Home»АНАЛИЗИ»Тревогите на Ердоган

Тревогите на Ердоган

След президентските и парламентарните избори Турция е изправена пред ново изпитание – местните избори.

Въпреки трудностите управляващата Партия на справедливостта и развитието успя да спечели първите две избори и се мобилизира за спечелване и на местните. Опозицията, която напълно се прости с надеждата за спечелване на властта засега използва слабата си енергия само в общините, които управлява.

Републиканската народна партия, която е със социал-демократичен уклон има влияние в крайбрежните региони, а Демократичната партия на народите е силна в областите с преобладаващо кюрдско население.

Може би е по-правилно да се каже, че е заклещена в съответните региони.

Опитва се да поеме въздух, въпреки ограничените си възможности.

За да прекъсне нейната трахея, правителството предприе редица мерки. Със специален указ, важащ от началото на месеца бюджетите на местните власти бяха прехвърлени към хазната. Така автономността на местните управления реално беше отменена.

По време на извънредното положение управляващата ПСР сложи ръка върху близо сто общини, управлявани от Демократичната партия на народите под претекст, че те „подкрепяли тероризма“. Мнозина от кметовете на тези общини бяха хвърлени в затвора, а на тяхно място бяха назначени служебни градоначалници. Следователно в тези региони изборите няма да протекат никак лесно.

Републиканската народна партия все още не може да излезе от шока, породен от изборното поражение.

Партията е заета повече с вътрешни боричкания, отколкото с наближаващите местни избори.
Използвайки тази възможност, както направи и по време на парламентарните избори, Ердоган мислеше да спечели и местната власт като изтегли изборите около ноември тази година, които иначе трябва да се проведат през март 2019-а, но не можа да убеди своя коалиционен партньор Партията на националистическото движение.

Ключът към местните избори е Истанбул.

В турската политика има една известна фраза, която гласи: „Който изгуби истанбул, е изгубил Турция“. Впрочем и Ердоган започна да изкачва стъпалата на властта, когато беше избран за кмет на Истанбул през 1994 г.

Оттогава насам, с други думи, в продължение на четвърт век той не изгуби изборите в Истанбул. През изминалия юни на изборите за президент и парламент той събра повече от петдесет на сто от гласовете, докато партията му заседна на четирийсет и два процента.

Ножицата между персоналния му имидж и гласовете за неговата партия, която е неизбежният край на едноличните режими кара Ердоган да се тревожи. Той стана свидетел на това как в градовете, в които ходи той бива аплодиран, а общинският кмет от партията му е освиркван.

Затова още отсега започна да се готви. Поръчва анкети, търси нови кандидати, внушава на партийните организации да се „дегизират“ и да слязат сред хората, за да напипат пулса на обществото.

Ако опозиционните партии съумеят да разгърнат коалиционна стратегия, чрез която в регионите, в които са слаби да подкрепят по-силния кандидат, възможно е да оборят кандидатите на управляващата партия в редица региони. А това може да попари мечтата на Ердоган за сдобиване с абсолютна власт.

От гледна точка на турския президент по-голямата заплаха е отразяването на съсипващия ефект от икономическата криза, която се очаква да се засили наесен, върху изборните резултати.

Реакцията, която не можа да породи слабата опозиция, може да дойде в резултат на затварянето на кепенците, необслужваните дългове, разклатените семейни бюджети.

С оглед на данните, тези последици са неизбежни. Една от причините, поради които Ердоган пуска на свобода някои от задържаните и започва посещения на Запад, се дължи именно на този факт. Джан Дюндар, Ди Цайт.

Авторът е бивш главен редактор на опозиционния турски вестник „Джумхурийет“. Понасоящем живее и работи в Германия.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.