Home»АНАЛИЗИ»Една скучна статия за Тръмп и Ердоган

Една скучна статия за Тръмп и Ердоган

Хасан Джемал

Демокрацията не се свежда само до избирателните урни.

Демокрацията не се изразява само в периодично пускане на вота през четири или пет години.

Демокрацията се опира на разделението на властите.

Без независими законодателство, изпълнителна власт и правосъдие не може да има демокрация.

Без свободни медии няма демокрация.

Американската демокрация продължава да съществува въпреки Доналд Тръмп именно защото притежава такива институции, които работят безупречно.

Иначе Тръмп отдавна да е провъзгласил диктатурата си.

Защото Тръмп ненавижда разделението на властите.

Той не харесва независимото правосъдие.

Той настръхва когато чуе за свободни медии.

Той обявява за народен враг опозиционните медии.

Той бълва огън и жупел срещу вестниците, които пишат, че никой не е над закона.

Намесата на законодателната власт в делата му, подлудява Тръмп.

Той определя като преврат срещу демокрацията гласуването в Конгреса за импийчмънт на президента.

Всъщност истинският превратаджия е самият Тръмп.

Защото не уважава закона.

Подкопава свободата.

Не признава правото и правосъдието.

Възпрепятства разследванията, които законодателната власт е предприела срещу него.

Използва президентската власт за лични цели.

Говори лъжи.

Казано накратко, той погазва Конституцията!

Но законодателният орган не се примирява с това обстоятелство.

Камарата на представителите гласува процедурата за импийчмънт на президента.

Ето това се нарича демокрация…

Медиите, партиите, съдебната власт, законодателният орган и общественото мнение по такъв начин показаха тежестта си, че един клонящ към деспотизъм президент като Тръмп беше вкаран в релсите.

Но как стои въпросът у нас (в Турция)?

В Турция има ли медии, които да публикуват заглавия или статии от рода на „Президентът на е над закона“?

У нас съществува ли разделение на властите, което стои в основата на демокрацията?

Има ли независим съд?

Какво е положението в законодателната власт? Работи ли тя като независима? Или е налице един меджлис, чиито поводи отдавна са в ръцете на Сарая?

Нека да не удължавам тази скучна статия.

От една страна, е налице една работеща демокрация, която функционира въпреки деспотичните нагласи на Тръмп, а, от друга, едноличен режим, при който всеки скланя глава пред Ердоган. Чрез средствата за подчинение, този режим прилича на всичко друго, но не и на демокрация.

И тук задавам класическия въпрос: ще има ли някой ден демокрация в Турция?

Ще има ли разделение на властите?

Ще има ли независимо правосъдие?

Ще има ли свободни медии?

Ще има ли свобода на изразяване?

Разбира се, че ще има.

Но е необходимо да се направи първата стъпка.

Ние сме длъжни да постигнем съгласие при първата стъпка.

Тази първа стъпка е час по-скоро освобождаването от Ердоган чрез демократични средства.

Ако един ден искаме в тази държава да има демокрация, правосъдие и граждански свободи, най-напред трябва да постигнем съгласие в първата стъпка.

Преминаваме през период, в който е налице разместване в политическите пластове.
ПСР започна да ражда!

Роди се партията на Ахмет Давутоглу.

Сега е ред на партията на Али Бабаджан.

Както казва социологът Бекир Аърдър, и двете партии ще причинят болка на Ердоган.
Да, така е.

Но за да бъде политически обезвреден Ердоган, пред нас има още дълъг път за извървяване и е необходим лидерски талант.

Дали ще успеем?

И последният въпрос на скучната статия: Ердоган се свлича, ще можем ли да ускорим този процес? Хасан Джемал, T24.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.