Home»СПОРТ»Толкова са ни възможностите!

Толкова са ни възможностите!

След жребия за Лигата на нациите, вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков бе казал, че националния отбор на България е най-добрият отбор в групата.

Само че, след изиграването на мачовете в група 3 на Дивизия „С“ възпитаниците на Петър Хубчев останаха втори след равенствата с по 1-1 съответно с Кипър и Словения у дома.

Ако изключим доста разгадаемата и монотонна игра в нападение, отборът ни не се представи зле в тези две срещи, даже мога да кажа, че играхме доста добре в защита и в двата мача. В офанзивен план обаче нещата не стояха така. Много осезаемо се усеща липсата на типичен плеймейкър, който да поеме диригентската палка в предни позиции. Нито Георги Костадинов, нито Тодор Неделев са подобни футболисти, а изтеглянето на Ивелин Попов зад нападателите и натоварването му с функции да организира играта в атака не даде резултат срещу Словения. Липсата на Неделев пък в този мач възпрепятства атаките ни да бъдат по-опасни.

Не знам защо Петър Хубчев заложи на Антон Недялков на поста ляв бег, според моето скромно мнение след преквалифицирането му в „Лудогорец“ в централен защитник, той е загубил офанзивните си умения, с които изпъкваше в периода му в ЦСКА. Не мога да се сетя за дори една ситуция с негово участие по левия фланг, с която да сме застрашили противника.

Изобщо и в двата мача този фланг почти не функционираше. Единствено набезите на Страхил Попов и Петър Занев по дясното крило носеха опасности, но и те доста често бяха добре затваряни от противниковите играчи. Няма как, когато съперника види, че левия ти фланг не функционира и се опитваш да градиш атаките си само отдясно, да не вземе мерки с повече хора да уплътнява тази зона.

На терена и в двата мача имахме играчи, които играят доста добре с глава, но нямаше кой да им центрира.

На въпроса – можеше ли повече? Ще отговоря, Да! При по-добра игра в нападение, мисля, че можеше да измъкнем нещо повече – първото място в групата. За пръв път от толкова години макар и в по-слаба група и по-слаб турнир бяхме толкова близо до него и въпреки това ни се изплъзна. Но едва ли някой у нас е очаквал повече! С оглед дереджето на което се намира родния футбол това е максимума ни или близо до него. Отборът ни направи добри мачове начело с Хубчев, но до тук!

Друго щеше да бъде да имаме още няколко играчи в топ отборите на света, както бе по време на златното ни поколение 94. Но няма, най-добрите ни играчи играят в треторазрядни европейски тимове, а в шампиона ни от последните няколко години „Лудогорец“ играят толкова бразилци и чужденци, колкото няма дори и в „Реал Мадрид“. В ЦСКА и „Левски“ не е чак така, но и те не изкрават топ играчи от редиците си вече.

С оглед на всичко казано до тук, това са ни възможностите! На който му харесва харесва, на който не, да слуша по често Йордан Лечков и „този иначе невероятен Боби“ (Боби Михайлов). Според тях родният футбол цъфти и върже!

Мехмед Мехмедов

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.