Home»СВЕТОВЕН ОБЗОР»Проблемът с името на Скопие носи избори в Гърция през май

Проблемът с името на Скопие носи избори в Гърция през май

Очакваният живот на правителството и пряката му връзка с Преспанското споразумение се потвърждават по същество от последните развития във и извън Гърция. Изказванията на министъра на отбраната (и лидер на Независими гърци – б.ред.) вчера (във вторник – б.ред.) за край на сътрудничеството на Независими гърци със СИРИЗА в момента, в който Преспанското споразумение бъде внесено за ратификация в парламента, в комбинация с изказванията на премиера миналата неделя в Солун, където Алексис Ципрас фактически отложи решенията за сътрудничеството си с партията на Панос Каменос за февруари 2019 г., определят рамката на политическите процеси.

Ако в крайна сметка споразумението бъде внесено в гръцкия парламент през февруари или март 2019 г., оттеглянето на Независими гърци от управляващото мнозинство ще принуди СИРИЗА да продължи като еднопартийно правителство на малцинството и да поведе страната към четворни избори през май следващата година. Ципрас говори за октомври 2019 г., но е ясно, че удължаването на живота на кабинета с шест месеца след гласуването на Преспанското споразумение във формат на правителство на малцинството най-вероятно е невъзможно.

Същевременно постепенното ограничаване на триумфалните изказвания, които прави министър председателят на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) Зоран Заев, подсказва съществуването на диалог между него и Ципрас с цел балансиране на вътрешнополитическата ситуация в Гърция. Многократните декларации на Заев за гарантирането на „македонския“ език и на „македонската“ идентичност помагат на славомакедонското правителство да лансира отговора „да“ на референдума, но имат същевременно нежелано политическо въздействие в Гърция.

Ципрас обаче изглежда убеден, че Преспанското споразумение укрепва образа му на надежден за Запада лидер, който дава резултати въпреки неблагоприятната среда. Този възглед беше обширно застъпен и в изказването му вчера (онзи ден – б.ред.) в Страсбург, където се спря на политиката, която следва правителството му на Балканите, но и в по-широкия регион.

„След 26 години на пагубно господство на национализма, успяхме с премиера Заев да обърнем страницата и да достигнем до едно взаимноприемливо споразумение“, каза Ципрас. Той даже описа Преспанското споразумение като един текст, който „може да стане модел за разрешаване на споровете в нашия регион“. Особено топли думи за сключването на Преспанското споразумение от правителството каза заместник председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. В изказването си на дебата в Европарламента той заяви: „Отдавам заслуженото на смелостта на Ципрас и на сътрудниците му за преодоляване на безизходицата с БЮРМ“.

Решението на Ципрас да стигне докрай в ратификацията на Преспанското споразумение в рамките на утвърдения график и въпреки предизвестеното по същество разпадане на правителствената коалиция е видно от една страна от изявленията на негови близки сътрудници като председателя на парламента Никос Вуцис, а от друга страна – от серия решения, които подсказват, че съществува такова планиране. Най-скорошният пример е реорганизацията на кабинета и назначаването на Маркос Боларис за заместник министър на външните работи, а веднага след това – и на председателското място в Смесената научна комисия между Атина и Скопие за отстраняване на иредентизма от учебниците. Боларис беше един от критиците на Преспанското споразумение и в правителството се оценява виждането му за атмосферата в Северна Гърция. Вчера (онзи ден – б.ред.) той заяви по радио „24/7“, че „те би трябвало да се наричат славомакедонци, а езикът им – славомакедонски. Имаше преговори, постигнахме компромис, който решава основни за нас въпроси“.

в. „Катимерини“/БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.