Home»АКТУАЛНО»Писмото на една майка, изпратено от турски затвор

Писмото на една майка, изпратено от турски затвор

След опита за преврат на 15 юли 2016 г., в Турция десетки хиляди души бяха хвърлени в затворите, заради предполагаеми връзки с преврата. Сред арестуваните има много жени с малки деца, нуждаещи се от майчини грижи.

Журналистът от турския вестник „Сьозджю“ Емин Чьолашан публикува в колонката си (18.10.2018) писмо на арестувана жена, майка на две деца, едно от които страдащо от синдром на Даун. Съпругът на жената също е бил в затвора.

Ето и пълният текст на писмото:

„Господин, Емин,

Една майка се намира зад решетките далече от децата си. Бях арестувана на 28 август 2018 г. и вкарана в затвора в Тарсус. Съпругът ми, без да има вина, лежи в затвора от двайсет и два месеца с обвинение за членство във ФЕТО. Аз досега не съм влизала нито в полицейски участък, нито в затвор. Когато съпругът ми беше задържан, останах безпомощна с две деца и сама се борех за оцеляването си.

Малкият ми син Ахмет е на двайсет и девет месеца и страда от синдром на Даун. Постоянно се нуждае от грижи и майчина обич.

Сърцето ми се къса.

Големият ми син е на десет години. Той е и баща и майка на своето братче.
Аз съм разделена от децата си. Понеже не ме вижда, малкият ми син не ме погледна по време на свиждането, той не ме погледна в очите. А баща си не е виждал от двайсет и два месеца.

Мъничкият ми Ахмет ще навърши три годинки след няколко месеца, но в сравнение с връсниците му той е като едногодишно дете. Нуждае се от специални грижи и специален режим на хранене. Той не може да води нормален живот като останалите деца. Нуждае се от пълна всеотдайност, любов и състрадание.

Господин, Емин,

Знам, че сте много чувствителен на тази тема и публикувате подобни писма в колонката си, аз редовно ги чета. Смятам, че ще чуете и моя мълчалив зов.

По-големият ми син също има психически проблеми. Той се мъчи да запълни нашата липса, за да не почувства братчето му липсата на родителска грижа. Той спотаява в сърцето си огромна ярост към мен. Често не желае да говори с мен когато вдига телефона.

Делото ми беше отложено за 22 ноември (2018). Въпреки че изпратих до Втори наказателен съд за тежки престъпления в Невшехир медицинско свидетелство, което потвърждава, че мъничкият ми Ахмет е с 94-процентова инвалидност, не бях освободена. От месец и половина съм разделена и от двете си деца. Един месец раздяла с Ахмет означава едногодишно изоставане в неговото развитие.
При такива деца, пропуските не може да се компенсират. Специалните грижи за него започнаха още от първия месец на раждането и трябва да продължат постоянно. Аз мога да бъда разбрана само от майка, която е на моето положение.

Трудно е да бъдеш майка, но още по-трудно е да бъдеш откъсната от детето си.

Още по-мъчителното е някой друг да се грижи за двайсет и деветмесечното ти дете, страдащо от синдром на Даун.

Невъзможността да се докоснеш до децата си, защото си зад железни врати, ти причинява такава болка, която просто не може да се опише с думи. Ако дадете гласност на безмълвния зов на една безпомощна майка, споделяйки несправедливото отношение към мен в колонката си, поднасям Ви своите благодарности предварително.
Желая Ви успех в работата.“ Бану Чамтосун

Obzornews.bg

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.