Home»АНАЛИЗИ»Състоянието на свободата на печата и езикът на омразата в Турция през 2018 г.

Състоянието на свободата на печата и езикът на омразата в Турция през 2018 г.

Когато пише в какво положение се намира свободата на печата и езикът на омразата в Турция, човек неволно се усмихва. Какъв печат, каква свобода…

Мишена на езика на омразата си остават обичайно кюрдите, арменците, евреите, гърците, а към тях с всеки изминат ден, дори с всеки изминат час се прибавят нови.

В Турция вече се чувства омраза към всички и всичко.

Не е възможно да се намери нито една личност, или нито една група, която да не може да бъде колективно намразена. В Турция утре сутринта хората може да излязат на улицата и да проклинат някого, за когото дори не сте подозирали, това дори не се нуждае от конкретна причина. Достатъчно е някакъв „уважаван“ човек да посочи дадено лице.

Турция никога не е била рай по отношение на свободите, но няма съмнение, че времето, в което живеем сега е много по-различно от по-ранните периоди.

Надигащите се репресии по време и след протестие в парка „Гези“, достигнаха кулминацията си след опита за преврат на 15 юли 2016 г.

По данни на „Репортери без граници“, Турция е страната, в която има най-много журналисти в затворите. Въпреки че данните на различните организации се различават, известно е, че в турските затвори има около сто и осемдесет журналисти.

Журналистите биват съдени в рамките на разследванията, свързани с „опита за преврат“ и се вкарват в затвора. Най-често срещаните обвинения са „членство в терористична организация“, „подстрекаване на хората към омраза и враждебност“, „обида към президента“, „пропагадна в полза на терористична органицазия“.

От този странен и безмилостен процес на осъждане страдат не само журналистите и неправителствените организации, но и всеки за когото можете да се сетите. Хората биват държани затворени месеци наред без обвинителни актове, което е още един от абсурдите на този процес, до болка познат на всички.

За правителството и поддръжниците му този начин на управление колкото и да е нещо нормално, дори условие без което една силна държава не може, текущите събития отдавна превърнаха Турция в една племенна държава в очите на останалия свят.

Несправедливото отношение към журналистите в затвора прекрачва границите на разума и всякаква логика, защото състоянието на все още практикуващите журналисти въобще не е добро. След 15 юли бяха затворени над сто и осемдесет медийни организации. Материалният и морален натиск, нарастващата цензура, откъсването от критичната и разследващата журналистика силно затруднява хората на перото.

Журналистите, които не можаха да свикнат с еднообразието в медиите избраха да упорстват, отивайки на работа в алтернативни издания на ниски заплати, но сигурността им е в риск. А тези издания, за които говоря са със забранен достъп от Турция.

Международните правозащитни организации реагират на случващото се в Турция. Но Турция не само, че отвърна лицето си от Запада, но и гледа на него като на враг, заради което реакцията срещу външните критики не минава по-нататък от израза „те ни завиждат“.

Според индекса на за свободата на печата в света на „Репортери без граници“, през 2018 г. Турция изостава с два пункта в сравнение с предходната година и се нарежда на 157-о мяст сред 180 държави.

В доклада на „Репортери без граници“ Турция беше спомената с израза „най-големият затвор за журналисти в севта“. Беше подчертано, че Турция вече не е правова държава и правните норми не се прилагат в истинския им смисъл.

Написаното в доклада на „Фрийдъм хаус“ за 2018 г., също не се отличаваше много. И в него Турция беше спомената като страна, в която няма свобода на печата. В доклада се подчертаваше, че общо взето медиите в Турция следват проправителствена линия.

С промяната в наредбата за журналистическите карти в Турция, се въведе мярка, с която прес-картата на всеки журналист, застрашаващ националната сигурност и обществения ред, ще бъде анулирана, което буди силно безпокойство. Накратко, беше утвърдена система, в която властта ще издава прес-карти на когото си иска, а онези, които не са по вкуса му ще бъдат с анулирани такива.
Положението на онези, които търсят алтернативни източници на информация, без да свеждат глава пред традиционните медии, също става все по-трудно. Най-ивзестната енциклопедия в Интернет в света „Уикипедия“ е недостъпна от Турция вече близо две години.

От 2016 г. насам достъпът до интернет сайтовете на редица вестници е забранен, а на някои им бяха изтрити и базите данни. Това означава, че една новина или стотия, която сте прочели през 2014 г. вече не съществува. Това е разрушаване на миналото, паметта и коментарите, направени тогава.
От друга страна, през 2018 г. близо две хиляди и шестстотин новини или бяха със забранен достъп, или цензурирани. И санкциите, наложени от Висшия съвет за радио и телевизия (RTÜK) набъбнаха през 2018 г. За десет месеца от началото на 2018-а турският съвет за радио и телевизия е наложил забрани за четирийсет и девет радио и телевизионни програми и е наложил общо глоби в размер на 4 милиона 653 хиляди 451 турски лири.

А социалната мрежа Туитър, която се превърна във важен източник на информация през 2018 г., изживя най-трудните си дни в Турция. По отношение на изтриване на съдържанието Турция се нареди на първо място с общо 8 хиляди 988 жалби, 8 хиляди 480 от които са постъпили от официални институции, а 508 са били със съдебно решение.

Русия, която е на второ място със 1641 жалби е пет пъти по-назад от Турция. Това положение означава, че Турция е изпреварила Путин, който е известен като диктатор и критикуван заради това.

Само през първото шестмесечие на 2018 г., от Турция са постъпили искания за закриване на 13 хиляди 843 профила в Туитър. 425 от тези профили са закрити. Освен това, достъпът до 464 поствания в Туитър беше забранен.

По отношение на езика на омразата, гледката също върви на по-зле в сравнение с предходни години. По данни на доклада на Фондация „Хрант Динк“ относно езика на омразата в медиите, през 2018 г. се наблюдава увеличаване на броя на статиите и новините, в които се нарочват групи на етническа, народостна и религиозна основа.

Изследванията обхващат периода януари-април 2018 г., в които арменците, евреите и сирийските бежанци стоят начело на списъка.

Според доклада, арменците се набелязани като врагове, бивайки свързвани с насилие и кланета. Те се споменават наравно с ПКК и АСАЛА и по този начин биват отъждествявани с „терористи“, и етикетирани като сила, която стои зад „вражески“ групи и лица.

Като общество, евреите биват отъждествявани с насилието, посочвани като врагове, етнонимът евреин се употребява като обидно понятие.

Сирийските бежанци системно се споменават в контекста на събития, свързани с престъпления, кражби, изнасилвания и по този начин биват кодирани като потенциални престъпници, от друга страна, те се отъждествяват с проблемите в сигурността и тероризма и посочвани като заплаха за демографското състояние на Турция, и източник на общо недоволство и напрежение.

Ако трябва да обобщим казаното дотук, в Турция 2018 г. беше годината, в която турската преса набеляза най-много „врагове“ и отправи „предизвикателства“ към тях.

В своя статия със заглавие „Да отричаш смяната на режима“ журналистът Дженгиз Актар пише: „…хората не искат да повярват на опасността, която ги е сполетяла. Зад възклицания като „не е за вярване“, „умът ми не го побира“, „стига вече“ се крие една празна надежда, смесена със съмнение. Затова в отговор на неустоимите несправедливости, нарушаването на правото, грешките, безотговорността, безсъвестността и безнаказаността в практиките на режима все още се отправят призиви за разумност, здрав смисъл, правов ред. Също така, е налице убеждението, че се намираме на ръба на пропастта, в която вече сме се сгромолясали и ако върви така, ще паднем в нея. При всяко нарушение на закона се казва, че „това е краят на правовата държава“, което е израз на странно безпокойство. Всъщност ако се обърнем назад, ще видим, че през последните пет години бяхме свидетели на десетки хиляди позорни действия, които можем да окачествим с израза „краят на правовата държава“.

Мнозина от нас изпадат в тази заблуда в опит да анализираме и да установим ситуацията относно свободата на пресата и езика на омразата в Турция през 2018 г.

Ние все още се учудваме на атаките от страна на пресата и поддръжниците на управляващата Партия на справедливостта и развитието срещу врагът, който властта е поставила на мушката, дори понякога основната опозиционна партия демонстрира подобно поведение, „независимият“ съд също не остава по-долу от другите и веднага след като „врагът е посочен“, започва да действа.
Опитваме се да анализираме състоянието на печата в страната, която Западът нарича „най-големият затвор за журналисти“. Алин Озинан, Ahvalnews.com/tr

Obzornews.com

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.