Предизборната кампания, която управлението на Реджеп Тайип Ердоган води преди местните избори на 31 март 2019 г. в Турция, ще бъде записана в историята със силното противопоставяне на обществото, както и с твърдата и груба реторика. Властта досега не беше използвала противопоставянето на религиозна основа, както на тези избори.

Заплахите срещу опозиционните лидери и техните кандидати и склонността за непризнаване на изборните резултати дойде на дневен ред най-често през тази предизборна кампания. Докато говорителите на властта се съревноваваха за да представят противниковия лагер като нелегитимен, те пробваха да съхранят гласовете си като плашат своите избиратели с демонизираната от тях опозиция. Най-важната причина за този политически синдром добил свръхестествени измерения е рецесията на турската икономика, както и поскъпването на живота и безработицата, което открои вероятността управляващите да загубят изборите в големите градове.

Този синдром достигна своя зенит след атентата в две джамии на 15 март в Крайстчърч, Нова Зеландия, когато в Турция религията и противопоставянето на религиозна основа беше употребено в най-груба форма в предизборната кампания.

На 16 март по време на митинг в Текирдаг президентът и председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието Реджеп Тайип Ердоган заповяда да бъдат излъчени на огромен екран кадрите от извършеното от Брентън Тарант нападение в джамиите ден по-рано в Нова Зеландия, при което загинаха петдесет души, с репликата „изгледайте тези кадри, това е важно“.

Веднага след кадрите от атентата на екрана се появи Кемал Кълъчдароглу – лидер на Републиканската народна партия, която е по-големият партньор в опозиционната коалиция „Нацинолен алианс“. Преди това научихме, че на 15 март в Ялова по време на свое изказване в една зала Кемал Кълъчдароглу е осъдил нападението в Крайстчърч с думите: „Срещу човечеството е извършено огромно терористично престъпление. Призоваваме западните държави да направят необходимото.“

Но в излъчените кадри на митинга на ПСР в Текирдаг от изказването на Кълъчдароглу се чуха само следните извадени от контекста думи: „Разбира се, трябва да погледнем и ислямския свят. Трябва да видим как хората се убиват помежду си, използвайки исляма. Терорът, който произтича от ислямския свят…“ и точно в този момент президентът Ердоган прекъсна видеото и с яростен тон на гласа разкритикува Кълъчдароглу: „Вижте този невъзпитан човек, говори за „терор, който произтича от ислямския свят.“

Хората на площада чуха думите на Кълъчдароглу „ислямският свят трябва да помисли върху това“, след което Ердоган отправи още един залп към опозиционния лидер: „Вижте го този, до какви времена доживяхме. Човек, който твърди, че терорът произтича от ислямския свят прави политика в тази страна. Господин Кемал, ти нито си упълномощен, нито имаш право да казваш, че извор на тероризма е ислямският свят. Вече трябва да разберем, че гласуването за този човек, който поставя в центъра на терора ислямската общност е огромна отговорност. Той ще плати смтката за тези думи на 31 март.“

Ето така президентът Ердоган използва изтреблението в Нова Зеландия като „религиозен мотив“ пред турския избирател, за да не гласува той за „Нацинолния алианс“.

Слизайки по-надолу по места, упоритото използване на религията като предизборен инструмент придоби огромни размери, дори някои, които правят политика в името на управляващите твърдяха, че гласуването за Ердоган „ще им отвори вратите на рая“. В консервативния областен турски град Шанлъурфа на 16 март по време на една предизборна проява кандидатът за Община Еюбийе от ПСР Мустафа Гьокташ заяви: „На 31 март гласувайте за ПСР, гласувайте за Ердоган. След като гласувате за Ердоган, ключът на рая е в джоба ви. Трябва добре да знаете това.“

По-рано в същата община на 3 март, на откриването на предизборният щаб Сиверек народният представител от ПСР от регион Шанлъурфа Мехмет Касъм Гюлпънар направи изказване пред партийния електорат, в което заяви: „Който даде гласа си за ПСР, Аллах няма да му потърси сметка в деня на равносметката.“

Президентът Ердоган отправи заканителни думи към видни опозиционни политически фигури и загатна, че ако изборните резултати не му харесат, той е склонен да не ги признае. Видната фигура, която е мишената на Ердоган е кандидатът от „Национален алианс“ за кмет на столицата Анкара Мансур Яваш, който според всички социологически проучвания води в предизборната надпревара. Първоначално проправителствените медии съобщиха на 8 март за някакво дело за „фалшива разписка“ през 2015 г., което той е загубил, а десет дни по-късно по време на едно телевизионно интервю президентът Ердоган беше запитан какво мисли по този случай.

В отговор Ердоган заяви: „Фактът, че тези документи се появиха, означава, че решението на съда относно господин Яваш не може да се сложи на една страна. Той дори и да е влязъл в предизборната кампания при тези обстоятелства, то след изборите всички тези неща ще се представят на хората, а когато това стане, той ще плати много висока цена, както и ще постави нашите съграждани в Анкара в положение също да платят такава цена.“

Тези думи на Ердоган не означават нищо друго освен следното: дори Мансур Яваш да бъде избран за кмет на Анкара, той после ще бъде отстранен от длъжност заради делото за „фалшификация“ и на негово място ще бъде назначен синдик.

На 9 март президентът Ердоган заплаши лидерката на Добрата партия Мерал Акшенер, която е по-малкият коалиционен партньор на „Национален алианс“ със зътвор, като заяви: „Сега някои излежават присъдите си в затворите и ти можеш да споделиш тяхната съдба.“

Заплашителният тон на говорителите на управляващата партия не се ограничава само с думите на Ердоган, но се разпростира и до местните партийни организации. На 10 март по време на реч пред партийния електорат областният лидер на ПСР в Кютахя Али Четинбаш, визирайки хората, които ще гласуват за опозицията заяви: „Коалицията на злото, съюзът на нещастието и който и друг да се съюзява срещу ценностите на този народ в политиката на 31 март, те няма да могат да се разхождат по улиците и махалите“. Това изказване не само служи за пример за подобно поведение, но и показва как се толерира насилието спрямо опозицията.

Говорителите на властта се опитват да балансират нарастващия натиск от икономическата криза, като представят опозицията сякаш е в коалиция с терористични организации. Пример за това е изказването на вътрешния министър Сюлейман Сойлу на 11 март в град Айдън: „Ако на вечерта на 31 март „Народният алианс“ се представи слабо, на следващата сутрин на 1 април някои ще дадат в ръцете на шестгодишни малки деца оръжия и ще преобърнат общинските и областните ценрове. Не позволявайте нито в Сьоке, нито в Айдън на Кълъчдароглу да влиза в общините с победоносни викове. Той идва тук като троянски кон. Той води със себе си представителите на ПКК.“

Вторият пример са думите на външният министър Мевлют Чавушоглу, изречени по време на събрание на ПСР на 4 март в съседния на Сирия турски град Хатай срещу конкурентите им на изборите от „Наиционален алианс“: „Сред вашите кандидати има хора от Фронта на революционната народно-освободителна партия и ПКК, виждаме това. Вие сте в съюз с ПКК, с ФЕТО, с Фронта на революционната народно-освободителна партия и Армията за спасение на пролетариите и селяните в Турция (военизираното крило на Турската комунистическа партия) и колкото още терористи, терористични организации, сепаратисти и предатели има. Това ли е патриотизъм? Вие тичате след Асад. Тези нямат нищо общо с патриотизма и нацията.“

Всички тези примери показват паниката на властта от загуба на изборите в големите градове на 31 март и как чувствата изваждат на показ потисническите наклонности в нейната политическа култура в невиждано досега съотношение, възникнали под въздействието на похабяващия икономически ефект, въпреки безспорния контрол върху институциите начело със съдебната власт, публичните ресурси и медиите. Кадри Гюрсел, „Ал Монитор“

Obzornews.bg