Home»АНАЛИЗИ»Тринайсет дни край Марица по трънливия път към Свободата

Тринайсет дни край Марица по трънливия път към Свободата

Да се принудиш да напуснеш земята, в която си роден, в която си израснал и си обикнал като Родина причинява огромно страдание на човека…

Затова всеки, който е избягал от потисническия и угнетителния режим в Турция, прекосявайки водите на река Марица има свой личен изпепеляващ сърцето разказ. Това е пътешествие към надеждата, побирайки в един куфар най-належащите неща. От една страна, е налице тъгата по изоставената родина, над която от ден на ден надвисват все по-черни облаци, а, от друга, душата, която се лута между надеждата и щастието за постигане на свободата!

Бежанците се отразяват в новините само когато загубят живота си. Човечеството сякаш е ослепяло, оглушало и онемяло. В тази история се разказва за безотказната борба на едно младо учителско семейство, което в течение на тринайсет дни се опитва да прекоси водите на река Марица.

След опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Турция Муса Ю., който е учител по професия, също е сред преследваните в рамките на започналия лов на вещици в страната. На него и на съпругата му бива наложена забрана за напускане на Турция, паспортите им се анулират. Издадена е заповед за издирването и на двамата. Той е убеден, че правосъдието напълно се погазва, че няма да има справедлив процес и затова не се предава.

Муса и съпругата му, с която са семейни от четири години се принуждават да се преместят в друга област. В рамките на две години сменят четири жилища. Дори най-близките им хора не ги посещават. Здравето им се влошава, изпадат в депресия.

През това време съпругата на Муса – Филиз се подлага на ин витро процедури. В резултат на клеветите към нея и към съпруга й, както и изолирането им от страна на най-близките Филиз преживява огромен стрес. Това води до преждевременно раждане. После три месеца остава на легло. Освен това в нея откриват киста и тя е принудена сама да постъпи в болница, съпругът й не може да я придружи.

Семейството посреща с радост новината за вдигането на забраната за напускане на страната, която засяга сто петдесет и пет хиляди души. Филиз отива в полицията, за да провери дали е отменена забраната и получава утвърдителен отговор. Тя купува самолетен билет с намерението да напусне Турция след седмица. Но на летището в Истанбул й казват, че забраната още е валидна и я задържат. По-лошото е, че тя е излязла от болницата преди седмица и раната от операцията още не е зараснала.

По време на разпита в полицейския участък я питат къде се намира съпругът й, дали се среща със семейството си и др. Дават й да разбере, че ако не е била в болно състояние, щели да затворят нея, вместо съпруга й. Тя получава и още по-безсъвестно предложение – искат от нея да зеведе задочно дело за развод. Казват й, че ако го направи, ще отменят забраната за напускане на Турция.

Последните две години минават много болезнено за младата двойка. За учителя Муса постоянно постъпват жалби в полицията по местоживеене. Майка му получава сърдечна криза и една седмица е на болнично лечение. Но Муса не може да посети майка си. Умира баба му, умира и дядо му, но той не може да отиде на техните погребения. По-малкият му брат се жени, но той не може да присъства и на неговата сватба. Отгоре на всичко, Муса има камъни в бъбреците, но не може да влезе в болница. Опитва се да се лекува с лекарствата, които му носи негов приятел. За шест месеца отслабва с трийсет килограма.

Муса не работи никъде, спестяванията му са на привършване. Вижда едно единствено спасение – да избяга от Турция. Двамата със съпругата му обсъждат как това да стане. И решават да напуснат страната, прекосявайки река Марица. Подготовката започва, въпреки факта, че от операцията на Филиз е изминал само един месец и тя все още се възстановява. Една сутрин рано в 6 часа се отправят на път. Към обяд пристигат в Одрин. Очаква ги един трафикант на хора с когото по-рано са се уговорили.

Той ги поема и се насочват към водите на Марица. По пътя ги застига силен дъжд, който се изсипва като из ведро. Дъждът сякаш се изправя като преградна стена пред младата двойка, не ги пуска да продължат. Трафикантът също не е доволен от това и ги води в дома си. Преспиват там една нощ. На сутринта пътуващото към свободата учителско семейство пак се опитва да прекоси водите на Марица.

На втория ден, когато отново са на път ги застига полицията. Известно време те бягат, а полицията ги преследва. По едно време, минавайки през гориста местност полицията спира. Трафикантът веднага ги сваля и им казва да се скрият в гората. И те се опитват да прикрият следите си от страх да не бъдат заловени от полицията.

През това време трафикантът успява да заблуди полицията и намира нова кола. Но и втората кола е засечена от полицейския патрул. Трафикантът успява да се измъкне и този път и осигурява терто превозно средство. Полицията отново започва да го преследва, но този път няма късмет и е заловен.
В тази сага багажът на младото семейство е прехвърлян от кола на кола, но не е ясно къде е оставен. Времето започва да се стъмва. Полицейският патрул обикаля, над тях летят дронове.

Трафикантът, който им обещава да ги вземе от гората не спазва обещанието си. Дълго време се крият в гората. Но с настъването на вечерта, времето застудява. Младата двойка влиза в спешния център на една близка болница и поръчват такси, като се преструват на близки на болни, докарани в спешното отделение. Когато пристигат в дома на трафиканта часът е 12 в полунощ.

Прекарали са десет часа в истинско премеждие. Муса и Филиз са изтощени. Било е трудно да не привличат внимание в непознат за тях град. Към два иполовина през нощта трафикантът ги отвежда в друго по-сигурно жилище.

Минават два дни, но те още са в Одрин. Но нямат намерение да се отказват. Защото са тръгнали на път в името на свободата и са готови да платят най-високата цена. Премеждията оказват силно негативно влияние върху Филиз. Още преди да тръгне нейното семейство се обявява против заминаването й. А след преживяното, тя изпада в криза.

На по-следващата сутрин Филиз успява да се съвземе. По обяд отново изпада в криза. След втората криза съпругът Муса е разколебан – първият ден ги спира дъждът, вторият ден ги гони полиция, а на третия здравето на Филиз се влошава. Нещата се бавят.

Надвечер Филиз започва да се възстановява от кризата. И започва изненадващо да казва: „Аз ще замина, ако не искате, вие не идвайте, кажете на трафикантите аз ще прекося Марица.“ Това е изненадващо, защото тя няма сили да ходи и едвам се движи с помощта на съпруга си. Но не се отказва.

Несломимият дух на Филиз оказва въздействие и на Муса. Той решава да изчакат два-три дни, за да може съпругата му да се подобри. Но домът, който трафикантът им осигурява не е надежден.
Точно в този момент като по чудо се появява един възрастен мъж от съседното село, който отвежда Муса и Филиз в дома си. За още по-голяма изненада им носят и куфарите, които някой е прибрал от спряната от полицията кола.

Възрастият мъж влиза в положението на младото семейство. Защото той и децата му също са пострадали от режима. И него го вкарали в затвора и конфискували бизнеса му. Впрочем и неговият дом не е много сигурно място за тях, защото няколко пъти вече е бил претърсван от полицията. Но въпреки това мъжът ги приютява.

В продължение на четири дни Филиз е с помрачено съзнание, но с подкрепата на домакините се възстановява. Муса търси път за измъкване. Желанието му е спаднало, но той все още търси някаква възможност. Младата двойка живее добре при своите домакини. Филиз преодолява кризата, психическото състояние и на двамата се стабилизира. Хранят ги добре и редовно. Младото семейство решава, че е дошло време отново да поемат на път.

Те прекарват десет дни в дома на своите домакини, а през това време се свързват с трафиканта на хора. На тринайсетия ден, в 20.30 часа вечерта прекосяват водите на Марица без никаква пречка. Преди да се пуснат по водите на реката Муса взима въже дълго пет метра, с което завъзрва за себе си Филиз. През тези две години на преследване и гонения те винаги са били заедно един до друг. Не искали де се разделят и в реката, не дай Боже, ако се случи най-лошото.

Прекосявайки водите на Марица, Филиз потъва в дълбоки размишления. Пред очите й оживяват малките деца и жените, които са се удавили в тези води. „За колко ли семейства стана гробище Марица?“, се пита тя. Тук не текат само водите на Марица, пред погледа й като филмова лента преминават трудностите, преследванията, обиските, болестите, които е преживяла през последните две години. Защото е стигнала онзи праг на трагизма, който хората не забелязват, не вярват, дори казват „това е вашият избор“…

След като прекосява Марица, младата двойка се прегръща и пролива радостни сълзи. Те вече са усетили вкуса на Свободата. Лунната светлина, която се излива от небето осветява пътя им. Луната сякаш ги поздравява с „Добре дошли!“ в новия живот. Ибрахим Карайеген, Tr724.com

Obzornews.com

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.