Юлия Вълкова, снимки авторката

Покрай пътя се нижат горички с маслини и шамфъстък, първата реколта жито вече е прибрана, зеленеят се нивите с пипер и патладжани – хората в тази част на страната са направили чудеса – пустинния пейзаж са превърнали в градина с всевъзможни плодове и зеленчуци.

Скоро пасторалният пейзаж със стадото кози отстъпва място на предградията на Шанлъурфа или както местните го наричат – Урфа. Двумилионният град скоро ще заживее в нощния си ритъм, където гълчавата не секва – магазините са пълни, кръчмите- също, улиците се огласят от клаксони. Ние сме сред малцината чужденци и хората ни гледат с доброжелателно любопитство. Хич и не подозират, че сме тук по един прелюбопитен за археолози, историци, а и писатели повод – 2019-та е обявена за година на Гьобекли тепе – най-старото светилище в света.

Разкопките са датирани на 12 хиляди години

Като стана дума за романи, тези впечатляващи руини са описани като вълнуващо приключение в една много интригуваща книга – Тайната на сътворението от Том Нокс, излязла на български преди 10 години. Предговорът е красноречив – в опалените от слънцето пустини археолозите разкриват каменен храм – мегалитен комплекс, който променя гледната точка към човешката история и произхода на религиите, като едновременно с това разбулва истината за местоположението на Райската градина.

Според някои тя се е намирала в тази част на Месопотамия, която някога е била зелена, плодородна и прорязана от реки. За да изгради достоворено повествованието, авторът ползва ред научни трудове. Най-маститият сред тях е на архитекта, започнл разкопките през 1994 г. – Клаус Шмит, както и на колегите му от Германския археологически институт.

Гьобекли тепе е известен на научния свят още от началото на 60-те години. Като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963-а. Американецът Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки.

Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки, организирани от Немския археологически институт начело с Клаус Шмит в сътрудничество с музея в Урфа. Той предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на осмото хилядолетие пр. Хр. е бил зарит и изоставен по неизвестни досега причини.

Според въгледорните изследвания Гьобекли тепе е поне на 12 хиляди години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от пирамидите в Египет и със 7 хилядолетия от Стоунхендж във Великобритания. Комплексът се състои от няколко градежа с кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20). Релефите на каменните колони предствлявават животни, поради което се смята, че е светилище посветено на ловците. През 1998 година там са открити над хиляди кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе, са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни. Но и по тази констатация има спорове.

Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания. През 2018 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а Министерството на културата и туризма на Турция обявява 2019-та за Година на Гьобекли тепе и го отваря за туристи. Те са турци – открояваме се само българската група и присъединилото се към нас семейство от Чикаго. Гидът с разпалено увлечение разказва интригуващи истори, посочва издяланати в камъка фигури на животни и твърди, че всички са мъжки и то в ерекция.

Комплексът е на хълм, идеално консервиран и покрит. Виеща се пътека води до едно старо дърво, протегнало клони сякаш да докосне прекрасната гледка към долината. Вярва се, че тази черница е от времето, когато е построено светилището. Друго поверие и свързано със зачеването – допрат ли се до ствола й бездетни жени, ще се сдобият с рожба.

Гьобекли тепе скоро ще се прочуе и с филм – в ход е осемсерийната поредица за него, чието лице е прочутата тв звезда и актриса Берен Саат, участваща в най-гледаните турски саги.

Езерото с рибите пази тайната за Авраам

Не знаем дали Гьобекли тепе е било някога в Райската градина, но Езерото с рибите напълно се вписва в представите ни за нея. Минаваме през покрита пъстра чаршия, която по големина си съперничи с Капълъ чарши. Изкушенията са на всяка стъпка и не можем да им устоим. Накрая една от уличките ни отвежда до широк площад, напечен от слънцето.

Сепва ни замайваща гледка – езеро, обрамчено с колони и красиви като в приказка древни сгради. Водата е изумрудено зелена, а в нея плуват десетки шарани. От едната страна на сводовете са сенчестите градини, от другата – алея с наклечали жени и деца, които хранят рибите със специални гранули по лира за кутийка. И както подобава за историческо селище, така и тук легендите се захващат от пра стари времена.

Вярва се, че в Урфа са оставили следи трите небесни религии (може би затова градът е сред важните спирки на верския туризъм). Той се свърза и с пророка Ибрахим, или Авраам, приеман за праотец на арабите и евреите и за езерото Балъклъгьол. Приеман за светец и от християните, Ибрахим е баща на Исмаил,от който произхождат арабите, и на Исхак, откъдето пък идват евреите. Пророкъте назоваван и за отецна единобожието. Легендата носи, че той се родил през 2-хилядната година пр. Хр. именно в Урфа.
Баща му бил главен скулптор на владетеля Немрут, който се е самообявил за божество. Младият Ибрахим се противопоставилна идолопоклонничеството и заявил, че обявяването на един човек за божество е огромен грях.

Пророкът разпространявал и единобожието и затова бил осъден на смърт от Немрут – да бъде изгорен на клада. Бил качен на нея със съоръжение, което се пази в крепостта на града. В Корана обаче се разказва, че пламъците не го докосват и на мястото им по волята на Аллах се образува езеро, а дърветата се превръщат в риби.

Оттогава до днес Езерото и рибите в него се приемат за свещенни и то е назовано Балъклъгьол. Наблизо е пещера, в която бил роден Ибрахим.

Няма да е честно, ако и тук не отдадем почит към местната кухня. Едно от най-прочутото заведение е в бивш кеврансарай. Освен сладки турски кафета, тук се сервират и специалитети. Централно място заема чий кюфте. Според легендата навремето един ловец се върнал в дома си с убита сърна. Но той и жена му нямали дърва и огниво, за да я сготвят. Тогава тя накълцала месото и дълго го месила с булгур и подправки.

Това сурово кюфте днес е сред специалитетите в Урфа. И е атракция в един от най-известните им ресторанти с програма. Участие в нея взима едър готвач, който поне половин час меси в голяма тава месо, булгур и подправки, докато то се превърне в гладка маса. Сервира се със салата.

Източник: Epicenter.bg