Home»ВОДЕЩИ НОВИНИ»Писателят Хасан Ефраимов: Аз съм от оставащите в България

Писателят Хасан Ефраимов: Аз съм от оставащите в България

В Кърджали на сцената на Дома на културата бе представен оживелият разказ „Джанки в Манхатън“ от д-р Хасан Ефраимов, а след бурните аплодисменти зрителите се разотидоха просълзени.

Авторът е акушер-гинеколог в Добрич и с актьора Красимир Демиров гостуваха в Кърджали. От 2015 г. досега е издал 4 книги, още 4 са готови за печат. Големите телевизии му обърнаха внимание след зловещия инцидент на гара Хитрино, иначе той се радва на десетки хиляди последователи и почитатели.

Роден е на 15 януари 1966 г. в село Трем, Шуменско. Разказва, че селото някога се наричало Шейтанджък, защото там хората в Делиормана за пръв път видели шейтана (дявола) – на такъв им заприличал локомотивът на влака. “Представете си едни хора в онези тъмни години, изведнъж пред тях излиза огромното туловище на локомотив – пушещ, свирещ, гърмящ, свистящ, трещящ, затова си помислили, че ей го на, това е дяволът, затова и селото нарекли така”, уточнява Ефраимов.

„Шейтаните от тавана на гара Хитрино“, този разказ се роди спонтанно. Произшествието беше станало рано сутринта, а аз обикновено по това време си лягам и бях пропуснал този момент. Когато към 11 ч. станах и видях кадрите по телевизиите, осъзнах ужаса. Близо два часа гледах. Никога не съм мислил, че ще напиша такъв разказ. Когато пиша, слушам депресивна музика, това е релаксът ми. Няма как щастлив човек да пише за болката, трябва да я изпиташ, за да я опишеш. А шейтаните, които ни дължат толкова дълго на дъното и преобръщат живота ни, са много, не изпускат примката. Събрал съм около 20 разказа за трагедията в Хитрино, в тях има много образи на шейтани и мисля, че това ще бъде най-хубавата ми книга, ще бъде 6-ата поред, без да броим научния ми труд. „Възкресение“ със сатирични разкази и още една, която не зная как ще се казва, са готови за печат. Първата беше „Метаморфоза“, започнах я като на шега през 2015 г.“, разказва той.

Не работи с издателства, сам си финансира отпечатването и продава през Фейсбук, защото другото е унизително за всеки автор, книжарниците искат до 60-70% от коричната цена. „Убеден съм, че ще се появи някой, който ще поиска да прави спектакли или филми по моите разкази. Е, засега все още няма такъв, но аз съм сигурен, че ще се появи. В процес на подготовка е постановка по „Изпращачът на души“ с всичкия черен докторски хумор в нея, първата „Джанки в Манхатън“ се посреща много добре, цялата драматургия по нея е дело на актьора в Добричкия театър Красимир Демиров“, допълва писателят-доктор.

Докторът признава, че когато изобщо се захванал да пише, е имал тежки житейски проблеми и те са сложили отпечатъка си върху творбите му. Написал „Джанките“ за една нощ, плакал и писал, и после два дни се възстановявал. Оригиналът е „Джанки в Истанбул“ и е за изселниците, които страдат по България. После идва идеята разказът да стане глобален, защото българите са разпилени по целия свят и еднакво страдат от носталгията. “Послужих си с измама”, вметва авторът. Душата на емигранта му е много добре позната, родителите му са изселници, а той познава десетки такива. В „Корона от магарешки бодили“ разказва историята на своя чичо, изселил се през 1977 г., с когото се видял за пръв път през 1990 г.

Аз съм от оставащите, не мърдам от България

„Аз не мога да живея в друга държава, не съм се изселвал. Едва около месец живях в Истанбул, но всяка нощ сънувах магарешките бодили, които растяха пред моя блок в Добрич. Аз съм от оставащите, не мърдам от България“, казва писателят-лекар. За себе си казва, че цял живот още от детството си е бил сигурен, че един ден ще стане писател. Признава, че е напълно обсебен от писането на разкази, работи в частния си кабинет по 2-3 часа, прибира се у дома, надява слушалките и пълни ушите си с възможно най-тежкия и черен метал музикален стил, и потъва в думите.

„Може да идваш вече, Сатана! Може да доведеш и изчадията си. Делиорманът вече е пуст. Гонят се само ветровете из него. Повече няма нито българи, нито турци. Всички изчезнаха… Разрешиха си вековните проблеми веднъж завинаги. Измряха… Емигрираха. Последен остана Събирачът на болка. Земята е твоя, Сатана!“, пише авторът под атаката на психеделичната музика, а той друга не слуша. Събирачът на болка е един от многото запечатващи се в съзнанието образи, обрисувани от него – това е селският разказвач на вицове, който „толкова много беше разсмивал селото, че никой не можеше да застане сериозен, дори на погребението му, а после смехът започнал да се чува все по-рядко, докато накрая заглъхнал съвсем. „Отидох до гробищата и застанах до гроба на Разказвача на вицове. Никакъв разказвач на вицове не си бил – изрекох. – Бил си Събирач на болка. Затова си бил навсякъде. Затова си бил толкова болен. Събирал си болката на хората и си я трупал в себе си. Кой знае колко те е боляло. Затова си разказвал и вицове. За да намалиш поне малко болката. Спи спокойно, Събирачо на болка. Аз ще събирам вече болка вместо теб“, с това заклинание завършва едноименният разказ.

Пише изцяло на български

През март т.г. обрал овациите в Одрин, а книгите му, написани на български, буквално се разграбили. Изумил се, когато разбрал, че в залата присъстват негови почитатели от Кърджали, пристигнали с автобус специално за премиерата му там. Пише изцяло на български.

„Дервишки караконджул“ е преведена на турски език, в процес на превод е и „Събирачът на болка“, негов приятел се занимава с това. Но преди да отидат при редактора, той държи да види преводите, за да усети мелодията на изказа, това е важно за него.

На въпрос, защо точно тъжни и болезнени разкази, има ли надежда да напишете по-ведър текст отговаря така: „Няма как да са други. Родното ми село Трем, Шуменско, някога имаше 1 200 жители и всичко, което дава живот на едно място. Сега училището е закрито, хората ги няма. Обезлюдяването е страшно и то не е само в Делиормана, в цяла България е така, а разрухата е страшна. И не, няма как да напиша светъл разказ, поне скоро едва ли ще видя повод за такъв“.

Източник: БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.