Мехмед Юмер

С кончината на Фетхуллах Гюлен, който беше живият класик на ислямската мисъл в съвременната епоха човечеството загуби виден застъпник за по-добър, по-човечен, по-мирен, по-справедлив свят. Движението, което той вдъхновяваше се беше обособило като своеобразен утопичен свят, в който хората се чувстваха свободни и равноправни. Широко популярно с името „Хизмет“ (служене) движението напомняше на „Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела и „Утопия“ на Томас Мор – автори, цитирани от Гюлен в неговите трудове и есета. Впрочем голяма част от есетата на Гюлен са футуристично описание на идеалното общество. Но ислямският учен не ги сочеше като еталон за подражание, а по-скоро открояваше идеала, заложен в тяхната дълбока философия. Според Гюлен служенето на идеала е въплътен в най-прекрасна форма в „Епохата на щастието“, в която е живял ислямският Пратеник. Убеден, че в съвременната епоха, човечеството може да възпроизведе духовната реплика на картината, наречена „Епоха на щастието“ Гюлен постигна невъзможното – вдъхна надежда за съживяване духът на исляма в сърцата и умовете на неговите съвременници, като ги събуди от дълбокия сън за упадъка на исляма. Той беше убеден, че ислямът може да изживее своя ренесанс. Това стана във време, в което догматичните мюсюлмани живеят с разбирането, че човечеството се намира на прага на Последното време, а травмата от постколониалната епоха е настроила голяма част от мюсюлманите срещу Запада. От друга страна, днес Близкият Изток се тресе от горещи конфликти с всекидневна загуба на човешки животи.

Неговите прозрения се опират на кораничните знамения и традицията на ислямския Пророк. Затова идеите му създават усещането сякаш са послания от светлина. Те са частица от предвечната Светлина, която озарява сърцата и умовете на вярващите. Гюлен съживи от пепелта нравствения кодекс на вярата и го внедри като иманентно качество в характера на неговите последователи и симпатизанти – обикновено образовани и израстващи в кариерата мюсюлмани.

В съвремието ни ислямът има близо два милиарда последователи, но колко сред тях изпълняват безупречно повелите на Аллах и Неговия Пратеник? Отговорът на този въпрос е изключително труден. Ето тук е най-големият принос на Гюлен – той утвърди просветеното схващане за исляма, за разлика от вкаменения догматизъм, който сковава умовете на мюсюлманите и парализира волята им за промяна и обновление.

Гюлен не рисува образа на врага когото после безмилостно напада, поведение характерно за мнозина радикални мюсюлмански проповедници, развиващи дейност както в източните, така и в западните общества. Турският вероучител ясно описва формулата на успеха в три основни направления. Първо, борба с невежеството; второ, борба с бедността; трето, борба с разединението. Така той успява да привлече към делото си редица заможни хора в Турция, които щедро инвестират в модерното образование, за да бъдат подготвени високо образовани млади поколения.

Благодарение на просветената си мисъл Гюлен успява да „помири“ вярата с науката. Просветното му дело е даказателство за това, че вярата и науката спокойно може да си съжителстват заедно. Формулата на успеха на Движение „Хизмет“ е елементарна, но изисква пълна себеотдайност, за да работи като добре смазана машина. Движението се крепи върху три основни стълба: просветеност, висока нравственост и дисциплинираност.

„В подхода към същността на Вселената и смисъла на живота рязко разграничава разума, неспособен да излезе извън пределите на материята, от „здравия разум“, който е окрилен от Божието вдъхновение. Препоръчва да се разработи и прилага философия, която съвместно с мъдростта, потвърдена от духа, да бъде способна да възприема не само материалния, но и свръхматериалния свят. Напътства мюсюлманите към живот, съобразен с религиозните предписания в условията на съвременността. Стреми се към положителен отговор на вълнуващите човечеството проблеми и препоръчва неговият живот да се основава на ислямските ценности: знание и справедливост, толерантност и съпричастност.“, пише в статията си за Гюлен проф. д-р Йордан Пеев, в първия том на издадения от него ислямски справочник със заглавие „Дом на исляма“ (Пеев, Й. „Дом на исляма. Справочник“, Том I, Издателство „Изток-Запад“, 2022, стр. 267)

Напълно уловил духът на времето, в което живее Гюлен издига принципа, че ако не си навсякъде по земното кълбо, значи не си никъде. Водени от тази идея неговите последователи се отварят към света и създават училища, които Гюлен приживе наричаше „островчета на мира“.

На върха на ценностната пирамида на Гюлен стои Човекът. За Гюлен човекът е най-съвършената творба на Божието изкуство. Религиозната и етническата принадлежност стоят по-долу в скалата. Според философията на Гюлен, когато човекът е приет такъв какъвто е, тогава неговото етническо и верско различие се възприемат като културно богатство. Оттук идва и идеята му за междурелигиозния диалог. Но съвременният класик на исляма не издига това като контра теза на „сблъсъка на цивилизациите“, за неговата философия е характерно добродеянието. За Гюлен умът на човек, който гледа на света от добрата му страна ражда положителни мисли, а който има позитивно мислене, е способен пълноценно да се наслаждава на живота.

Специално внимание в неговото творчество заема любовта, защото благодарение на тази висша ценност всеки мюсюлманин трябва да уважава ценностите на „Хората на Писанието“ – християните и юдеите, на будистите, както уважава своите.

„Любовта е фундаменталното начало, най-ярката светлина и най-мощната сила на всяко същество, което се ражда на този свят. Няма враг на земята, когото тази сила да не е в състояние да победи“, пише Гюлен в книгата си „Към глобална цивилизация на любов и толерантност“, (Гюлен, Ф.; „Към глобална цивилизация на любов и толерантност“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, стр. 21)

„Тя – сляпата и няма любов – е смисълът на човека“, изтъква един от големите писатели на 20. век Василий Гросман.

Гюлен е непоколебим защитник на демокрацията. В интервю за журналистката Нурие Акман той е категоричен: „По света има много разновидности на демокрацията. Има християндемократи, будисти, евреи, които също са демократи. Значи заедно със своите убеждения, вярвяния или философия хората могат да бъдат и демократи. Нищо не пречи и ислямските традиции, обреди и обичаи да бъдат съчетани с ценностната система на демокрацията. Смятам, че подобна идея за демокрация може да бъде реализирана.“

През 2008 година американското списание за външна политика „Форин полиси“ (Foreign Policy) обяви топ 20 на най-значимите публични интелектуалци в света. Тази класация, в която фигурират имената на Орхан Памук, Ноам Чомски, Ал Гор, Бърнард Люис, Умберто Еко, Гари Каспаров и др., беше оглавена от Фетхуллах Гюлен.

„Ислямски учен с глобална мрежа от милиони последователи, Гюлен е едновременно възвеличаван и ненавиждан в родната си Турция. За членовете на неговото движение той е вдъхновяващ лидер, който води хората към живот, направляван от умерени ислямски принципи…“, се отбелязва във визитката, с която списанието представя личността на турския интелектуалец (Foreign Policy, Издание за България, август/септември 2008, стр. 61)

Поради отказа си да се подчини на корумпирания султанистки режим на Султана от Босфора Гюлен беше обвинен от него в държавна измяна, а последователите му бяха подложени на нечовешки репресии. В продължение на четвърт век Гюлен водеше изгнанически живот в САЩ и напусна този свят далеч от родината си.

Той се появи сред нас, за да ни напомни вестта, низпослана от небесата, че ние сме само гости в странноприемницата на живота; че този свят е нивата на Отвъдния и каквото посеем тук, това ще пожънем там; че трябва да живеем като човеци, да се обичаме и уважаваме, защото в Деня на равносметката ще отговаряме за земните си дела.

Източник: Маргиналия