Мехмед Юмер

Тероризмът няма религия. Терорист е онзи, който посяга на цивилни граждани, независимо към коя религия те принадлежат. В този ред на мисли не би било уместно атентаторът от Нова Зеландия Брентън Тарант, който по първоначални данни причини смъртта на четирийсет и девет мюсюлмани по време на петъчна молитва да бъде наречен „християнски терорист“, както не е правилно атаките срещу кулите близнаци на 11 септември да се окачествяват като „ислямски тероризъм“.

Популистките политики, радикализацията и надигащият се расизъм застрашават мира и спокойствието в съвременния свят. Повлиян от всичко това някакъв си фанатик уби десетки души богомолци в две джамии, което е симптоматично явление. Омразата ражда омраза.

Независимо от това каква вяра изповядва даден човек, никой не може да бъде убиван или подлаган на насилие. Правото да вярваш или да не вярваш е сред основните човешки права. Религиозната свобода предполага последователите на всички религии да имат равни права. Погледнато назад в историята дискриминацията на религиозна основа е причинявала само нещастия на хората. Но трагедията в Крайстчърч показва, че човечеството не извлича поука от историята. Независимо дали жертвите са мюсюлмани, християни, юдеи или атеисти болките и страданията на хората не олекват от това.

Атентатът в Нова Зеландия още веднъж показва, че религията може да се използва за благородни цели, но с нея може и да се злоупотребява. С други думи, човешкият фактор определя социалната роля на религията. От тази гледна точка, може да се каже, че редица събития, насочени към обществената разруха в Близкия Изток породиха много тежки проблеми. Особено варварските деяния като обезглавяването на заложниците, изгарянето на живи хора, превръщането на млади момичета в робини, които ИДИЛ извършваше уж в името на исляма нанесоха огромно поражение върху самият ислям и рецепцията за исляма на Запад. Ислямският свят трябва да забележи този факт, вместо да си заравя главата в пясъка.

В съвремието ни ислямският свят е раздиран от редица проблеми като човешките права и свободи, равенството между половете, неграмотността, ролята на жената в обществото, многоженството и т.н. Но тези проблеми не са проблемите на 21 век, защото до голяма степен западните общества ги решиха през изминалия 20-и в. ИДИЛ години наред продаваше жени в териториите, които владееше и най-страшното е, че винаги намираше някакъв аргумент за действията си в източниците на исляма. Но защо нито едно мощно течение в ислямския свят не се изправи срещу действията на ИДИЛ?

След атентата в Нова Зеландия бяха направени обобщаващи изводи от страна на някои мюсюлмани, че на Запад цари ислямофобия. Разбира се, че никой не оспорва зловещия мащаб на този атентат и че мотивите на атентатора са крайни и расистки. Но, от друга страна, на Запад има огромен брой хора, които загубиха живота си, останаха инвалиди или преживяха травми в резултат на терористичните атаки, извършени в името на исляма и варварските методи за изтезания на ИДИЛ.

Освен атентатите срещу кулите близнаци Ал Кайда извърши още други нападения, които причиниха смъртта на стотици хора и раниха още толкова. Много войници от армиите на западните държави бяха обезглавени в Ирак и Сирия от ислямистките групировки. Това е горчивата истина.

Атентатите, извършени от Андерс Брейвик в Норвегия и от Брентън Тарант в Нова Зеландия не трябва да водят до обобщаващия извод, че немюсюлманите нападат мюсюлманите, защото когато биват подложени на репресии в собствените си страни, мюсюлманите не бягат към ислямския свят, а търсят убежище в западните демократични държави. От друга страна, не е изключено дори и в най-цивилизованото общество да се появи някакъв социопат, който е откъснат от социума. Не може да се загърби фактът, че на Запад мюсюлманите се облагодетелстват от религиозната свобода. В западните държави ислямът се проповядва свободно, но доколко представителите на останалите религии имат същата свобода в страните от ислямския свят е друга тема за дискусия.

Защо в ислямския свят реториката и посланията на основните течения съдържат омраза и насилие, вместо призив към толерантност и диалог? Това е важният въпрос.