Home»СВЕТОВЕН ОБЗОР»Режимът в Турция и смъртта на 8-годишният Ахмет

Режимът в Турция и смъртта на 8-годишният Ахмет

„Искам да прегърна татко!“ В съзнанието на хората ще останат тези думи на 8-годишния Ахмет Бурхан Атач, пише турският портал за новини и анализи „Ахвал“.

Осемгодишният Ахмет, който беше болен от рак на костите се нуждаеше от лечение в чужбина, но майка му имаше забрана за напускане на Турция, а баща му беше в затвора по политически причини. Това породи силен обществен отзвук в страната, пише изданието. Когато състоянието на невсръстния Ахмет започва да се влошава той е откаран в болница, сърцето му спира три пъти, но усилията на лекарите да го спасят остават без резултат и сърцето на Ахмет престава да тупти завинаги. Той напуска този свят без да може да прегърне за последно баща си.

Всъщност историята на Ахмет откроява безмилостното отношение на правосъдната система и властта в Турция, пише Ахвал. Най-мъчителната болка за един родител, а в турските затвори те са хиляди, е да не може да бъде до детето си, което се лекува от рак и да го загуби завинаги без да го види за последно.

Турското общество се запозна с историята на Ахмет, когато той каза: „Искам мама, искам татко!“ Но майка му Зекийе Атач и бщата му Харун Реха Атач бяха в затвора. Вълната от арести след опита за преврат през 2016 г. не подминава и тях.

След като е освободена от затвора през 2018 г. майката Зекийе Атач води Ахмет в болница заради оплаквания от болки на ръката. Изследванията показват, че детето е болно от рак на костите.

Докато Ахмет копнее и баща му да е до него в този труден момент, срещу майка му е образувано ново разследване и е издадена заповед за ареста й. Ахмет остава принуден да води битката с рака без майка си и без баща си.

След обществената реакция майката е освободена. Успоредно с това състоянието на Ахмет продължава да се влошава и лечението му в Турция вече става невъзможно. Болестта е в третата фаза. Надеждата остава лечение в чужбина и по точно в Кьолн, Германия. Но Ахмет не може да бъде закаран там, защото майка му Зекийе има забрана за напускане на страната. Всички молби, които тя подава за отмяна на забраната удрят на камък.

Така 8-годишният Ахмет е принуден да замине на лечение в Германия без възможност да бъде придружаван от родителите си. Той заминава само с баба си.

Лечението на Ахмет започва, но не трае дълго, защото детето настоява майка му де е до него. Връщат се обратно в Турция. След силна реакция от страна на политици, правозащитни организации и социалните медии забраната на Зекийе Айтач за напускане на страната е отменена. Планирано е този път Ахмет отново да замине за Германия с майка си. Но радостта и на двамата не трае дълго. Съдът анулира паспорта на Зекийе Айтач и тя не може да напуска страната.

Жалбите до съда отново остават без отговор. От една страна, продължава битката на Зекийе Айтач срещу забраната, а, от друга, болестта на Ахмет напредва. Когато забраната отпада, състоянието на детето е изключително тежко.

Все пак Ахмет е закаран на повторно лечение в Германия, но лекарите констатират, че лечението не може да продължи поради ниски кръвни стойности и детето и майката пак се връщат в Турция.

Ахмет, чието състояние се влошава от ден на ден е имал само едно желание – да види баща си. Майка му стартира кампания в социалните мрежи, за да може да изпълни това желание на Ахмет. Когато меджлисът започва да обсъжда новия закон за амнистията, изгрява една крехка надежда и за Харун Реха Атач. Но пакетът от промени не влюкчва политическите затворници и надеждите на Харун бързо се изпаряват.

Състоянието на Ахмет внезапно се влошава и той е приет в интензивно отделение. Ако на баща му Харун Реха Атач е било разрешено да излезе, той е щял да бъде допуснат да види сина си. Но преди да излезе подобно решение вчера Ахмет затваря завинаги очите си за света.

А в съзнанието на хората останаха следните думи на Ахмет: „Искам да прегърна татко и да оздравея…“

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.