Home»АНАЛИЗИ»Дойче веле: Как целият арабски свят се разгневи на Турция

Дойче веле: Как целият арабски свят се разгневи на Турция

Тези дни турският президент Реджеп Тайип Ердоган решително заяви, че страната му „възможно най-скоро“ ще започне да търси природен газ в уговорен с Либия район. Ердоган се позова на споразумение, сключено с либийското правителство в Триполи през ноември миналата година, което променя морските граници, съществуващи между двете държави. Според споразумението, част от находищата на открития преди няколко години в Средиземно море природен газ вече се намират в турски, а не в либийски води. По този начин Турция се надява да си осигури дял в експлоатацията на газовите находища.

Либийската карта

В спора за газовите залежи Турция разчита предимно на Либия. В замяна на коригираните морските граници Анкара подкрепя правителството на либийския премиер Файез ас Сарадж, който е изложен на сериозен натиск от страна на войските на генерал Хафтар. Подкрепеното от Хафтар правителство в Тобрук спечели изборите през 2014 г., но не беше признато от международната общност. Повечето западни държави, както и ООН, смятат Сарадж за единствения законен министър-председател на Либия. Въпреки това той е изправен пред сериозен проблем. Сарадж трудно може да разчита на военна помощ от чужбина. Единствено Турция и нейният политически съюзник Катар му предложиха подкрепа.

Откакто през лятото на 2017 г. няколко държави, водени от Саудитска Арабия, обявиха бойкот на Катар, контактите между Доха и Анкара станаха още по-тесни. Подобно на Турция, и Катар подкрепя Мюсюлманското братство. От гледната точка на Катар Либия е страна, която косвено може да се противопостави на Саудитска Арабия и да осуети нейните планове в региона. Затова Катар се опитва по всякакъв начин да увеличи разходите, които неговите противници правят, за да го бойкотират.

Преди няколко дни Саудитска Арабия също разкритикува турския ангажимент в Либия. Външното министерство в Рияд оповести, че кралството осъжда “скорошната ескалация в Либия с турско участие” и смята, че тя представлява „заплаха за сигурността и стабилността в Либия, а и за целия регион”.

Подкрепата на Мюсюлманското братство е една от основните причини, поради които Египет силно се противопоставя на присъствието на турски войски в съседна Либия, казва Джанан Атилган от фондация “Конрад Аденауер” в Тунис. Според него, идеологическото напрежение между Египет и Турция има и политически елемент: „Египет е силно заинтересован от това сигурността в Либия да бъде гарантирана по военен начин. Основната грижа на Кайро е да защити своите граници, така че през тях да не проникват ислямисти и членове на Мюсюлманското братство или на други религиозни екстремистки групировки”, казва Атилган.

Египетските медии, които пряко или косвено се намират под контрола на правителството, също критикуват турското присъствие в Либия. То е „част от опита на турското правителство да разшири властта си над региони, които някога са принадлежали на Османската империя“, написа вестник „Ахрам“. С ангажимента си в Либия Ердоган поема огромен риск заради международния отпор, който се очертава. Турският президент може да очаква не само дипломатическа съпротива, а дори и военна.

Либия – арена на задочна война?

Ако подкрепеният от Турция премиер Сарадж загуби борбата за властта в Либия, Ердоган ще загуби надиграването за находищата на природен газ в Средиземно море. Защото договорите между Турция и Либия ще останат в сила, само ако правителството на Сарадж оцелее. Ако надделее Хафтар, една от първите му задачи ще е да обяви споразумението с Турция за недействително. От правна гледна точка това няма да е трудно, защото парламентът в Тобрук не е давал одобрението си за турско-либийското споразумение. Освен това съществуват и сериозни международно-правни съмнения относно валидността на договора между Анкара и Триполи.

„Всичко зависи от това как ще се развият сега събитията в Либия“, смята турският експерт Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Ако това правителство падне, договорът за Средиземно море ще изгуби всякаква стойност. Ето защо Либия се превръща във все по-сериозна арена на задочни войни.“ Керстен Книп, Дойче веле.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.