Home»АНАЛИЗИ»Нещо необикновено се случи в Русия

Нещо необикновено се случи в Русия

Гоненията и насилието вече не са достатъчни, за да спрат хората в Русия да протестират.

Трудно е да се определи кой е точният момент, когато стана ясно, че протестите в събота в Русия – където десетки хиляди хора в цялата страна призоваха за освобождаването на опозиционния лидер Алексей Навални – са нещо необикновено.

Това определено не беше насилието, упражнено спрямо протестиращите и дори минувачи (като жената, ритната случайно в корема от полицай в снаряжение), нито умишлените атаки срещу репортери. Такива случки са тъжна баналност. Не беше даже това, че на протест излязоха хора в невероятни ъгълчета на Русия като Якутск, където температурите паднаха до минус 60 градуса по Фаренхайт [ок. -51 градуса по Целзий – бел. прев.]. Екстремният студ и отдалечеността никога не се пречели на руснаците да изразяват недоволството си.

Не, ако имаше инцидент, който да свидетелства за забележителността на съботните протести, това вероятно са кадрите от Москва с полицаите за борба с безредиците, които гледат объркано и дезориентирано към тълпата, която ги обсипва със снежни топки. Или може би едно друго видео с млади мъже, нападащи така ожесточено напълно екипирани полицаи, които със сигурност не са очаквали такава съпротива и почти отстъпват.

Тези актове на неподчинение и ескалация (в миналото хора получаваха присъди за хвърляне на пластмасови чаши и бутилки просто по посока към полицаи) подчертават дълбочината на народното недоволство от живота под управлението на президента Владимир Путин. Протестите, свикани от вкарания в затвора опозиционен лидер Алексей Навални и проведени въпреки предупрежденията на властите, представляват забележително развитие. След години на относително затишие, Русия за пореден път е неспокойна.

Ако се съди по отговора на властните, те осъзнават, че са изправени пред проблем. Репресиите счупиха рекордите. На 27 юли 2019 г., на един от най-големите протести от десетилетия, бяха задържани 1373 човека. В събота бяха прибрани около 3100. Понякога арестите бяха почти механични. В една сцена, запечатана на видео, един демонстрант, който разбира, че полицаят просто иска да попълни квотата от арести, предлага себе си вместо друг. И е отведен надлежно.

Спокойният начин, по който е извършен този арест – доста различен от повечето в събота, при които имаше много грозни прояви на твърди полицейски действия – ни връщат към предшествениците на днешното протестно движение. По време на движението „Стратегия 31“, наименувано на члена от конституцията, гарантиращ свобода на събиранията, през периода 2009-2011 г. протестиращи се събираха в Москва на последния ден от всеки месец с 31 дни. Въпреки че не бяха разрешени от властите, протестите бяха дисциплинирани и подчертано спазваха буквата на закона.

Навикът остана. Преди да излязат на демонстрация, през последното десетилетие протестиращите бяха склонни да искат разрешение от властите. Някои от най-големите митинги за честни избори в края на 2011 и 2012 г. бяха разрешени от московските власти; така беше и с протеста „Дигитална съпротива“ през април 2018 г. срещу опита на правителство да забрани популярното комуникационно приложение „Телеграм“.

Не и този път. Със или без разрешение, рискуваш да бъдеш бит, задържан и изправен пред абсурдни обвинения. Защо да си даваш труда да пишеш? Липсата на централна организация в събота – вместо да се ограничат на някой централен площад или улица, тълпите преминаваха през големите и малките градове – е нещо забележително. Това прави трудно да бъдат преброени участниците. Само в Москва броят на протестиращите варира от 4000 до 10 пъти повече.

Няколко фактора доведоха до това положение. Очевидният е самият Алексей Навални. Десетилетието на активистка дейност срещу корупцията отдавна го издигна до позицията на авторитет сред опонентите на президента. За времето след неговото отравяне през август, за което той твърди, че е извършено по заповед на Путин, Навални на практика се превърна в олицетворение на опозицията. Неговото храбро завръщане в Русия този месец, със съзнанието, че незабавно ще бъде арестуван, му спечели още овации. Фактът, че хиляди хора в цялата страна пренебрегнаха разпореждането на властите да си останат у дома, свидетелства колко силна е неговата магнетичност.

Освен това, докато Навални беше в затвора миналата седмица, хора от екипа на неговата Фондация за борба с корупцията, разпространиха близо двучасов видеозапис, който претендира, че разкрива подробности за пищно имение по крайбрежието на Черно море, оборудвано със спа, хокейна площадка и зала за казино, което е собственост на Путин чрез мрежа от посредници (Путин отрича тези твърдения).

Въпреки че е трудно да разбере какъв ефект са имали разкритията върху протестите, някои казват, че това видео, гледано доста повече от 100 милиона пъти, е изиграло роля за надигането на хората в цялата страна, особен в региони, които обикновено не са смятани за огнища на протестна дейност.

Протестите обаче се дължаха и на безсилието на правителството, което те впрочем разкриха. То не предлага на недоволните граждани нещо различно от груба сила и конспиративни теории. (Навални често е описван като чуждестранен агент, а протестите – като финансирани от „Запада“). Правителството няма визия за бъдещето и понастоящем не прави кой знае какво, за да подобри условията на живот на хората, влошени от пандемията.

Показателно е, че държавната пропаганда се проваля на платформите, чрез които опитва да се конкурира с независимите гласове. В събота отразяването на протестите по телевизия „Дожд“, малък независим канал, е било гледано от 10 пъти повече хора, отколкото излъчването на живо по Ар Ти – контролирана от правителството телевизионна мрежа.

Може би предстоят още протести, както обеща Леонид Волков, приближен на Навални. Но ще бъде наивно да се смята, че те ще доведат до значими политически отстъпки от страна на държавата. Ако не друго, те вероятно ще доведат, както стана преди десетина години, до още наказателни процеси и репресивни закони.

Все пак това, което се случи в събота, има значение. Гоненията и насилието вече не са достатъчни, за да разубедят руснаците да не протестират. Според социолози, изследвали съботните демонстрации, най-малко 42 на сто от всички участници са протестирали за първи път. Навални явно е спечелил одобрение далеч отвъд своя постоянен кръг от привърженици. Кремъл, чието пространство за компромиси е ограничено, вероятно ще отвърне с по-нататъшна ескалация. Никой не може да каже до какво ще доведе това. Едно обаче е сигурно: то не вещае добро за никого. Алексей Ковальов, в. „Ню Йорк таймс“.
Източник: БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.