички тези политики стесняват полето за маневриране на Турция във външната политика, Ердоган не сваля крака си от войнствения педал, вместо да залага на мира.

Той отправя не мирни, а войнствени послания към Кипър и проблемите в Егейско море.

От една страна, се извършват бомбардировки в Кандил, Северен Ирак и Сирия, а, от друга, операциите в югоизточната част на страната не секват.

Не забравяйте и още нещо. Турция разполага със свои войски в Ирак и Сирия, както и със собствени бази в Катар, Судан и Сомалия.

Според Ердоган, тази войнствена линия произтича от проблема за суверенитета на Турция и от битката с вътрешните и външните й врагове.

Ердоган почти напълно е обвързал всичко с тази войнствена политика. Дотолкова, че той е в състояние да изкрещи: „Нима ти си против борбата с тероризма!“ срещу всеки, за да заглуши критиките, свързани с влошаващата се икономика.

„Какво казват? Икономиката е свършена, икономиката е затънала. Тези хора са неблагодарници! Докато навсякъде в Турция се води битка с тероризма – вътре и вън, тези самолети и хеликоптери не пускат фъстъци и леблебии, а куршуми и снаряди. Нима всичко това не струва пари, нима това не е икономика?“, попита Ердоган.

Тези думи на Ердоган ми напомниха 1990-те години, може да е било през 1993 или 1994 г.

Тансу Чиллер беше министър-председател на Турция.

Турция с пълна скорост се движеше към онази страшна криза през 2001 г. Защото структурните проблеми в икономиката не можеха да бъдат решени, черните дупки, които подхранваха инфлационната ламя не можеха да бъдат запълнени.

Тогава във вихъра на икономическата криза Тансу Чиллер говореше също както говори сега Ердоган.

„Всеки говори за инфлация, но никой не пише за повишаването на разходите за военни цели, продиктувани от борбата с тероризма“, заяви Чиллер.

Чиллер имаше право. Една от причините за инфлацията през 1990-те години беше бързото повишаване на разходите за военни цели.

От една страна, се налагаше да бъдат решени структурни проблеми, а, от друга, беше нужно да се постигне мир, а не война.

Но слабите коалиционни правителства през деветдесетте години останаха в клас и по двата предмета. Така през 2001 г. избухна финансовата криза, която доведе до тежкото обедняване на Турция. А във вакуума, който породи тази криза се роди Ердоган и Партията на справедливостта и развитието.

Сега нека да погледнем на Турция, в която отново се заражда политически вакуум през призмата на 1990-те години.

• Днес Турция изживява задълбочаваща се икономическа криза, както през деветдесетте години.

• Инфлацията расте.

• Заедно с повишаващата се инфлация икономиката се свива, безработицата се увеличава, фалитите стават масово явление.

• Реалният сектор и банките са в затруднено положение, лошите кредити и дълговете представляват огромен проблем.

• Турската лира се стопява спрямо долара.

• Не се предприемат необходимите мерки за борба с инфлацията.

• В разходването на публичните средства, което трябва да съставлява гръбнака на борбата с инфлацията, все още е налице управление, което е далече от действителното съкращаване на разходите.

• Наред с всичко това Турция, точно както и през деветдесетте години продължава да води война, вместо да се застъпва за мира.

По-рано бях обърнал внимание на изброените осем точки в друга моя статия (17 ноември 2018). И бях подчертал дебело, че е нужен мир, а не война. И днес го подчертавам.

Както и през 1990-те години, в съвременната турска политика се отваря вакуум. Този огромен вакуум бавно и постепенно поглъща Ердоган, който не може да се откъсне от войнстващата си политика, вместо да защитава мира.

И един въпрос.

Как ще бъде запълнен този огромен политически вакуум, породен от Ердоган? Хасан Джемал, T24.

Obzornews.bg

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.