Пиеро Кастелано

Няколко дни след оповестяването на предсрочните избори турският президент Реджеп Тайип Ердоган в едно телевизионно интервю призова за помирение с Гърция.

Такъв призив за помирение, отправен към една съседна и съюзническа държава, която не е във война с Турция може да изглежда странен, но е тъкмо обратното, призивът на Ердоган бе посрещнат като признак за смекчаване на тона по отношение на една постоянно нарастваща криза.
След като гръцки съд отказа да върне турските военни, за които има съмнение, че са участвали в опита за преврат през 2016-та Анкара изостри тона на реториката към своята съседка, а, от друга страна, още много турски граждани, които бягат от режима на извънредното положение и са изгонени от работа прекосиха Егейско море.

Посещението, което Ердоган направи в Гърция през миналия декември беше първото по рода си на ниво президент от шейсет и пет години насам и се очакваше това да успокои страстите, но вместо това тази среща завърши с пълен провал, след като президентът и премиерът на Гърция отхвърлиха невижданото дотогава предложение на Ердоган за ревизия на Лозанския договор.
Призивите за подобряване на договора, с който се определят границите на двете държави бяха последвани от напрежението в пограничните райони.

Най-сериозната сред тях е случаят с двамата гръцки войници, прекосили границата в тракийската част, които бяха арестувани и предадени на съд в Турция. Тази възходяща напрегната ситуация включва и многократното нарушаване на въздушното пространство, което води до трагични инциденти, както и до изправяне един срещу друг в морски води.

Фокусът на проблемите беше безлюдният остров Имиа, заради който през 1996 г. Турция и Гърция бяха на ръба на война. Заедно с това, Гърция има дузина острови близо до турската граница и всички те може да се превърнат в горещи точки при евентуален сблъсък с Турция.

Доц. д-р Костас Гривас, преподавател по геоолитика във Военна академия на Гърция изтъква: „След последния случай в скалистата местност Микрос Антропофас, където една група гръцки граждани издигнаха знаме, което породи остри реакции в Турция, вече не вярвам, че проблемът се отнася само до Имиа.“

„Турция сякаш наистина сериозно повдига въпроса за стотиците острови, островчета и скални местности, нищо че са безлюдни. Антропофас е на отстояние около 22 морски мили от турската граница. Много ми е интересно на кои места Турция ще сложи границата, където гърците могат да забиват знамето си. В известна степен Имиа беше пропукване на статуквото в Егейско море.“, допълва Костас Гривас.

Статуквото беше установено с Лозанския договор, чиято достоверност Ердоган поставя под съмнение. Този договор беше подписан през 1923 година, след отблъскването на гръцката окупация на Анадола.

Ататюрк преследваше гърците, претърпели поражение по пътя от Полатлъ, който е на 80 километра от Анкара до Средиземно море. Това е легендарен разказ за създаването на републиката, който всеки турчин помни сякаш е било вчера.

Липсата на военноморска флота попречи на турците да завладеят островите около Анадола. Турция нямаше флота до 1932 г., когато от Италия бяха закупени четири военни кораба. А през това време беше постигнато споразумение с Гърция относно морските граници.

Някои населени гръцки острови са толкова близо до турската граница, че може да се чуят първите петли.

Проф. Тони Аларанта, старши научен сътрудник в Институт за международни отношения на Финладния (Finnish Institute of International Affairs ) твърди, че „този проблем е бил винаги чувствителен за Турция, имайки предвид въпросната историческа травма.“

„Заедно с това напрегнатата ситуация се дължи на развитието на военноморското право. През септември 1936 г. Гърция разшири крайбрежните си ивици. В резултат 43,5 на сто от Егейско море стана част от крайбрежната ивица на Гърция, а Турция имаше само 7,5 процента. Турция винаги възприемаше това като проблем, който застрашава националната й сигурност.”, добавя Тони Аларанта.

След неуспешния опит за преврат през 2016 година, един нов проблем за сигурността се оказва изключително въздействащ: дузини, може би стотици хора, за които се твърди, че са последователи на движението на Фетхуллах Гюлен, което се определя от самата Турция като най-голамата заплаха за националната сигурност избягаха през Егейско море, за да получат убежище.

Ердоган открито обвързва съдбата на двамата задържани гръцки войници с тази на избягалите в Гърция в нощта на опита за преврат турски офицери. Проф. Тони аларанта заявява: „Така наречената заложническа дипломация може да осигури предимство в краткосрочен план, но в дългосрочна перспектива е ясно, че това ще натрови отношенията. Изглежда сякаш това не притеснява много Ердоган.“

Впрочем налице са сигнали, които показват, че в Гърция Турция се възприема като непредвидим и опасен съсед. Лидерите на националистическата партия „Независими гърци“ (Independent Greeks), която е коалиционен партньор във властта и министърът на отбраната на Гърция яростният Панос Каменос окачествиха Ердоган като „напълно луд“, което провокира острата реакция на Анкара и беше порицано от гръцкия премиер.

Междудругото турската опозиция е по-агресивна, дори от президента.

Вместо да призове към смекчаване и диалог, лидерът на основната опозиционна партия разкритикува Ердоган, заради това, че не са били взети обратно „окупираните осемнайсет осторва“.
Опозиционната лидерка Мерал Акшенер сподели един обезпокоителен пост в туитър, в който загатна за война за островите, които тя нарече „окупираната родина“.

Според проф. Аларанта, „традиционният национализъм е важна част от всички основни турски опозиционни партии, а твърдата политика по темите за Гърция и Кипър е правило.“

Но увеличаването на натиска от страна на Турция върху Гърция има по-дълбоки причини.

Доц. д-р Гривас изтъква: „Турция под управлението на Ердоган се опитва да заеме мястото си сред господстващите Евразийски Сили в образуващата се многополюсна глобална система, както и претърпява една геополитическа трансформация като независим и много амбициозен геополитически играч.“

„За Ердоган и за ядрото на му консервативно-ислямистки електорат Гърция символизира Запада и Ердоган все повече изявява нарастващо желание за антизападна външна политика.“, споделя проф. Аларанта.

„Дискурсът на управляващата Партия на справедливостта и развитието използва лозунга за „Нова Турция“ в значение на „Велика Турция“. Естествено това трябва да има някакви външно-политически разширения, за да звучи убедително. Затова Турция трябва да е навсякъде.“, смята проф. Аларанта.

Затова нарастването на кризата в Егейско море, операция „Маслинова клонка“, споразуменията със Судан и Сомалия, военните бази в Катар и Ирак с турско участие, ще бъдат част от глобалния обхват на Турция.

Според Костас Гривас, това решение не осигурява достатъчна сигурност на Гърция. „От една страна, Турция купува развити военни технологии от САЩ, Русия и други страни, а, от друга, изгражда много развита отбранителна индустрия с държави от Европейския съюз като Италия, Испания и Великобритания.

Тези действия застрашават настоящия баланс на военните сили между Гърция, която дава отпор на Турция с нейните военни придобивки. Освен това, те подсилват и представата на гърците, че Турция е заплаха за Гърция и Кипър.

Наред с това, докато политиката, насочена към покачване на напрежението в Егейско море е добре репетирана игра, новите фактори биват тласкани към тази необичайно нова ситуация.
От десетилетия насам САЩ и НАТО работят зад сцената, за да усмирят двата съперника, които са съюзници. Ако загърбите намаляващото влияние на САЩ и хладнокръвието на НАТО, Турция и Гърция вече са различни.

Според Тони Аларанта, „Ердоган се опитва да покаже, че Европейският съюз и САЩ не са в състояние да го ограничават.“

„Но това не означава, че той ще позволи кризата да се разрасне чак дотам, че Турция и Гърция да влязат във мащабен военен конфликт.“, подчертава проф.Аларанта.

Костас Гривас е по-малко оптимист и акцентира върху други фактори.

„След рухването на гръцката икономика и влизането на Гърция под контрола на ЕС и МВФ, гръцкият народ изживява „Десетилетието на унижението“. Голяма част от обществото възприема това състояние като окупация, наложена от чужди и злонамерени сили, които се опитват да унищожат Гърция, за да постигнат тайни геополитически цели.“, изтъква Костас Гривас.

Фактът, че мнозина турски офицери, получили подготовката си в НАТО бяха отстранени увеличава възможността неопитните местни командири непреднамерено да създадат повод за война.
Гривас завършва анализа си с думите: „Чувството на унизеност в гръцкото общество може да доведе до гневна експлозия и правителството може да няма друг избор, освен да „натисне бутона“.
Източник: Ahvalnews.com/tr