Оя Байдар

Сигналът, щурмът или заповедтта – както искате го наричайте – относно предсрочните избори, които панически се превърнаха в избори под натиск отново дойде, както винаги от Девлет Бахчели. Няма нужда да изброяваме подобните ходове на Девлет Бахчели през годините, който в най-критичните моменти се намесва и прекроява турската политика наново, много се изписа по тази тема. Достатъчно е да споменем призива му за предсрочни избори през 2002 г. когато самият той беше коалиционен партньор в правителството на Бюлент Еджевит; на изборите на 7 юни 2015 г. той обяви, че няма да се коалира с никого и така отново отвори пътя на ПСР към властта; през 2016-а каза че „действителното положение трябва да бъде облечено в юридическа форма“ и с този призив вкара темата за президентска република в меджлиса; после влезе в „Алианс за републиката“ (с ПСР на Ердоган); и въпреки твърденията на Ердоган и ПСР, че няма да има предсрочни избори Бахчели призова за такива на 26 август (точната дата е 24 юни 2018 г.).

Не гледайте кой говори, а кой диктува

С грубия му характер, недостатъчната му школовка, шовинистичният му национализъм, слепотата му в разбирането на света и съвременността, гледната му точка към вътрешната и външната политика само през призмата на войната, кръвопролитията, конфронтирането, насилието, той не е лидер, който би повлякъл масите след себе си. А на това да води Ердоган за носа въобще не е способен. Тогава откъде черпи силата си Девлет Бахчели?

От „дълбоката държава“, която винаги съхранява себе си, докато правителствата, управленията, държавните институции, политиците, премиерите, президентите идват и си отиват…
Знам, темата за дълбоката държава е злокобна. Когато се попита кои са те, отговорът не е лесен. Затова и нямам претенции. Но като човек, който от дълги години наблюдава обществото и политиката, който получава информация от различни кръгове мога да кажа следното: това е манталитетът, който някога са наричали „държавната мъдрост“, а на Запад по-разпространеното понятие е „национален интерес“ (“Raison d’état”). Дори представителите на тази „мъдрост“ и „разум“ да се сменят, мъдростта и манталитетът не се променя.

В държавите, които са възприели свирепата държавническа традиция на Османската империя като Турция, в процеса на изграждането на националната държава “държавният разум“ винаги е отстоявал единното начало, национализма, асимилацията, милитаристките кодове. Държавният разум се явява защитник на тези кодове в името на просъществуването на държавата. Когато положението е в безизходица, когато управниците не могат да управляват, както и в условия на голяма социално-кономическа криза държавният разум влиза във функциите си. Той направлява правителствата, наблюдава ги, а при необходимост се намесва чрез граждански или военни преврати.

Дълбокият разум е консервативен, той е на страната на статуквото. Той има задачата да възпрепятства радикалните промени, противоречащи на основните кодове. Спомнете си за военните преврати на 12 март (1971) и 12 септември (1980), които попречиха на възхода на левите и работническите движения, за различните провокации, насочени срещу идването на власт на Партията на справедливостта и развитието, за опитите за преврат, за изтребленията срещу кюрдите, за случая в Дерсим, за изселването на арменците, за 6-7 септември (организираните нападения срещу гръцката общност в Истанбул през 1955 г.), кипърският проблем и за още много други случаи…

Дълбоката държава не трябва да се разбира като някаква монолитна структура. Тя включва в себе си идеологически крила, различни възгледи, кръгове, които фокусират вниманието си в различни посоки. Между тях отвреме на време може да възникват и конфликти. Освен подчинените й контрапартизански отряди, провокатори, въоръжени групировки, тя има и представители в политиката, които формират политическите събития и говорят от нейно име. Смятам, че Девлет Бахчели има мисия и е част от тях, с други думи, или има органическа връзка с тях, или възгледите им се препокриват напълно.

Как беше „превзет“ Ердоган?

Мнозина от политическите противници на Ердоган и партията му, която дойде на власт през 2002 г. признават, че до 2007-а, дори и до 2010 г. партията е следвала реформаторска линия. Наред с това, че беше продукт на западния (особено на САЩ) проект за умерен ислям, който днес напълно рухна, не трябва да се забравя, че този проект получи, макар и неохотно одобрението и на турската дълбока държава.

В много случаи държавният разум е войнстващ, злокобен и с лоши намерения, но категорично не е глупав. Той осъзна в началото на 2001 г., че условията вътре в страната и в света вече не оставят никакъв шанс на режима на избраните и опекунството да продължава по същия начин, както и натиска, който се надигаше от обществените недра. Освен това опитите за възпиране на ПСР по пътя й към властта не дадоха резултат. Само че, след петнайсет години от гледна точка на рефлексите на дълбоката държава е много трудно тя да носи на плещите си Ердоган, който се провали във всяко отношение, не може да се справи с предизвикателствата, докара Турция на ръба на огромна финансова и политическа криза и повлича страната към гибел със всяка стъпка във вътрешната и външната политика. Като се включи в уравнението крахът на проекта за умерен ислям, кризата в западния свят, търсенията за нов световен баланс, това означава, че или проектът е пропаднал, или е изпълнил задачата си.

Виждаме, че след 2011-2012 г. Ердоган губи реформаторската си енергия, вътрешните и външните обстоятелства се променят и в зависимост от заплахата от „Фето“, той стъпка по стъпка се предава в ръцете на дълбоката държава в името на собственото си оцеляване във властта. Това се препотвърди и от шокиращите резултати на изборите на 7 юни 2015 г., когато масата за преговори беше бутната. След опита за преврат на 15 юли 2016 г. с ходовете, които прави във вътрешната и външната политика Ердоган все повече става зависим от Бахчели.

Защо дълбокият разум би се отказал от Ердоган?

След като съчинявам конспиративна теория, трябва да задам следния въпрос: Възможно ли е призивът на Бахчели за предсрочни избори да е насочен към отстраняването на Ердоган, като го накара да падне в гроба (президентска република и др.), който сам е изкопал, след като няма условия за военен преврат? Дали Ердоган, който си мисли, че командва Бахчели и се възползва от него осъзнава кой истински държи юздите? Може и да го осъзнава, но е силно зависим, защото е затънал много дълбоко в тинята.

Ако някой попита защо дълбокият разум иска да се отърве от Ердоган, който заявява, че е „стъпкал с краката си национализма“, който според вярванията си трябва да е поддръжник на идеята за уммата (ислямското общество), но се превърна в шовинистки сунитски турски националист и в много отношения се предаде на държавния разум, отговорът е прост: защото провали всичко, защото стигна твърде много далече с промените в структурите на съществуващия строй и в утвърждаването на собствената си власт, защото във всяко отношение докара страната на ръба на пропастта, защото постави собственото си битие в политиката пред просъществуването на държавата, пазена от дълбоката държава…

Възможност за силите на мира и демокрацията

За да бъдат надмогнати държавният разум и зависимият от него Ердоган, пред нас се очертава възможност, която не се появява много лесно. Този път дали ще успеят да се обединят силите на мира, демокрацията и на трудещите се в Турция? Ще успеем ли?

Властта, която привидно изглежда много силна и кара някои да изпадат в отчаяние никога не е била толкова безпомощна. Неочакваните от тях ходове, които напоследък прави опозицията, неочакваните сближавания, тесните контакти, търсенията за консолидация показват, че властта е под напрежение, че е готова да се хване като удавник за сламка и се блъска.

Ако на този етап си поставим целта на всяка цена да попречим на едноличната диктатура, ако се обединим, загърбвайки груповите, индивидуалните, политическите, идеологическите си различия, ще успеем.

Както се посочваше и в обявата, публикувана в някои вестници, която отправяше призив към всички партии, подписана от Обединение за демокрация, Гражданска инициатива, Група за диалог: намираме се не само на прага на политическо, но и съдбоносно решение. Нацията иска спокойствие, мир, равенство, свобода, справедливост. „Силата, която ще сложи край на едноличния режим е във ваши ръце. Вие сте изправени пред историческа отговорност… Нацията иска от вас да обедините силите си.“

Нито дълбоката държава, нито Ердоган не са непобедими. Стига ние да бъдем изпълнени с надежда и сплотени.

Източник: t24.com.tr