Home»КУЛТУРА»Тайната история на жените писателки

Тайната история на жените писателки

През всички епохи, жените са писали. Забележително, прекрасно… Въпреки това имената и произведенията им остават игнорирани и непознати.

Изследователите и издателите се опитват днес да поправят тази несправедливост, за което разказва Орелиен Сушейр на страниците на „L’Humanite”.

Можем ли да се ограничим само с историята на литературата, такава, каквато сме я учили?

Разбира се, не, особено като имаме предвид малкото място, определено за жените.
Кой обаче написа първия известен литературен текст? Една жена: Енхедуана, месопотамска принцеса, родена преди 4 300 години!

Кой е подписал първия известен роман? Една жена: Мурасаки Шикибу, благородничка в императорския двор на Япония, която преди около 1 000 години написва „Сказание за Генджи“!
Нека се обзаложим, че ако тези пионери се бяха родили мъже, техните имена днес биха били много по-известни на широката публика.

„В патриархалните общества, където мъжете доминират над жените и им дават определено място, всичко е организирано, за да се забранява, заклеймява, дискриминира, обезсърчава и накрая дори запазват и упражняването на литературата за себе си. Въпреки това жените са подписали много текстове. Но непременно, на първо място е качеството. Не липсват произведения и имена. Те са просто оставени в забвение и изключени от нашето културно наследство. Институциите забравят. С презрение и омраза към жените”, говори с възмущение Ерик Дюсерт.

Авторът на „Скрити от гората”, книга, която отдава заслуженото на 138 забравени жени-писателки, припомня живота и творчеството на Кристин дьо Пизан: „Но къде са издигнатите статуи? Това е невероятно. Това е първата жена, която има свое собствено ателие за копиране на ръкописи. През 1405 г. тя публикува в Париж „Град на жените”, един от първите феминистки текстове, който до днес дори не е преиздаван!“ Призната приживе, Кристин дьо Пизан е описана като “най-съвършения мъж” от своите съвременници, сякаш трябва да притежава мъжки качества, за да бъде възприемана като интелектуалка.

“Учените жени” и “жените педанти” през цялата история са били често обект на подигравки, на присмех, твърде рядко намирайки съюзници. Това е причината влиятелната във френските салони Мадам Дюпен, след като е написала 2 000 страници от книгата си “Защита на жените и равенството между половете”, да не я публикува, поради страх да не се превърне в обект на най-тежки атаки. “Ръкописът все още спи в кутии и никога не е бил отпечатван”, казва със съжаление Ерик Дюсерт.

“Има много на име Жорж”

Правнучката на мадам Дюпен, Жорж Санд, поема факела с ентусиазъм, докато не става толкова известна, колкото писателите от нейния век. Тя не е единствената, която избира мъжко име, за да подписва творбите си. “Има много с име Жорж, откривам това през цялото време,” казва Лорънс Фарон.

Директорът на издателската къща “Talents Hauts“ стартира наскоро поредицата „Plumées“, посветена на многобройните забравени романистки от началото на XIX век. Тя отбелязва, че „огромно количество текстове, написани от жени, познали голям успех сред обществото и критиката. Но те са изчезнали“.

„Има една немислима проява на сексизъм, която се изразява постоянно. Просто трябва да видите списъка с литературни награди и подбрани текстове в училищните програми, където жените са недостатъчно представени, за да се убедите ”, добавя Лорънс Фарон.

Общо, четиринадесет жени, например, са получили Нобелова награда за литература. Шест от тях в периода от 1901 до 1990 г., а осем след 1991 г. Дванадесет писателки са наградени от Академията „Гонкур“ от 1903 г., от които пет след 1996 г. „ Днес, в двадесет и първи век, жените-писателки са все по-четени и все по-малко отхвърляни. Да речем, че сме на прав път … Това е възможност да преоткрием нашето културно наследство: много жени с талантливо написани текстове, остават незабелязани. Искаме да реабилитираме литературата, като сложим край на тази несправедливост”, казва Лорънс Фарон.

Наследство, което трябва да бъде преоткрито

„Изолин“ автобиографичната приказка от Юдит Готие, дъщеря на яркия поет и новелист Теофил Готие, „Еме” на Рене Вивиън и „Мари-Клер” на Маргьорит Оду, скоро бяха преиздадени. Други ще ги последват, включително „Красавицата и Звяра”, известна в цял свят история, подписана от една неизвестена: Габриел-Сузан дьо Вилньов. “Красива история, красиво написана”, уверява издателят.

Толкова много изгубени творби днес са възкресени. БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.