Мустафа Ердоган
Едно развитие във външната политика създаде впечатлението, че Турция отново е в търсене на път към Европейския съюз и в по-общи линии към Запада. Както ще си спомните, администрацията на Ердоган от доста време насам възпрепятстваше членството на Швеция в НАТО и използваше това като коз за спазаряване срещу САЩ и Европа.

Най-накрая правителството даде зелена светлина за членството на Швеция в НАТО, но в замяна на това поиска от Швеция и страните-членки на ЕС подкрепа за членството на Турция в Евросъюза. „Първо, отворете пътя на Турция към еврочленството, а после и ние ще отворим пътя на Швеция, както постъпихме с Финландия.“, заяви турският президент.

Този ход на Ердоган събуди подозрение относно искреността на турското правителство за съживяване на присъединителния процес и обръщането на посоката на страната отново към Запада.

Ако не беше така, той нямаше да представи темата за присъединяването на Турция в ЕС като някакъв алъшвериш, вместо принципна политика.

Както с право отбелязва германският канцлер Олаф Шолц, членството на Швеция в НАТО и членството на Турция в ЕС не са пряко свързани теми. Впрочем НАТО е отбранителен съюз, а ЕС е политико-икономически съюз и опитите на Турция да стане пълноправен член на Евросъюза не отразяват търсенето на сигурност, тук основният мотив е стремежът към свобода, демокрация и благоденствие.

В свое интервю за „Дойче веле“ докладчикът на Европейския парламент за Турция Начо Санчез Амор много ясно откроява този проблем, като казва: „НАТО е военният клуб на демократичните държави. ЕС е клубът на демокрациите. Ако не сте демокрация в пълния смисъл на думата, не може да станете член на ЕС. Тук няма пряк път. Трябва да отговаряте на критериите от Копенхаген. Присъединителният процес е свързан с принципи, ценности и тяхното спазване. Следователно мисля, че свързването на двете теми е погрешен ход. Ако желаете да съживите отново присъединителния процес, единственото нещо, което трябва да направите е да спазвате критериите.“

От друга страна, налице са и някои вътрешни процеси, които подчертават неискреността на администрацията на Ердоган относно стартирането на присъединяването към ЕС и с всеки изминат ден те се увеличават.

На първо място, както съм писал многократно по тези страници, наказателната процедура, която Комитетът на министрите на Съвета на Европа стартира с аргумента, че Турция не спазва решенията на ЕСПЧ във връзка със случая Осман Кавала е в ход.

Казано по-ясно, Турция поддържа несправедливото си упорство да не освобождава Осман Кавала, когото държи в затвора от години. При все това, Комитетъ на министрите съобщи, че ще стартира същата процедура и за Селяхаттин Демирташ. Би било твърде наивно да се вярва, че Турция на Ердоган, който не се отказва от произволното си поведение по тези въпроси наистина иска да стане пълноправен член на свободна и демократична общност като Европейския съюз.

Между другото, през изминалите дни се случи нещо, което породи съмнения относно искрените намерения на властта за еврочленството. Джан Аталай, който е арестуван в рамките на делото срещу протестие в парка „Гези“ беше избран за народен представител на 14 май от Турската работническа партия, но все още не е освободен. Джан Аталай не положи клетва като депутат и не може да участва в заседанията на меджлиса. Всъщност това е противозаконно и ясно показва незачитането, както на практиките на турския Конституционен съд, така и на практиките на ЕСПЧ, свързани с неприкосновеността.

Друго развитие, което не съвпада с желанието на Турция за членство в ЕС е новото наказателно дело срещу истанбулския кмет Екрем Имамоглу. Срещу Имамоглу тече вече едно дело, но този път е заведено още едно под претекст, че е обидил в свое изказване общинския кмет на Тузла. Искането е за две години и четири месеца затвор. Фактът, че в обвинителния акт се настоява и за политическа забрана на Имамоглу подсилва още повече подозренията, че делото е повдигнато от подбуди, свързани с политическа партизанщина.

Искам да завърша този текст като припомня едно силно впечатляващо и символично събитие, което подчертава неискреността на правителството относно членството в ЕС.

През изминалите дни почина един шейх, както ви е известно, а властта не само, че изпрати група начело с вицепрезидента за изказване на съболезнования, но и самият президент в свое изявление окачестви починалия като „един от духовните лидери на страната ни“.

Оставям на вашата преценка как една държава, която заявява нуждата си от лидерството на един духовен наставник, чието учение почти напълно противоречи на универсалните и цивилизационните ценности като правото, върховенството на закона, свободата, толерантността, мира и демокрацията ще бъде в хармония с ценностния свят на Европа!

Източник: Diyalog Gazetesi

Забележка: Този коментар изразява личното мнение на автора. Той може да не съвпада с позициите на Обзорнюз.