Home»ВОДЕЩИ НОВИНИ»Хени Лорер: Българските евреи са спасени благодарение на толерантността на българските поданици

Хени Лорер: Българските евреи са спасени благодарение на толерантността на българските поданици

Всички табла, които са тук описват историята, последствията от прилагането на Закона за защита на нацията срещу евреите и това, което се е случило в парламента, в страната, за да можем ние сега да разговаряме и за да мога аз да знам, че съм оцеляла от всичките тези негативни неща свързани с антисемитизма, с нацизма, с ксенофобията.

Това каза пред БГНЕС Хени Лорер, една от спасените от депортация, мигове преди отквиването на изложбата „1943: Преследване и зашита. Съдбата на българските евреи“.

„Много съм развълнувана. Тези табла ме връщат години назад, когато съм била малка. Предизвикват силни вълнения, защото беше труден и тежък период за еврейското население. Това, което съм преживяла, го виждам в картинна форма, а младите хора, които не знаят какво е било, ще бъдат информирани и ще могат да разберат и мисля, че ще могат да изведат поуки от случилото се“, добави още тя.

Хени Лорер подчерта, че изложбата, която бе изложена в ДА „Архиви“ е много голямо и сериозно постижение. С нея се показва рестрикцията, показва се лишаването на хората от техните човешки права. „Много пъти съм си задавала въпроса защо този закон е бил наречен „за защита на нацията“. За да има защита, трябва да има врагове. Този закон е бил публикуван и се е гласувал, за да защити българския народ. От кого? От евреите? Това е пълна безсмислица. Ние не сме врагове на българския народ“, коментира Хени Лорер.

Тя е убедена, че българските евреи са били спасени в следствие на толерантността и благородството на „обикновените български поданици“.

„В историята на взаимоотношенията между българи и евреи, не само на територията на днешна свободна България, но и на другите български земи, българският народ и еврейската общност винаги са живели в един мир и хармония и в нормални отношения“, заяви Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната при откриването на изложбата. Той допълни, че това е едно от нещата, с които българският народ може да се гордее. Каракачанов изрази своята надежда, че новата страница от историята, която се представя на тази изложба, засягаща отношенията между българи и евреи, само ще обогати досегашната история и ще даде повече аргументи на всички разумни хора, които в началото на 21 век си задават въпроса „Защо и днес съществува антисемитизъм? Защо и днес има поклонници на националсоциализма?“.

„Когато един народ е нормално възпитан и възпитаван чрез образователната си система, какъвто е бил българският народ, който в своята история е почитал всички свои съграждани без значение от техния произход, нещата се получават“, добави още Каракачанов.

Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, подчерта необходимостта да се помни историята, за да не се повтаря: „Трябва да си припомним за онези обикновени хора, без титли и без позиции, които са помогнали на отделни хора, отделни семейства в критичен за тях момент и в крайна сметка са спасили човешки живот. Това са българите, които са определени за праведници на света. Имаме 20 такива българи. Най-известни, от които са: Димитър Пешев, владиците Стефан и Кирил и популярната представа за спасителите на българските евреи спира до тук“.

Той покани хората, които в домовете си притежават свидетелства, документи, снимки, вещи, свързани с историята, да ги предадат на Архивите, защото това е мястото, на което те трябва да бъдат съхранявани.

Столичани и гости на София могат да посетят документалната изложба „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи“ в Изложбена зала „Архиви“, организирана по повод 75-годишнината от спасяването на българските евреи. Тя цели да разкаже историите на българските праведници, обявени за такива от израелския институт „Яд Вашем“ заради приноса им за спасяването на български евреи. БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.