Home»АНАЛИЗИ»Турция не е успяла да изпрати на САЩ доказателства за връзката на Гюлен с преврата

Турция не е успяла да изпрати на САЩ доказателства за връзката на Гюлен с преврата

По време на съдебния процес, станал известен като „процесът за отвличането на Гюлен“, който се състоя през изминалите дни се чуха много важни детайли. Докато пишех този текст съдебното жури се беше събрало да заседава.

Разбира се, турските медии (с изключение на Съткъ Йозджан от „Кронос“) не проследиха процеса. Следователно, те не видяха и не чуха детайлите, всеки един от които би могъл да стане заглавие на новина. А всъщност бяха налице факти по много дискутирани теми, начело с екстрадирането на Гюлен в Турция.

Сдобихме се с информация от първа ръка за “заговорите“, които режимът на Ердоган се е опитвал да крои в САЩ.

За да стане по-ясно, е добре да направим кратко въведение в темата Макар и да беше известен като „процесът за отвличането на Гюлен“, в този съдебен процес всъщност обвиняем беше американският бизнесмен от ирански произход Бижан Киан за „незаконно лобиране в полза на турското правителство“. А същественото в този процес е, че лъснаха имената на лица от най-близкото обкръжение на Ердоган.

Бижан Киан и Майкъл Флийн, който за кратко беше съветник на Тръмп по националната сигурност са бизнес партньори. Другият им съдружник е турският бизнесмен Еким Алптекин, известен с близостта си до режима на Ердоган.

Според данните представени в съда, бившият турски премиер Бинали Йълдъръм, министрите Берат Албайрак, Мевлют Чавушоглу и Нихат Зейбекчи също са били част от „заговорите“.

Казано накратко, целта е била Гюлен да бъде очернен пред американското обществено мнение и после да бъде осигурено неговото екстрадиране. За целта в известното с политическите си коментари вашингтонско издание „The Hill“ била публикувана статия, подписана от Майкъл Флийн. Били изработени сайтове за черна пропаганда, документални филми и герои за виртуални игри. Относно дейностите, за които се води делото, те излъгали американските власти.

По време на съдебния процес прокурорите представиха доказателствата си относно всичко това в съда.

По-късно ще се спра на тях, но още на първия ден от процеса в съда се случи нещо важно, което мисля, че заслужава внимание, колкото самият процес.

Според американското правосъдие съдебните заседатели решават дали даден обвиняем е виновен или не. Затова целта на прокурорите е да убедят съдебните заседатели. Но тъй като решението трябва да се вземе единодушно от дванайсетте заседатели, те трябва да бъдат напълно убедени. Тоест прокурорите трябва да представят много солидни доказателства.

След като изложи доказателствата по делото, прокурорът на Вирджиния Джон Гибс покани на скамейката Джефри Олсон от кабинета за връзки с чужбина към правосъдното министерство на САЩ. Олсон разказа на съдебните заседатели важна информация относно екстрадицията на Фетхуллах Гюлен.

Олсон изтъкна, че веднага след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Турция е поискала задържането на Гюлен като „превантивна мярка“, но са липсвали доказателства в това отношение и следователно отговорът на американската страна е бил отрицателен. Олсон подчерта, че на 23 юли 2016 г. чрез външното си министерство Турция е изпратила искане за екстрадиция, но към това искане не били прикрепени доказателства, а искането било свързано не с опита за преврат, а с твърдението за „паралелна държава“.

„Имаше много страници, но доказателства липсваха“

Между другото научихме още една интересна подробност. Известно е, че турската страна твърди, че са изпратени „80 кашона с доказателствен материал“, повечето от които обаче се оказаха извадки от проправителствените вестници. Още по-интересното е, че огромна част от тях са били изпратени на турски език. Американска комисия е проучила тези папки. „Имаше много страници, но доказателства липсваха“, изтъкна Олсон.

По думите на Олсон, турското правителство било информирано многократно за това положение. Америка дори изпратила специална комисия в Турция, която да изнесе семинар как се събират доказателства и как се изготвя искане за екстрадиция. „През август 2016 г. изпратихме екип от специалисти в Анкара. Имахме много въпроси. Положихме големи усилия, за да получим задоволителни отговори. После през септември 2016 г. ни изпратиха искане за „превантивно задържане“ във връзка с опита за преврат. Но за евентуални подозрения пак липсваха конкретни доказателства“, разказа Олсон.

Тук се налага да анализираме казаното от Олсон.

Впрочем тези неща малко или много бяха отразени в американските медии като задкулисна информация, но със съдебния процес, в който се споменават имената на бившия съветник на Тръм по националната сигурност Майкъл Флийн, Фетхуллах Гюлен, Тайип Ердоган и Бинали Йълдъръм всичко това вече официално зае място в съдебните протоколи.

Оттук става ясно, че режимът на Ердоган обявява движението на Гюлен за „терористична организация“ още след мегакорупционния скандал на 17 декември 2013 г., но първото официално искане за екстрадицията на Гюлен е направено чак три години по-късно, точно след опита за преврат на 15 юли 2016 г.

Това положение подкрепя тезата, че опитът за преврат е бил контролиран от Ердоган. Три години не са предприели нищо, но точно след опита за преврат са се задействали. Отгоре на всичко опитът за преврат се случи в петъчен ден. Следващите дни бяха почивни. Как и от кого в онази екстремна обстановка това досие е било изготвено и изпратено още в понеделник до САЩ?

Да продължим по-нататък.

В досието, което е изпратено от режимът на Ердоган се съдържа твърдението „паралелна държава“, но то не се отнася за опита за преврат. Защо Ердоган, който още в ранните часове на преврата обвини Гюлен и движението му, не е поставил доказателства за това в досието, изпратено на САЩ?

Разказаното от Олсон в съда развенча и още един мит, свързан с опита за преврат.

Режимът на Ердоган твърдеше, че САЩ стоят зад опита за преврат и никога няма да екстрадират Гюлен. Но американските власти открито са казали „дайте ни конкретни доказателства, за да стартираме процеса“. Но след като видели, че нищо съществено не се прави по въпроса, те изпратили в Анкара специален екип, за да покаже как се изготвя искане за екстрадиция.

Но и след това от Анкара не пристигнали никакви доказателства. Вместо това били изпратени и то без превод хиляди страници, събрани от публикации в проправителствените медии.

Понеже не е част от конкретния процес, Олсон не го спомена, но САЩ изпратиха и втора комисия в Турция. Тази комисия събра информация от първа ръка относно опита за преврат.

Ето докъде са опрели нещата.

Ердоган от сутрин до вечер казва „върнете ни Гюлен“, но не може да представи конкретни доказателства на САЩ за участието на Гюлен в преврата. А папките изпратени в САЩ едва ли не отричат връзката на Гюлен с преврата.

Тезата на прокурора е построена върху това заключение. По смисъл звучи така: „Понеже знаеха, че по законен път не могат да върнат Гюлен, те прибягнаха до методите на черната пропаганда, крояха планове за отвличане.“

В това отношение прокурорът разполага с голямо количество материали. Особено са интересни кореспонденциите и разговорите по „Скайп“ между Майкъл Флийн, Бижан Киан и Еким Алптекин.
Става ясно, че Майкъл Флийн, който по-рано се споразумя с прокурора щедро е разказвал онова, което е знаел.

Например на 8 ноември 2016 г. Еким Алптекин е изпратил СМС на съдружника на Флийн Бижан Киан и му пише, че е излязъл от кабинета на Бинали Йълдъръм и, че премиерът е дал съгласието си. Прокурорът не е оставил нито една пролука. Веднага след този СМС Алптекин е поискал от Бижан Киан банковата му сметка и на следващия ден от Турция са трансферирани 200 хиляди долара.

От тези свидетелства научаваме и още нещо.

Паричните трансфери на Еким Алптекин са много сложни. Но едно нещо е ясно – Алптекин е взимал 20 процента комисионна от изплатените суми на групата на Флийн.

Според прокурора Алптекин е играл ролята на посредник между турското правителство и Бижан Киан, за да повлияе през Майкъл Флийн незаконно на правителството на САЩ и на американското обществено мнение и затова е взимал 20 на сто комисионна.

Както вече писах, съдебните протоколи съдържат много важна информация за методите на действие на режима на Ердоган. Например една друга подробност гласи, че Алптекин е наредил да се изфабрикуват фалшиви доказателства срещу Гюлен.

Бившият агент на ЦРУ Брайън Маколи, когото прокурорът призова като свидетел разказа, че Алптекин е поискал от него да състави фалшиви доказателства. Освен това Алптекин е наредил да бъдат следени някои от членовете на движението на Гюлен във Вашингтон, както и да се подслушват телефоните им.

По време на процеса научихме и подробности за прословутата „среща за отвличането на Гюлен“.

По думите на Маколи през септември 2016 г. на една среща в Ню Йорк Берат Албайрак, Мевлют Чавушоглу и Еким Алптекин са поискали от Джеймс Уолси, бивш директор в ЦРУ, Гюлен да бъде отвлечен. Впрочем в едно телевизионно предаване Уолси беше разказал, че на тази среща с турски високопоставени лица е било обсъдено отвличането на Гюлен от Пенсилвания и връщането му в Турция.

Между другото по този начин лъсна и истинската история на проекта, който журналисти като Недим Шенер се опитваха да пробутват като „документален филм“. Лично хората, които са ръководили проекта разказаха пред съда кой е финансирал въпросният документален филм, какви са били целите му, какви средства са били използвани.

Какво става ясно от съдебния процес?

Както и по време на съдебния процес в Ню Йорк, състоял се преди време срещу турската банка „Халкбанк“, така и в този процес, условно наречен „процес за отвличането на Гюлен“ бяха изложени доказателства, които развенчават „легендата“ на Ердогановия режим. Процесът срещу „Халкбанк“ още в първия ден сравни със земята тезата на Ердоган за „опит за преврат“ относно мега корупционния скандал, който избухна на 17 декември 2013 г., адвокатите, на които плащаше Турция потвърдиха твърденията за подкупи, засягащи корупционния скандал от 17 декември.

А по време на този процес, беше опровергана тезата, че зад опита за преврат стои Америка и, че въпреки изпратените 80 кашона с доказателства САЩ не екстрадират Гюлен. Първо, Турция не е представила нито едно конкретно доказателство. Второ, САЩ не само, че не са покровителствали Гюлен, но са изпратили и специална комисия в Анкара, за да обучава как се изготвят досиета за екстрадиция. Трето, стана ясно, че режимът на Ердоган въобще не стои на страна от планиране на незаконни дейности като изфабрикуване на фалшиви доказателства, водене на черна пропаганда и отвличане на хора.

Ако не сте от онези журналисти като Рушен Чакър, който твърди, че „потвърждаването на обвиненията относно корупционния скандал от 17 декември 2013 г. не доказва невинността на движението на Гюлен“, резултатите от тези съдебни процеси трябва да ви говорят много неща. Адем Явуз Арслан, Т24, Вашингтон.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.