Мехмед Мехмедов

В момент, в който имаше спорове относно легитимността на избора на Борислв Михайлов и избраното от него ръководство начело на БФС и съмнения за намеса на държавата в лицето на спортния министър в полза на избрания кандидат, се изигра „вечното дерби“. Под обилния дъжд и наводнения терен кой знае какъв хубав мач не стана, нямаше и как да стане, но епичната битка характерна за двата тима я имаше.

Като типичен италианец Делио Роси бе наситил добре средата на терена и на моменти с по-твърда игра, футболистите на „Левски“ се опитваха да спрат още в зародиш атаките на ЦСКА, а наводнения терен доста им помагаше. Техничните играчи на „армейците“ като Тиаго, Енрике не успяваха да покажат на какво са способни, а бързите набези на Десподов по крилото бяха успешно парирани от много добре игралия в този мач Горанов.

Като гледах играта, почти не виждах как би могло да бъде отбелязан гол в една от двете врати. С помощта на находчивостта си и малко доза късмет играчите на Стамен Белчев успяха все пак да отбележат гол в последните минути на срещата, а едва тогава от „Левски“ решиха да погледнат по-смело към вратата на Черни, но бе вече много късно.

Освен вечното дерби у нас, такова имаше и в Истанбул, на стадион „Шюкру Сарачоглу“, където гостите от „Галатасарай“ не успяваха да спечелят от цели деветнадесет години. За разлика от мача в София, на този в Истанбул имаше повече положения и повече футбол, но нямаше гол. С оглед на философията, която изовядва треньора на домакините Айкут Коджаман, това не е учудващо! Въпреки, че „фенерите“ имаха изключително голяма нужда да спечелят този мач, за да останат в битката за титлата, турския Моуриньо предпочете своята философия „антифутбол“ и постигна известен успех, отборът на Фатих Терим не успя да спечели, въпреки, че имаха повече чисти голови положения.

Но както каза Терим след мача „когато топката не минава гол линията, няма повече какво да се направи“. Неговият колега Коджаман пък за кой ли път се оправда със съдията, казвайки, че за тях не се били свирени цели три дузпи. Само, че ако съдиите свиреха за всяко едно съприкосновение между противникови играчи дузпи, то футбола би се превърнал в игра на размяна на дузпи, а в първенства като английското в един мач трябва да бъдат по тая логика отсъждани поне две дузина такива. По-скоро Айкут Коджаман трябва да търси вината във „футбола“ който налага, а не другаде! Сиреч със само 43 минути средно на мач, Турция е в топ 4 на Европа, където най-малко се играе футбол (т.е топката е в игра), а за това най-голяма роля играят Коджаман и треньорите като него.

За съжаление в Турция, както и у нас не се играе футбол, постоянно се правят нарушения, постоянно се спори със съдиите и се искат някакви отсъждания от тях, а футбола остава на по-заден план.