Спасете НАТО от Ердоганова Турция*
Организацията на Северноатлантическия договор, известна като НАТО, е изправена пред екзистенциален проблем. Не, не става въпрос за това, държавите-членки да изпълнят договорените нива на разходите за отбраната. Или да си намери роля след съветския колапс. Или да се изправи срещу руския президент Владимир Путин. По-скоро става дума за Реджеп Тайип Ердоган, ислямиста, управляващия диктатор, чиято политика заплашва да подкопае този уникален съюз от 29 държави, който съществува от почти 70 години.
Основополагащите принципи на НАТО амбициозно определят целта на алианса: „да защитава свободата, общото наследство и цивилизацията на народите [на държавите-членки], основана на принципите на демокрацията, личната свобода и върховенството на закона.“ С други думи, алиансът съществува, за да защитава западната цивилизация.
През първите 42 години, докато СССР се срина през 1991 г., това означаваше да бъде сдържан и да бъде победен Варшавският договор. Днес това означава да сдържиш и да победиш Русия и ислямизма. Последната от тези две, ислямизмът, е по-дълбоката и продължителна заплаха, която се основава не на личността на един лидер, а на една силна идеология, която ефективно наследи фашизма и комунизма като голямо радикално утопично предизвикателство за Запада.
Някои големи фигури в НАТО оцениха тази промяна скоро след съветския колапс. Още през 1995 г. генералният секретар Вили Клаас отбеляза с увереност, че „фундаментализмът е поне толкова опасен, колкото и комунизмът“. След края на Студената война той каза: „Ислямското войнство се очертава като може би най-сериозната заплаха за НАТО и за западната сигурност”.
През 2004 г. бившият министър-председател на Испания Хосе-Мария Аснар предупреди, че „ислямисткият тероризъм е нова обща заплаха от глобален характер, която поставя самото съществуване на членовете на НАТО в опасност.“ Той се застъпи за това, НАТО да се съсредоточава върху борбата срещу „ислямския джихадизъм и разпространението на оръжия за масово унищожение “ и призова за „поставянето на войната срещу ислямския джихад в центъра на съюзническите стратегии „.
Но вместо силно НАТО по модела „Клаас-Аснар“, което води битката срещу ислямизма, организацията беше спъната отвътре от опозицията на Ердоган. Вместо да настояват за борба срещу ислямизма, останалите 28 члена се подчиниха кротко на ислямиста в своите редици.
28-те остават мълчаливи за почти гражданска война, която турският режим води в югоизточната част на Анадола срещу своите кюрдски граждани. Появата на частна армия (наречена SADAT) под изключителния контрол на Ердоган изглежда не ги притеснява.
По същия начин те изглежда са забравили за непредвидимия ограничителен достъп от страна на Анкара до базата на НАТО в Инджирлик, затруднените отношения с приятелски държави като Австрия, Кипър и Израел, както и порочния антиамериканизъм, символизиран от кмета на Анкара, надявайки се, повече вреди да бъдат нанесени на Съединените щати.
Грубото отношение към гражданите на НАТО едва ли притесняват НАТО: нито арестуването на 12 германци (като Дениз Юджел и Питър Щойдтнер), нито опитът за убийство на турци в Германия (като Юксел Коч), нито взимането като заложници на американци в Турция (като Андрю Брънсън и Серкан Гьолдже), нито повтарящо се физическо насилие срещу американци в Съединените щати (например в Института Брукингс и в „Шеридан Съркъл“).
НАТО изглежда разстроена от това, че Анкара помага на иранската ядрена програма, разработва иранско петролно поле и прехвърля иранското оръжие на „Хизбула“. Ердоган говори за присъединяването си към доминираната от Москва и Пекин Шанхайска организация за сътрудничество, ядоса някои хора, както и съвместните учения с руските и китайските военни. Турската покупка на руска система за противоракетна отбрана С-400 изглежда по-скоро дразнеща, отколкото убиец на споразумения. Съвместната американско-турска забрана на визите не впечатли никого.
НАТО е изправено пред избор. Алиансът може, надявайки се, че Ердоган е само един епизод на колики и Турция ще се върне на Запад, да продължи с настоящата политика. Или може да сметне, че полезността на НАТО е твърде важна, за да се жертва за такава спекулативна възможност, и да предприеме решителни стъпки, за да замрази дейностите на Република Турция в НАТО, докато отново не започне да се държи като съюзник.
Тези стъпки могат да включват:
- Изтегляне на ядрено оръжие от Инджирлик;
- Закриване на операциите на НАТО в Инджирлик;
- Спиране на продажбите на оръжия като самолетите Ф-35;
- Изключване на турското участие в разработването на оръжия;
- Отказ от споделяне на разузнавателна информация;
- Отказ от обучение на турски войници или моряци;
- Отстраняване на турския персонал от позиции в НАТО.
Единна позиция срещу враждебната диктатура на Ердоган позволява на големия алианс на НАТО да преоткрие благородната си цел „да защитава свободата, общото наследство и цивилизацията“ на своите народи. Като се изправи срещу ислямизма, НАТО отново ще се захване с това, което правеше добре, а то е да защитава западната цивилизация.
Автор на коментара във в. „Вашингтон таймс“ е Даниел Пайпс, президент на Форума за Близкия изток. /БГНЕС * Загалавието на статията е на редакцията.