Незих Онур Куру

Според „Индекс за правовия ред“ на Световен проект за справедливост (World Justice Project), Турция е на 133-о място сред 139 държави, тоест на седма позиция отзад напред. След Турция се нареждат страни като Иран, Египет, Китай, Венецуела, Бангладеш.

Кратка история на турския авторитаризъм

Около 2010 г. Турция започна да става авторитарна държава с бързи темпове. През 2022 г. Турция вече не е и страна с дефектна демокрация, тя се превърна в авторитарна държава, в която се провеждат избори. В хода на този процес беше заличено разбирането за институционалната държава, нарушаването на правата и произволното управление напълно изхабиха принципа за правовата държава.

В Турция, която започна да изостава след провеждането на реформите за членство в Европейския съюз в периода 1999-2004 г. най-напред изчезна прозрачността при провеждането на търговете и се увеличи корупцията. Натискът на властта върху медиите и капитала постепенно нарасна. По време на съдебните процеси по делата „Ергенекон“, „Чук“ и срещу Съюз на кюрдските комуни се видя ясно политизирането на съдебната власт. По време на референдума за конституционни промени през 2010 г. и със законовите промени след това в съдебната система започна процес на политизиране и партизанщина.

След избухването на мега корупционния на 17-25 декември (2013), след прекратяването на процеса на мирно отваряне към кюрдите и извънредното положение, наложено след опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Турция се спря да се говори за върховенството на закона. Турция беше въвлечена в по-голям мрак в сравнение с военния преврат на 12 септември 1980 г. Около два милиона души бяха разследвани за връзки с тероризма, а броят на хората, които бяха арестувани, задържани, привиквани за показания наближи 500 хиляди души. Близо 200 хиляди човека бяха отстранени от работа с декрети, издадени по време на извънредно положение. Заедно със затворените организации от неправителствения сектор броят на потърпевшите вадхвърли 300 хиляди души. Нарушени бяха фундаментални човешки права като право на свободно пътуване и право на частна собственост, като за целта паспортите на хората биваха анулирани, банковите сметки се запорираха и се конфискуваше имуществото.

Натискът срещу политическите партии придоби явна форма чрез незаконните действия. Броят на задържаните членове на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) наближи 20 хиляди души. След назначаването на държавни синдици на ръководените от ДПН общини останаха само шест общини, които се ръководят от тази партия. Наред с бившите съпредседатели на ДПН Фиген Юксекдаг и Селяхатин Демирташ и членове на партията, бяха задържани и политици от Републиканската народна партия като Енис Бербероглу. А лидерът на РНП Кемал Кълъчдароглу, беше линчуван в Чубук, където бяха се събрали всички държавни мъже.

По време на референдума за конституционни поправки през 2017г. бюлетините без печат бяха зачетени като валидни, така безпристрасността на Висшия избирателен съвет беше оспорвана, а след местните избори на 31 март 2019 г. нейната безпристрастност беше заличена. Докато се повтаряха изборите за кмет на Истанбул, натискът срещу опозиционния кандидат Екрем Имамоглу се увеличи. Освен това срещу него бяха заведени и съдебни дела. Председателката на партийната организация на Републиканската народна партия в Истанбул Джанан Кафтанджъоглу е със забрана за политическа дейност след решение на Върховния Касационен съд. В настоящата ситуация ясно се вижда, че правосъдието е тояга в ръцете на политическата власт. Налице е мащабно изследване, което изобразява реално тази ситуация.

Индекс за правовия ред

Индексът за правовия ред на Световен проект за справедливост илюстрира нагледно до каква степен разбирането за институционалната държава в Турция е изхабено и колко са незащитени основните човешки права и свободи. Изследването е проведено в 139 държави с участието на 138 хиляди анкетирани и 4 хиляди и 200 специалисти. То включва раздели като „ограничаване и контрол на правомощията на правителството“, „борба с корупцията“, „прозрачно управление“, „защита на основните човешки права“, „ред и сигурност“, „качество на публичните услуги“, „съд и правосъдие“, „съдилищата и борбата с престъпността“. Държавите се категоризират в зависимост от средно аритметичния брой на точките, които събират.

Натискът, насочен срещу Екрем Имамоглу доведе и до съдебните дела срещу него. Председателката на партийната организация на Републиканската народна партия в Истанбул Джанан Кафтанджъоглу има забрана за участие в политиката.

Турция е получила само 42 от необходимите 100 точки. Така тя се нарежда на 117-о място сред 139 държави. С други думи, Турция е на 23-о място в индекса за правовия ред сред 139 държави отзад напред. По отношение на правовата държава и върховенството на закона Турция е зад 116 страни.
Точките на Турция са еднакви с тези на Иран, тя идва след държавите, които са останали в клас по отношение на върховенството на закона. Държави, в които властта е персонализирана като Русия и страни, в които държавната власт се люшка между конкуриращи се групи като Мали и Судан се намират преди Турция.

При президентската република от „турски тип“ Турция е на шесто (134) място отзад напред по отношение на ограничаването на правомощията на правителството и контрол върху властта.
Според Индекс за правовия ред на Световния проект за справедливост Турция е на 133-о място сред 139 страни по отношение на спазването на основните човешки права, т.е. тя е на 7 място отзад напред. Страните, в които правосъдието е в по-лошо състояние от Турция са Иран, Египет, Мианмар, Китай, Венецуела, Бангладеш.

Източник: www.politikyol.com