Home»АНАЛИЗИ»КАК ГЛЕДА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НА ТУРЦИЯ?

КАК ГЛЕДА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НА ТУРЦИЯ?

1
Shares
Pinterest Google+

Мехмед Юмер

Наскоро се появи новина, че Европейският съюз обмисля възможността за среща на високо равнище с Турция. По-рано при посещението си в България т.г. канцлерката на Германия г-жа Ангела Меркел изрази подкрепата си за инициативата на министър-председателя г-н Бойко Борисов за буферна работна среща във Варна с европейските лидери и турския им колега Реджеп Ердоган преди да се организира официален форум между ЕС и Турция. От друга страна, при освещаването на църквата „Свети Стефан” в Истанбул на 7 януари президентът Ердоган буквално се самопокани в България и използва трибуната на българското Европредседателство, за да си опресни образа, слагайки маската на добродетелен радетел и защитник на междурелигиозния диалог, който във вътрешно политически план все по-устойчиво се затвърждава като авторитарен властелин. Разбира се, в замяна Желязната църква беше реставрирана почти изцяло със средства, отпуснати от Истанбулска голяма община и Турция заслужава благодарност за този огромен жест. Но нека се върнем на същинския въпрос: как гледа ЕС на Турция?

Структурата на ЕС включва в себе си както междуправителствените, така и наднационалните механизми за взимане на общи решения. Въпреки че е променен с Лисабонския договор Договорът от Маастрихт, който създава Европейски съюз, основан на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, все още е от много важно значение за разбирането на институционалното функциониране на Съюза. В областта на външната политика е невъзможно взимането на решение без съгласието на всички страни членки. Особено в случаи на международни кризи или спешни ситуации когато е необходимо да се вземат бързи мерки, често не се стига до единна външнополитическа позиция. Отношението към Турция поражда именно такъв проблем. Страните членки на ЕС изработват своите политики към южната ни съседка въз основа на различни очаквания и с различна мотивираност. Двустранните връзки на европейските държави с Турция стоят над общата политика спрямо нея. Добър пример в това отношение е сделката между Турските въздушни линии и консорциума Еърбъс за закупуване на 25 самолета, подписана при посещението на турския президент във Франция в началото на тази година. Следователно ЕС не може да изработи някаква норма във външната си политика. Колкото и усилия да полага Еврокомисията, последната дума по отношение на външната политика има Съвета на ЕС. Дори повечето членки да постигнат консенсус, ако само една държава не се съгласи, не може да се стигне до общо решение. А Турция е огромен пазар за ЕС, следователно много европейски страни поставят на първо място икономическите си интереси, без да обръщат внимание на бруталното нарушаване на човешките права там.

Друга причина, заради която Европейският съюз не се фокусира върху комплексните проблеми вътре в Турция е, че на нея вече се гледа като на отбор, който е отпаднал от висшата лига. В последния доклад на неправителствената организация „Фрийдъм хаус” Турция е извадена от групата на частично свободните и е включена в тази на несвободните държави. Напоследък представата за Турция вътре в Евросъюза коренно се промени. През първото десетилетие на 21 в. бяхме свидетели на това как Турция усилено работеше за утвърждаването на демокрацията и спазването на човешките права и свободи. Южната ни съседка беше успяла да покрие поне в минимална степен критериите от Копенхаген, след което Европейският съюз взе решение да седне с нея на масата за преговори за пълноправно членство. Благодарение на това между Турция и Съюза беше изграден механизъм за реформи, които започнаха да дават резултат и се отразиха много положително върху живота на турците. Този механизъм може да се обобщи накратко като икономически и политически напредък срещу пълноправно членство. Именно пълноправното членство беше морковът, който ЕС показа на Турция и този подход имаше мотивиращ ефект. Но с течение на времето някои страни като Франция и Германия, започнаха да протакват преговорния процес. Нещо повече, те подкопаха основите на влиянието, което Брюксел имаше върху Анкара с предложения от рода на привилегировано партньорство и т.н. Така Европа със собствените си ръце стопи вярата и надеждите на турското общество за пълноправно членство в клуба.

Понастоящем Турция се отдалечи от европейските стандарти със светлинни години, а онова, което беше постигнато с десетилетен труд и с цената на огромни усилия, сега е съсипано до основи. От потенциален член на ЕС през първото десетилетие на века, в началото на 2018-а Турция изглежда напълно е профукала тази възможност и е залитнала към диктатура. А новата ситуация в южната ни съседка дава повод на ЕС да подхожда по-дистанцирано към големите проблеми вътре в страната.

При тези условия ЕС ще води прагматична политика с Турция. Диалогът между Брюксел и Анкара вече няма да се формира съгласно законовите рамки на ЕС, както стана с бежанската криза. Оттук нататък отношиншята между Турция и ЕС ще се развиват в духа на алъшвериша, а с времето южната ни съседка ще става все по-зависима в индустриално и технологично отношение от Съюза. В дългосрочен план това ще доведе и до изтичане на капитали от страната. Чуждестранните инвеститори, които виждат, че еврочленството е неосъществима цел, постепенно ще се изтеглят.

От друга страна, Турция играе ролята на стена пред три милиона бежанци и постоянно шантажира ЕС с тази карта. Това осигурява на президента Ердоган относителна сила и той я използва при всеки удобен случай срещу ЕС. Но в дългосрочен план, когато бъде разрешен сирийският конфликт бежанците ще започнат да се завръщат по родните си места. Тогава ще бъде много трудно да се поправят увредените отношения между ЕС и Турция.

Понастоящем ЕС не желае да изгуби Турция като партньор и се опитва да спечели време, за да се подготви за евентуални по-тежки кризи с нея. И затова я критикува с половин уста, заради проблемите вътре в страната. Фактът, че Ердоган е непредвидим лидер, който не действа рационално кара ЕС да бъде предпазлив. Това се наблюдава особено в поведението на страни като Франция и Германия. Същевременно гражданите на страните в ЕС от турски произход са важен фактор от гледна точка на Турция. От друга страна, нарушаването на стабилността в Турция може да повлияе и на Европа чрез турците, които живеят в рамките на Съюза. Това е причината ЕС да постъпва предпазливо, въпреки погазването на Конституцията и човешките права, тъй като режимът в Турция макар и относително крепи стабилността.

Европейският съюз гледа на Турция като на недолюбван съсед с когото е призван да съжителства.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.