Бежанците в Турция харчат под 2 долара дневно, работят нелегално, повече от половината виждат бъдещето си в тази страна, а повечето от тях искат да получат гражданство, голям е процентът на мечтаещите за Европа.
В момента сирийските бежанци наброяват 3,5 млн. души, турското правителство е инвестирало в издръжката им 25 млрд. долара. Според проучване на Фондацията за човешко развитие и Института за социални изследвания IPSOS 74% искат турско гражданство, 70% не владеят езика, използвани са като най-евтината работна ръка.
Проучването е направено в периода 27 април – 20 май в 10 от градовете, в които са настанени 79% от всички бежанци (Истанбул, Шанлъурфа, Хатай, Газиантеп, Адана, Мерсин, Килис, Мардин, Бурса, Измир). Около 90% от живеещите извън лагерите притежават документи, като в източните градове с удостоверения за временен престой са 93%, в южните – 90%, в западните – близо 84%. Семействата им са 2 пъти по-многобройни от тези на местните турци. Месечният разход на едно семейство за храна, напитки и стоки за лична хигиена възлиза на 867 турски лири, на човек се падат по 140 лири. Излиза, че покупателната способност на един бежанец е едва 1,33 долара, равно на близо 4,6 лири.
Над 70% от сирийците твърдят, че условията на труд за тях са много по-лоши, отколкото за местните хора, но 52% виждат бъдещето си в Турция, а 45% се оплакват от дискриминация. Впечатление прави, че 42% искат да се настанят в Европа, а 44% твърдо не желаят това. Оптимизъм за бъдещето си изразяват 64%, 52% желаят децата им да се установят трайно в Турция. Бежанците нямат лични банкови сметки, едва 4% от тях имат такива, а под 2% имат кредитни карти.
Според социолога Вурал Чакър финансовата изолация на бежанците задължително трябва да бъде премахната, но за да предприемат стъпки за частен бизнес, има твърде много пречки – временните документи за престой не се признават в банките и при липсата на достатъчно доказателства те не могат да отворят лични сметки. Към момента 9 от 10 сирийци никога не са получавали социални помощи от турската държава, а само 6% от всички (180 хил. души) се радват на редовно подпомагане. От живеещите извън бежанските лагери 9%, или 270 000 души, в градовете притежават карти от Червения полумесец. Едва 31% са регистрирани в трудовите борси, 50% от сирийските мъже не работят, едва 24% търсят работа. От жените само 8% работят, 9% се интересуват, но 73% нито работят, нито търсят такава възможност. Около 650 000 бежанци са трудово заети, 98 процента обаче работят нелегално.

Турция даде заден, успокоява германския бизнес

Турският премиер Бинали Йълдъръм се срещна миналия четвъртък с представители на германския бизнес в опит да успокои напрежението, възникнало след обвиненията на Анкара в терористични връзки на германски компании. Министър-председателят проведе работната закуска в Анкара, уверявайки ги, че техните инвестиции са ценени в Турция. „Много е важно за нас, че вие не сте наранени от последните събития, че вие не сте част от това напрежение“, каза Йълдъръм, цитиран от Анадолската агенция. На срещата също така са присъствали и турският министър на икономиката Нихат Зайбекчи и неговият колега по европейските въпроси Йомер Челик.
Отношенията между Берлин и Анкара са обтегнати от неуспешния опит за преврат в Турция и последвалите масови чистки в армията, полицията и държавната администрация.
В последния епизод от размяната на реплики между двете страни германският външен министър Зигмар Габриел предупреди германските фирми да не инвестират в Турция и говори за цялостно преразглеждане на отношенията между страните. В отговор Анкара публикува списък с близо 700 германски фирми, които според нея имат връзки с компании, заподозрени в спонсориране на тероризма. По-късно Турция заяви, че е допусната „комуникационна грешка“ и отрече да е обвинявала германски компании във връзки с тероризма.