Home»АКТУАЛНО»Споменът за Хирошима на една оцеляла

Споменът за Хирошима на една оцеляла

Сецуко Търлоу, на 85 години, е на едва 13 години, когато оцелява след пускане на първата атомна бомба в света – в Хирошима на 6 август 1945 г. В неделя тя получи Нобелова награда за мир от името на Международната кампания за премахване на ядреното оръжие (ICAN) заедно с председателя й Беатрис Фин.

Ето как Търлоу си спомни ужасите на този ден преди 72 години в речта си по време на церемонията в Осло.

Заслепяваща светкавица

„Все още си спомням тази сутрин. В 8:15 ч. Видях една ослепителна синкаво-бяла светкавица от прозореца. Спомням си, че имах усещането, че плавам във въздуха.

Когато си възвърнах съзнанието в тишината и тъмнината, аз се озовах затисната в разрушената сграда. Започнах да чувам слабите викове на съучениците си:“ Майко, помогни ми, Боже, помогни ми“.

После изведнъж почувствах как ръце докосват лявото ми рамо и чух един мъж да казва:“ Не се отказвайте! Продължавайте да бутате! Опитвам се да ви освободя, вижте светлината, която идва през този отвор!”

Изгорени живи

„Докато пълзях, руините бяха в огън. Повечето от съучениците ми в тази сграда бяха изгорени живи до смърт. Видях навсякъде около мен абсолютно невъобразимо опустошение. Видях още призрачни фигури, гротескно наранени хора, те кървяха изгорени, почернели, части от тялото им липсваха.

Месото и кожата висяха от костите им. Някои от тях бяха с разкъсани гърди и стомаси, зловонната миризма на изгоряла човешка плът изпълваше въздуха”.

Радиационно отравяне

„По този начин, с една бомба, любимият ми град беше заличен. Повечето от жителите му бяха цивилни, които бяха изгорени, изпарени, овъглени. Сред тях бяха членове на моето семейство и 351 мои съученици.

През следващите седмици, месеци и години, много хиляди други щяха умрат, често по случайни и загадъчни начини, от забавените последици от радиацията. Все още радиацията убива.

Когато си спомням за Хирошима, първият образ, който ми идва на ум, е моят четиригодишен племенник Ейджи – малкото му тяло се превръща в неразпознаваемо разтопено парче плът. Той продължаваше да моли за вода със слаб глас, докато смъртта да го освобождаваше от агонията.

За мен той представлява всички невинни деца на света, заплашени в този момент от ядрени оръжия. Всяка секунда, всеки ден ядрените оръжия застрашават всички, които обичаме и всичко, на което държим. Не бива да толерираме тази лудост повече.” АФП/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.