На 12 септември 1980 г. в Турция е извършен безкръвен военен преврат. Свалено е правителството на Сюлейман Демирел (12 ноември 1979-12 септември 1980). Властта в страната е поета от командването на въоръжените сили. Създаден е Съвет за национална сигурност, ръководен от началника на Генералния щаб на турската армия ген. Кенан Еврен. Съветът отменя конституцията, разпуска парламента и обявява извънредно положение в страната.

Военен преврат в Турция

Анкара, 12 септември 1980 г. Рано сутринта в Турция е извършен военен преврат. Цялата власт в страната е поета от командването на въоръжените сили. Начело на държавата застава Национален съвет за сигурност. Председател на Съвета е началникът на Генералния щаб армейският генерал Кенан Еврен, главен секретар е помощникът му генерал Хайдар Салтък, а членове на Съвета са командващите трите рода войски и командирът на жандармерията. Радио “Анкара” съобщава, че е обявено военно положение в цяла Турция и е въведен полицейски час, забраняващ излизането по улиците. Съобщено е също така, че са разпуснати парламентът и правителството и че се премахва имунитетът на парламентаристите. Според турското радио министър-председателят и председател на Партията на справедливостта Сюлейман Демирел, председателят на Народнорепубликанската партия Бюлент Еджевит и водачът на Партията на националното спасение Неджметин Ербакан са “взети под гаранцията на военното командване”.

Председателят на Националния съвет за сигурност генерал Кенан Еврен произнася обширно слово по турското радио. Той подчертава, че армията ще задържи властта до създаването на ново гражданско правителство. В словото е изтъкнато, че Турция ще зачита всички подписани от нея международни споразумения и ще продължи добросъседските отношения със страните от района “върху основата на равенството, взаимното уважение и ненамесата във вътрешните работи”. Според генерал Еврен, Турция и занапред щяла да остане вярна на съюзническите си задължения към НАТО. Говорейки за членовете на разпуснатия парламент, той заявява, че те няма да бъдат преследвани по съдебен ред с изключение на онези, които са нарушили законите. Що се отнася до ръководителите на главните политически партии, те щели да бъдат “временно задържани” и освободени, когато “обстановката позволи това”.

В словото си ген. Еврен хвърля главната вина за непрекъснато растящата вътрешнополитическа дестабилизация върху ръководствата на политическите партии, които, според него, напълно са пренебрегнали задълженията си към народ и нация, и са се посветили изцяло на личните си и котерийни интереси.

От словото на ген. Еврен личи, че извършеният военен преврат не трябва да се смята за изненадващ.

Турция след преврата

Анкара, 13 септември 1980 г. Информационните емисии на турското радио съдържат само съобщения на създадените 13 командвания на военното положение в страната, както и съобщенията на Националния съвет за сигурност (НСС), който под председателството на началника на Генералния щаб генерал Кенан Еврен извършва военен преврат в Турция. С последните разпореждания на НСС се премахват някои ограничения. Границите на Турция са отворени отново, вдигнато е ограничението върху междуградските и международните телефонни, телексни и телеграфни връзки. Вдигната е и забраната за излизане по улиците, като тя остава в сила само за нощните часове. В съобщение на НСС се посочва, че външнотърговската дейност на Турция ще продължи без изменения и ограничения, а в информациите на командванията на военното положение се изтъква, че „вчерашният ден“ е преминал “без ни най-малък инцидент”.

Агенция АФП съобщава от Анкара, че обстановката в турската столица била общо взето е спокойна. В целия град патрулирали войници, по улиците и около най-важните ведомства имало танкове и бронетранспортьори.

Според вестник “Терджуман” изпълняващият длъжността президент на Турция Ихсан Сабри Чаглаянгил бил задържан “под гаранцията на въоръжените сили” в жилището му в президентската резиденция Чанкая.

Положението в Турция

Анкара, 15 септември 1980 г. В турските средства за масова информация основно място заемат съобщенията за нормализиране на живота в страната след извършения на 12 септември военен преврат. Турското радио съобщава, че в Анкара, Измир и в по-голямата част от страната е започнала учебната година в началните училища. Възобновена е работата на банките.

Анадолската агенция осведомява, че по решение на Националния съвет за сигурност до съставянето на ново цивилно правителство работата на министерствата ще бъде ръководена от съветниците в министерствата, които имат ранг на заместник-министри. Съгласно решението те ще “имат всички права и задължения на министри и ще ги прилагат от името на Националния съвет за сигурност”. Ръководството на Министерството на външните работи е поверено на главния секретар на министерството Илтер Тюркмен.

Агенцията съобщава също, че всички банкови влогове на забранените след преврата профсъюзни конфедерации са блокирани по нареждане на Националния съвет за сигурност.

Военните власти са дали позволение на представители на печата да разговарят по телефона със задържаните след преврата министър-председател и председател на Партията на справедливостта Демирел, с председателя на Народнорепубликанската партия Еджевит и с председателя на Партията на националното спасение Ербакан. Както посочва турската осведомителна агенция (ТХА), и тримата са заявили, че се чувстват добре. Истанбулският вестник “Хюриет” публикува голяма снимка на Демирел, направена във военнопочивна станция близо до град Гелиболу, където той се намира заедно с Еджевит.

Генералите полагат клетва

Анкара, 18 септември 1980 г. Във Великото национално събрание на Турция армейски генерал Кенан Еврен полага клетва като президент, председател на Националния съвет за сигурност и началник на генералния щаб. Като членове на Съвета, клетва полагат и командващият сухопътните сили генерал Ерсин, командващият военновъздушните сили генерал Шахинкая, командващият военноморските сили адмирал Тюмер и главнокомандващият жандармерията генерал Джелясун. Председателят и членовете на Националния съвет за сигурност се заклеват, че ще работят за решаване на проблемите на страната, изхождайки от принципите на Ататюрк, както и за създаване на нова конституция.

Радиото предава и съобщение на Генералния щаб, в което се посочва, че срещу 50 депутати и сенатори, задържани след преврата на 12 септември, е започнато следствие по обвинение в престъпление срещу държавата и обществения строй. Отбелязва се, че 25 от тези парламентаристи са от Народнорепубликанската партия, седем – от Партията на справедливостта, 11 – от Партията на националистическото движение. и т.н.

Вестник “Миллиет” осведомява, че е арестуван и Абдулах Баштюрк – председател на конфедерацията на революционните работнически профсъюзи.

***

Кенан Еврен е президент на Турция до 31 октомври 1989 г. През 2010 г. започва разследване, а през 2012 г. – съдебен процес срещу ръководителите на преврата от 1980 г.

Истанбул, 17 септември 2010 г. Прокуратурата в Анкара започна разследване срещу бившия генерал и президент Кенан Еврен, бившия командващ военноморския флот Неджат Тюмер и бившия началник на военновъздушните сили Тахсин Шахинкая за участието им във военния преврат от 1980 г. Правозащитни организации и отделни лица подават петиции до прокуратурата, ден след като турците гласуват с положителен вот на референдума за конституционни промени, които предвиждат отпадане на имунитета на лидерите на военния преврат.

***

Турски съд осъжда на доживотен затвор двамата живи ръководители на военния преврат през 1980 г.

Анкара, 18 юни 2014 г. Турски съд осъжда на доживотен затвор единствените останали живи ръководители на кръвопролитния преврат от 12 септември 1980 г. Съдът в Анкара намира за виновни 96-годишния Кенан Еврен, президент на Турция (1980-1989 г.), и 89-годишния Тахсин Шахинкая, командващ военновъздушните сили (1978-1983 г.), за престъпления срещу държавата.

Превратът от 12 септември 1980 г. е третият военен преврат в историята на съвременна Турция. След него армията имаше още една намеса, когато през 1997 година военните принудиха ислямисткото правителство на Неджметтин Ербакан да подаде оставка.

В седмиците и месеците след преврата от 1980 г. петдесет души бяха екзекутирани, 600 000 – арестувани, десетки починаха в резултат на изтезания, а много други бяха обявени за безследно изчезнали.

Процесът срещу Еврен и Шахинкая продължи две години. Присъдата е приветствана с аплодисменти от присъстващите в съдебната зала, които скандират: “това е само началото, пучистите ще дадат сметка!”

В началото на съдебното заседание прокурорът за последен път осъжда ролята, която са играли двамата обвиняеми. По думите му те имат вина, че са насърчили “климат, благоприятстващ военна намеса, чрез серия незаконни акции” преди да “променят конституционния ред”.

Адвокатът на двамата военни Бюлент Аджар критикува тези обвинения. Този съд не е компетентен да съди заподозрените, заявява адвокатът.

Разпитани за последен път от съдия, Еврен и Шахинкая, които говорят чрез видеоконферентна връзка от болничната си стая заради здравословното им състояние, казват, че няма какво да добавят към защитата на техния адвокат.

По същите мотиви двамата бивши генерали, които съдът официално лишава от военни чинове, би трябвало да бъдат освободени от изтърпяване на присъдата.

През ноември 2012 г. те заявяват, че са действали от любов към родината.

Нямам угризения. Ние направихме това, което бе правилно тогава. Ако трябваше да действам отново днес, щях да направя същото, за да сложа край на политическата нестабилност, която цареше през 70-те години в Турция, бе заявил Еврен в своя защита.

Турските въоръжени сили изпълниха на 12 септември 1980 г. своя дълг към народа. Ние направихме най-доброто възможно тогава, бе посочил Шахинкая.

Процесът срещу Еврен и Шахинкая – първият процес в Турция срещу ръководителите на военен преврат, се вписва в борбата за власт между армията и Партията на справедливостта и развитието, която управлява страната от 2002 г.

Кенан Еврен – последният генерал президент на Турция

Анкара, 18 юни 2014 г. Кенан Еврен, ръководител на военния преврат в Турция от 1980 г., който е осъден на доживотен затвор на 96-годишна възраст, символизираше всемогъществото на армията в турския политически живот, а след това безвъзвратния ѝ упадък, отбелязва АФП. Генерал, след това президент, той приключи кариерата си на подсъдимата скамейка, посочва агенцията.

Началникът на генералния щаб на турските въоръжени сили взе властта на 12 септември 1980 г. със силата на танковете и щиковете, след което управляваше страната с желязна ръка в продължение на повече от девет години.

След намесите на армията от 1960 и 1971 г. и преди тази от 1997 г., превратът, организиран от генерал Еврен, бе най-кървавият: стотици хиляди хора бяха арестувани, около 250 000 бяха обвинени, 50 затворници бяха екзекутирани, десетки други починаха от изтезания в затвора, а десетки хиляди турци заминаха в изгнание.

По онова време военните, приветствани от мнозинството от населението, уморено от политическата и социална нестабилност, оправдаха намесата си с необходимост да запазят реда в страната, разтърсвана тогава от екстремистки страсти, както десни, така и леви.

Ако трябваше да действаме отново, щяхме да повторим точно същата операция днес, заяви възрастният офицер през ноември 2013 г. по време на съдебно заседание, на което той даваше показания, легнал в болничното си легло. Нямама никакви угризения, заяви той тогава.

Кенан Еврен е роден в Алашехир (Западна Турция) на 17 юли 1917 г. в семейство на турски имигранти от Балканите в самия залез на Османската империя.

Получил образование във военни институции, той влиза в армията през 1938 г. – годината на смъртта на основателя на турската република Мустафа Кемал Атататюрк.

След като преминава през Корея по време на войната, която разделя страната на две части през 1953 г., Еврен получава първата си генералска звезда през 1964 г., посочва АФП. Това е времето, когато армията се издига като гарант за светското наследство на кемализма и има голямо влияние в политическия живот на страната.

Веднага след като е назначен начело на армията през 1978 г., Кенан Еврен отправя първо предупреждение към тогавашния премиер Сюлейюман Демирел, когото преценява като некомпетентен. Две години по-късно той взема властта.

След военния преврат той организира гласуването на авторитарна конституция, която все още остава в сила въпреки много поправки.

След парламентарните избори през 1983 г. генералът е назначен за президент на републиката – пост, който заема до 1989 г., когато се оттегля от политическия живот, за да се посвети на рисуване във вилата си в курорта Мармарис.

Този, който в чужбина понякога бе наричан „турския Пиночет“, се превръща в модерен художник, специализирал се в рисуване на голо женско тяло. Турска фирма е похарчила 240 000 долара (176 000 евро) за една от неговите картини с маслени бои. Знам, че моята картина не струва толкова, те дори не я погледнаха, заяви Еврен през 1993 г., цитиран в печата.

Нищо не изглеждаше тогава да застрашава спокойните пенсионерски години на възрастния офицер. Но това е без да се брои новият господар на страната, премиерът Реджеп Тайип Ердоган, решен окончателно да подчини армията.

След конституционна реформа през 2010 г. Кенан Еврен губи своя имунитет и става през април 2012 г. заедно с бившия командващ военновъздушните сили Тахсин Шахинкая първият пучист, съден за “престъпления срещу държавата”.

***

Анкара, 10 май 2015 г. Бившият турски президент Кенан Еврен, взел властта в страната с военен преврат през 1980 г. и управлявал с твърда ръка девет години, умира на 97-годишна възраст във военна болница в Анкара, съобщава държавната информационна Анадолска агенция.

/Със значителни съкращения/

Източник: БТА