Home»СВЕТОВЕН ОБЗОР»Над 20 хиляди „обиди“ срещу Ердоган само за една година

Над 20 хиляди „обиди“ срещу Ердоган само за една година

Разследванията и процесите за обида на държавния глава драстично се увеличиха, откакто Ердоган е президент. А след опита за преврат през 2016 година техният брой направо скочи.

Сред потърпевшите е Дженк Игитер от университета в Анкара – един от многото преподаватели, които бяха уволнени с декрета за извънредното положение. Заради това, че в социалните мрежи бил използвал английската дума Pussy по адрес на Ердоган, Игитер беше осъден на година и четири месеца затвор.

Само през 2017 година турската прокуратура е разследвала 20 539 случая на предполагаеми обиди срещу президента. Заведени са 6033 дела. Обидата срещу президента е фиксирана в Наказателния кодекс още преди времето на Ердоган, но никога досега този параграф не е бил използван толкова често. Как обаче се решава, дали някой пост в социалните мрежи или определено изказване съдържат обида на президента? „Няма нито едно доказателство, че в поста си съм визирал държавния глава. Съдията просто не разсъждава като юрист. Зад поста ми той вижда определено намерение“, казва Ченк Игитер.

Осъден заради… Гугъл

За обида на държавния глава бяха осъдени и много журналисти. Един от тях е Онур Ерем. През 2015 година в една своя статия той описва какви резултати излизат в Гугъл, когато човек зададе ключовите думи „крадец“ и „убиец“: Търсачката автоматично предлага допълненията „Ердоган“ и „Партия на справедливостта и развитието“. Ерем е обвинен в обида на президента и е осъден на 11 месеца и 20 дена затвор. По-късно присъдата е заменена с парична глоба в размер на 1700 евро.
По данни на „Репортери без граници“, досега за обида на държавния глава са били осъдени 53 журналисти.

„Както ЕС, така и Венецианската комисия пледират за отмяна на този параграф в наказателното право. Турция обаче отказва. Този параграф е един от символите на авторитарната власт в Турция“, казва Ерол Йондероглу, който отговаря за Турция в „Репортери без граници“.

„God Save the Queer!“ Обида ли е това?

През 2015 година полицията щурмува дома на Ахмет, чието име тук е променено от съображения за сигурност. Поводът за полицейската акция: Полицията смята, че от жилището му се разпространява пропаганда в полза на терористична организация.

Конфискувани са два плаката. На единия е изобразен Ердоган, а надписът гласи: „Парламентарните гангстери“. Другият пък перифразира, известното мото God save the Queen („Боже, кралицата пази!“) в: „Боже, гейовете ни пази!“. По-късно Ахмет е осъден на 10 месеца затвор.

Неговият адвокат Давут Еркан смята присъдата за неправомерна. „Когато става дума за обида на държавния глава, съдиите вземат решения, които нямат нищо общо с правото. На практика може да бъде осъден всеки, чието изказване не се харесва на президента. Освен това съдиите не смеят да произнасят присъда в ущърб на Ердоган, защото се страхуват за кариерата си“, казва той.

Все по-често за обида на държавния глава биват обвинявани и политици. Ердоган най-често води дела срещу председателя на опозиционната Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу.

Друг клиент на правосъдието заради обида на президента е съпредеседателят на прокюрдската Демократична партия на народите Селахатин Демирташ, който е в затвора от 2016 година.

Длъжни са да търпят критика

Независими юристи извън Турция остро осъждат тази практика. Решенията на Европейския съд за човешките права по въпроса са недвусмислени, казва юристът Керем Алтъпармак. „Според оценката на Европейския съд за човешките права не може да съществува извънреден закон, който да защитава държавния глава. Турските съдилища обаче не обръщат внимание на тази оценка“, казва Алтъпармак.

Специалистът по Турция в „Амнести интернешънъл“ Андрю Гарднър смята, че параграфът за „обида на държавния глава“ изобщо не бива да съществува. Високопоставените политици са длъжни да търпят критиките, твърди той. „В други европейски страни също има дефиниции за подобен род престъпления. Но те не се използват никъде така масово, както в Турция“, казва Андрю Гарднър.

„Дойче веле“

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.