Надя Мурад е родена в язидско село Кочо, северен Ирак. Мечтаела да стане учителка по история или да си има собствен салон за красота. Язидите са кюрдско етно-религиозно малцинство. Вярата им е основана на зороастризма.

На 3 август 2014 г., когато е на 21 години, Надя е отвлечена от терористите на ИДИЛ. Това променя коренно нейния живот. На място са убити нейната майка и шестимата й братя. Насила я завеждат в Мосул, заедно с двете й сестри и хиляди момичета язидки и ги използват в трафик на хора. Множество мъже, жени и деца са подложени на небивала жестокост.

„Когато ме заведоха в Мосул и ме изнасилиха забравих за братята и майка ми, защото това, което те причиняваха на жените, бе много по-тежко от смъртта“, споделя по-късно Надя. Разказва, че това, което се е случило с нея, далеч не е най-жестокото на което са способни терористите.
Надя успява да избяга от плен на ИДИЛ по чудотворен начин и емигрира в Германия, където получава медицинска помощ и се събира с други оцелели. В книгата, която издаде преди няколко дена, разказва своята невероятна история.

Книгата на Надя Мурад е озаглавена „The Last Girl“ („Последното момиче“). Автор на предговора към книгата е известната правозащитничка и адвокат Амал Клуни (съпруга на холивудската звезда Джордж Клуни).

В книгата на Надя Мурад има доста интересна информация. Тя споделя, че хиляди млади момичета не са имали нейния шанс да се спасят от ИДИЛ и са били използвани в трафика на хора, като сексуални робини и в последствие убивани. Интересен детайл е посочен, че терористите от ИДИЛ са използвали Фейсбук за експлоатация и търговия с жени.

Книгата на Надя Мурад е свидетел на истинското лице на терористичната организация ИДИЛ и на организиран геноцид. Разказва за жестокостите на терористичната организация – геноцида и престъпленията срещу човешките права на широката общественост.

В края на миналата година на емоционално изслушване пред ООН тя направи шокиращи разкрития за живота на пленник на ИДИЛ и призовава членовете на Обединените нации за активни действия срещу терористичната организация. Самата тя стана посланик на добра воля към ООН.

Сега Надя се е посветила но каузата да помага на пострадалите от геноцидни действия хора, масовите жестокости и трафика на хора. Целта и е да спомогне за връщането на жертвите към нормалния начин на живот, към съхранението на обществата на малцинствата.

През октомври 2016 г. Съветът на Европа удостои Надя с наградата „Вацлав Хавел“ за принос в областта на правата на човека, а през декември получи заедно с Ламия Ажи Башар наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент. Надя бе номинирана и за Нобелова награда за мир.