Home»АНАЛИЗИ»„Турските гласове – за турците.“ С какъв акцент медиите в Турция отразиха предизборната кампания у нас?

„Турските гласове – за турците.“ С какъв акцент медиите в Турция отразиха предизборната кампания у нас?

Ако демокрацията е право на информиран избор, бяха ли българските изселници в Турция подробно информирани за предизборната кампания в България на 14 ноември или акцентът падна само върху един кандидат на конкретна партия? Без съмнение се случи второто, защото в Турция на Ердоган е налице „хибриден режим“ (след хибридните режими са авторитарните, а преди тях са дефектните демокрации и на първо място пълните демокрации), според Индекса на демокрацията за 2020 г., изготвен от Икономическия разузнавателен отдел (Economist Intelligence Unit) и тя се нарежда на 104 позиция сред изследваните 167 държави. С други думи, демокрацията ще почака.

Българските избори в огледалото на турските медии. Къде беше акцентът?

Мехмед Юмер

Всички коментари и анализи в медиите в южната ни съседка ясно откроиха етническата принадлежност на кандидатът за президент на Движението за права и свободи г-н Мустафа Карадайъ. Това личи най-добре от заглавията на най-големите турски медии. А водещите в социологическите проучвания първи и втори кандидат бяха бегло представени тук-там с техните снимки и с по няколко изречения.

„Хайде на урните… За пръв път турчин е кандидат за президент на България“, гласи заглавието на вестник Хюрриет. В статията с автор Муса Кеслер пише, че за пръв път в България в предизборната надпревара за президент се включва етнически турчин, който е г-н Мустафа Карадайъ в качеството му на лидер на ДПС. „Балканските дружества в Турция се мобилизираха с цел турците в Турция с българско гражданство да гласуват“, съобщава още Кеслер.

„В България за пръв път турчин е кандидат за президент“. Така е озаглавил статията си за изборите у нас колумнистът на Сабах Махмут Йовюр. „Този път са налице два фактора, които правят изборите (в България – б.а.) по-различни: възходящата графика на турския кандидат Карадайъ и вероятността голяма част от изселниците от България в Турция да отидат да гласуват.“, подчертава Йовюр и обобщава коментара си с думите: „Един глас може да промени много неща.“

Турската „TRT“ излъчи материал под заглавие „Избори в България: Турчин е кандидат за президент“, който започва с ретроспекция на „възродителния процес“. В репортажа се отбелязва, че лидерът на ДПС се е явил на президентските избори, като по този начин „в България за пръв път кандидат за президент е лице с турски корени“.

Отразявайки предизборната кампания у нас, телевизия Хабертюрк също постави акцент върху етническата принадлежност под заглавие „Турчин в изборната надпревара за президент“.

В Интервю за Анадолската агенция заместник-председателят на Балканската конфедерация на румелийските турци Зюрфеттин Хаджъоглу призовава да се подкрепят кандидатите от турския етнос с думите: „Както досега и на тези избори мнозина кандидати от турския етнос ще участват в надпреварата от различни партии. Нашите сънародници познават кандидатите в техните региони. Ние от трийсет години казваме едно и също нещо и ще продължим да го повтаряме. Турските гласове – за турците.“

Според доктрината на турско-ислямския синтез, който днес се изповядва от управленския елит на Турция „тюрклюкът“ е натоварен с историческа мисия. Горните заглавия нагледно илюстрират този факт. Още създателите на републиканска Турция стъпват върху националистическия възглед с идеята за етнически хомогенна нация. Нововъзникналата република е базирана върху турската национална идентичност в опит останалите етноси да се асимилират в духа на новата концепция. Доктрината за върховенството на турския етнос се утвърждава като официална историческа теза и става държавна философия на Републиката. Турската държава и до днес не се е отказала от това разбиране. Всички политически движения или лидери, които тръгват с идеята да го променят в крайна сметка нямат успех в нейното осъществяване. Официалната доктрина винаги побеждава. Това е така, защото в Турция управленските елити развиват държавен модел, основан на разбирането, че турците са по-висшия етнос и това разбиране става крайъгълният камък на обществено-политическия живот до наши дни.

Днес Турция на Ердоган се опитва да оказва влияние по линия на исляма най-общо казано върху т.нар ислямски свят, второ по линия на „тюрклюка“ се опитва да влияе върху тюркския свят, а при опитите за влияние на Балканите основно се залага на османското минало. Откакто турският президент изпрати видео обръщение до Десетата национална конференция на ДПС на 12 декември 2020 г., Турция дава рамо на Движението по време на избори, защото го смята за важен фактор в българската политика. По всичко личи, че Ердоган няма напълно да се откаже от амбицията си за влияние върху турската малцинствена общност и в България.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.