Бодливата круша, вид южноамерикански кактус, е толкова значим символ в Мексико, че дори присъства върху знамето на страната. Той е смятан от ацтеките за свещен, а днешните хора го ядат, пият и използват за лекарства и козметика. Яркочервеният плод на растението се обработва масово и играе роля в някои от най-любимите национални ястия – такос, супи, салати, конфитюри и дори бонбони. Мексиканците се обръщат към кактуса и при здравословни проблеми като високо кръвно налягане, косопад, наднормено тегло и други.

„Още преди испанските конкистадори да пристигнат, ние ядяхме бодливата круша. Това е нашата традиция, нашата култура”, споделя Израел Васкес, който отглежда кактуси от 20 години на малка площ в Милпа Алта, квартал на Мексико Сити.

Към източника

Учените обаче предлагат и друго приложение на растението – яркозелена инсталация за производство на енергия. Това е доста любопитно, защото външната му обвивка винаги е била отпадъчен продукт, докато изследователите не разработиха генератор за биогаз, за да го превърнат в електричество.

Пилотният проект бе пуснат през май на пазара на кактуси на Милпа Алта. Дългият квартал на смог и бетон в латиноамериканския мегаград вече се слави с повече от 2800 хектара полета с бодлив кактус, известен на испански като “нопал”.

Земеделските производители със сламени сомбрерос навлизат в тези полета всяка сутрин още преди зори, за да работят по дългите редици от бодлива флора и произвеждат 200 000 тона годишно. До 10 тона от тях се изхвърлят като отпадъци всеки ден. Една местна инициатива за зелена енергия, наречена “Енергия и екологична устойчивост” („Suema”), прегърна идеята да разработи генератор за биогаз, който да превърне тези отпадъци в енергия.

Кактусови мощности

Мексико, който произвежда нефт, се очерта като лидер в зелената енергия през последните години. Страната получи заслужени похвали през 2015 г., когато стана първата развиваща се страна, която обяви своите цели за борба с вредните емисии в атмосферата пред ООН, амбициозно обещавайки да ги намали наполовина до 2050 г.

За да стигне дотам, тя се стреми да генерира половината от енергията си от възобновяеми източници. Миналата година зелената енергия съставляваше 15,4% от енергийния й микс, макар че само 0,1% бяха от биогаз.

„Suema” се опитва да промени това чрез генератора си, който в крайна сметка ще произведе 175 киловатчаса – достатъчно количество електроенергия, за да запали около 9600 нискоенергийни електрически крушки.

Генераторът – огромен сребърен цилиндър, заобиколен от сложна мрежа от тръби – обединява органични отпадъци със специална смес от бактерии и ги загрява до 55 градуса по Целзий за производство на биогаз. След това остатъците могат да се използват като компост.

Когато достигне пълен капацитет около ноември, генераторът ще може да обработва три до пет тона отпадъци на ден, като произвежда 170 кубически метра (45 000 галона) биогаз, плюс малко повече от един тон компост.

Проектът на стойност 840 000 долара, е финансиран главно от правителството на Мексико. Отговорникът за научното развитие в правителството на страната Бернардино Росас се надява, че генераторът ще бъде първият от многото.

Легендата на ацтеките

В митологията на ацтеките Уицилопочтли, бог на слънцето, войната и човешката жертва, разкъсва сърцето на коварен принц на име Копили и го хвърля в езеро. Според легендата първата бодлива круша се е появила оттам – сочен червен плод, символизиращ сърцето на наказания. Пак според легендата богът казал на ацтеките да построят град на мястото, където намерили кактуса, чийто символ ще бъде орел, ядящ змия.

Историята показва, че това е мястото, където тогавашните жители са построили столицата Теночтитлан, над чиито руини испанските конкистадори са построили Мексико Сити. Днес бодливият кактус с орел, който яде змия, е национален символ, а бодливата круша остава подходящо гориво на бъдещето за Мексико.