Home»АНАЛИЗИ»България и Македония – устремени към бъдещето

България и Македония – устремени към бъдещето

Най-тъмно е преди зазоряване. Тази мъдрост бе потвърдена и със събитията в Македония, която преживя бурна 2016 г. и още по-бурна пролет на 2017 г., достигнала кулминация с насилието в парламента на 27 април след избирането на Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за председател на македонския парламент.

Македония бе без правителство от декември, когато ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори, но не събра достатъчно гласове, за да формира кабинет. Партията на Никола Груевски, управлявала в продължение на 11 години, излезе в опозиция, след като албанският й партньор, Демократичният съюз за интеграция предпочете коалиция със Социалдемокартическия съюз (СДСМ) на Зоран Заев.

На 1 юни с 62 гласа „за“, петима въздържали се и 44 гласа „против“ в парламента на Македония бе гласувано новото правителство на премиера Зоран Заев, което обърна нова страница в политиката на страната във вътрешен и международен план. Ясно и категорично бе заявено намерението на правителството да изведе страната от изолацията и да ускори процеса на евроатлантическа интеграция.

Затова първото посещение на новоизбрания премиер, след Брюксел, бе в София, още повече че от 1 януари 2018 г. България поема председателството на Съвета на ЕС и е цялостно подготвена да помогне на Македония в интеграционните процеси.

“Това е исторически момент за мен и моята страна”, заяви в София Зоран Заев. Той обеща да се откаже от национализма, поиска и получи от България помощ и подкрепа за стремежа на Македония да стане пълноправен член на НАТО и ЕС. Като знак за новите отношения между двете страни премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев заедно положиха цветя пред паметника на цар Самуил.

От наша страна бе заявено, че България подкрепя държавната и териториалната цялост на Македония, няма проблем с конституционното име на страната и е готова да посредничи в споровете с други страни за осигуряването на пълноправно членство на Македония в НАТО.
Безспорно най-важният резултат от срещата в София бе решението да се подпише Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Македония. Това потвърди създаването на нов, позитивен климат за развитие на двустранните връзки с България.

Парадоксално е, че преди това носител на тази позитивна енергия беше правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с Любчо Георгиевски, а сега най-голямата опозиционна партия е единствената партия в Македония, която се обяви против Договора. Според ВМРО-ДПМНЕ Договорът е „вреден за Република Македония и унижава нашите съграждани“. ВМРО-ДПМНЕ има сериозни забележки по няколко точки от договора и най-вече по тези, деклариращи съществуването на обща история и предвиждащи създаване на държавна комисия, която ще обсъди промени в учебниците по история в Македония. За партията е неприемлив и отказът от „македонско“ малцинство в България, както и „ненужното определение на македонския език като език съгласно конституцията“. Затова ВМРО-ДПМНЕ иска гражданите да кажат мнението си за Договора на референдум.

В същото време обаче редица депутати и членове на ВМРО-ДПМНЕ имат и българско гражданство.

Подписаният на 1 август в Скопие Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество стъпи върху Декларацията, подписана през 1999 г. от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Сега документът е актуализиран във връзка с новата позиция на България – членството й в ЕС и НАТО, и получи високи оценки от тези организации и от САЩ, което засилва възможностите на Македония да ускори пътя си към членство в ЕС и НАТО. Положително развитие се очаква още на следващата среща на върха на НАТО догодина.

Създаването на нов, много по-благоприятен климат в двустранните отношения оказа положително влияние в много сфери, включително на консервативна институция като църквата. Светият синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия изпрати до Българската православна църква писмо, в което иска тя да стане нейна църква майка и да се застъпи пред останалите православни църкви да признаят нейната автокефалност и получи положителен отговор. Постижението срещна различни реакции – от одобрение и задоволство до отрицание и хули, но трябва да се признае, по израза на Петър Богойески от щаба за реформи на ВМРО-ДПМНЕ, че българската и македонската църква проявиха „апостолска храброст“.

Решението на България и Македония да възприемат прагматичен подход с поглед не към миналото, а към бъдещето, намери отражение в съвместното заседание на двете правителства в края на ноември в Струмица, на което бяха подписани десетина договора и спогодби, полза от които ще имат гражданите на двете държави. Решено бе да се намалят цените на роуминга между България и Македония. Обсъдени бяха проекти в икономиката, енергетиката и граничното сътрудничество, а целта е да се засилят търговските връзки и бизнес контактите между двете страни. Зоран Заев допълни, че заедно с Бойко Борисов са се договорили да се направи и проучване за развиване на доставките на природен газ, както и начините да се транзитира газ до Европа. Той уточни, че транспортен коридор номер 8 е приоритет и за двете страни.

„Нашата политика е на присъединяване в сферата на инфраструктурата, комуникациите и енергетиката, защото това само по себе си носи инвестиции. Хората искат доходи, да могат да пътуват, да правят бизнес и ние сме длъжни да им създадем възможност за това“, каза и премиерът Борисов.

Очаква се до края на годината българският и македонският парламент да ратифицират Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, което ще даде възможност да започне реализирането на проектите от общ интерес и Македония да направи стъпка напред към евроатлантическата си интеграция.

България първа призна независимостта на Македония през 1992 г. Оттогава двете страни изгубиха много време и пропуснаха много възможности, гледайки към миналото. Повече време за губене няма. Време е да погледнем към бъдещето.
Райна Асенова от БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.