Кампанията „за“ на референдума в Република Македония почти заличи кампанията „против“. Макар голям брой от гражданите да продължават да не искат договора с Гърция, тези, които водят битка референдумът да се провали, миналата седмица отидоха в периферията на политическата сцена, почти изчезнаха.

Причината за това е проста – каква е логиката да се оспорва договор, подкрепян от всички световни лидери, приятели на Република Македония, договор, който отваря всички блокирани досега перспективи пред държавата, който обещава възможност за по-добро бъдеще и който обещава промени, тъй като такава, каквато е днес Р Македония, не прави никого щастлив?

Това, което се случи миналата седмица на лагера „против“, свободно може да се оцени като дипломатическо цунами, което превърна в абсурд, илюзия и фантазия всяко противене да се гласува на референдума, а и да се гласува против договора с Гърция. Колкото и да са политически неуки противниците на референдума, не може да се прескочат някои очевидни поражения за тяхната политика.

Първото е, че десните лидери в Европа, сестрински партии на ВМРО-ДПМНЕ, и най-посветеният на каузата на ВМРО-ДПМНЕ Себастиан Курц дойдоха и казаха – излезте и гласувайте, това е за доброто на държавата и за доброто на всички вас, това е най-доброто, което можете да получите, и без това нямате розово бъдеще.

Второто поражение е, че нито Виктор Орбан, нито Реджеп Тайип Ердоган, най-близките приятели на държавния глава Георге Иванов, не излязоха да го подкрепят в кръстоносната война против промяната, според него, на идентичността на македонците, а много други (като Албания) излязоха с крайно приятелски послания към европейска Македония.

Третото поражение е, че лидерът, за който толкова много се обявяваха десните, националистически, антиимитрантски и твърдолинейни клръгове в страната, президентът Доналд Тръмп не застана против договора с Гърция и против референдума. Нещо повече, той го поздрави и призова да се гласува, оставяйки тези, които са против, без нито един съюзник на международната сцена. Ако не вярват на Тръмп, на когото толкова се надяваха, на какво изобщо да се надяват във връзка с референдума?

Четвъртото поражение е смешната руска намеса чрез послание в Туитър тези дни, което според тълкуването му е против призива на албанския президент Илир Мета да се участва в гласуването, но същевременно не е против същия призив от страна на австрийския канцлер Себастиан Курц, тъй като между него и руския президент Владимир Путин има силна химия и общи интереси.

Петото поражение е самата инициатива „Бойкотирам“, която не може да артикулира една сериозна причина против договора, нито пък успя да наложи сериозна фигура, която да го представлява.

Шестото поражение е самата ВМРО-ДПМНЕ, която десет години игра с националистическата карта и сега има проблем да обясни на членовете си, че не може да бъде на самотната страна на историята и да поеме товара на партия, която налага второ вето на Р Македония за НАТО, заставайки на една и съща страна с някогашна Гърция.

Седмото поражение на лагера „против“ е, че влиятелни фигури от неговите редици искат публично договорът с Гърция да бъде подкрепен и да се гласува на референдума. И което е най-страшно за Християн Мицкоски и за Георге Иванов, автентичният бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ, политикът, който включи идеалите за независимост на Р Македония в партията и който допринесе тя да се намери на този път днес, политикът, който създаде ВМРО-ДПМНЕ на крилете на македонския национализъм, сега заявява публично, че времето на тази политика е отминало и че Македония има бъдеще само ако се европеизира.

Тъкмо тази реалност, договор с Гърция за името, договор с България за историята и езика, влизане на Р Македония в НАТО и все още вероятно и в ЕС, ще бъде смъртен удар за политиката, с която политици и партии в Р Македония трупаха точки през последните почти три десетилетия. Лагерът „против“ знае, че това е последният шанс да се спаси политиката на евтини точки, която работи за тях, макар да отслабва Р Македония. Че ако Р Македония влезе в НАТО, а след това в ЕС, няма да има с какво да хранят национализма, от който досега живееха като богове.

Слободанка Йовановска, независен.мк/БТА