Home»АНАЛИЗИ»В Турция мъжете се страхуват от жените?

В Турция мъжете се страхуват от жените?

„В Турция жените упражняват психическо насилие над мъжете. На мъжа му остава само физическото насилие“, казва борец за правата на мъжете. Резултатът: всеки ден в Турция умира поне една жена – вследствие на мъжко насилие.

Много мъже в Турция смятат, че феминисткото движение в страната е заплаха. Според тях, обществените рамки не бива да се променят. „Тези мъже са убедени, че става въпрос за оцеляването на Турция“, казва професорът по социология от Истанбулския университет Бюлент Кючюк. Тази „заплаха“ все по-често излиза да протестира за правата на жените, подава молби за развод, иска да прави кариера и заема отбранителна позиция срещу мъжкото насилие, четем в публикация на германския „Ди Велт“.

Тази решителност на турските жени плаши уж по-силния пол. До такава степен, че междувременно в Турция започват да се сформират групи в защита на правата на мъжете и за съхраняването на семейството. Съюзът на бащите и децата в Анкара е именно такава група. Неговият председател Ариф Кизилкан – гневен, разведен баща – смята, че е задължение на мъжете да се борят срещу правата на жените. И особено пък срещу тези права, които са посочени в Истанбулската конвенция. Турция беше една от първите страни, ратифицирали международната конвенция – още през 2012 година. „Ди Велт“ припомня, че Турция е подписала конвенцията дори преди Германия.

Самоуверената жена – заплаха за мъжа?

„Истанбулската конвенция разрушава семействата ни“, твърди Кизилкан. Той смята, че конвенцията окуражавала жените да се развеждат. „Мъжът е боецът в семейството. Той е призван да го защитава. Не може мъжът просто да бъде отстранен от семейството“, казва борецът за мъжките права. Той е убеден, че именно Истанбулската конвенция е виновна за увеличаващия се брой разтрогнати бракове в Турция.

През 2018 година в Турция всеки четвърти брак е завършвал с развод. Но статистиката сочи, че тенденцията е започнала много преди да бъде приета Истанбулската конвенция, уточнява „Ди Велт“.

Друго обяснение за нарасналия брой на разводите в Турция дава юристката Тугче Кьоксал, която е председателка на комисията за човешки права към Истанбулската адвокатура. „Много жени добиха самочувствие и сами изкарват пари“, казва тя и добавя, че това е неволна последица от икономическата политика на ислямско-консервативното управление на президента Реджеп Ердоган. И наистина – в резултат на икономическия възход в страната след 2000 година броят на работещите жени в Турция се е увеличил с 10%, се казва още в статията.

Тази нова независимост обаче е свързана и с рискове. Много жени, които се стремят към независим и самостоятелен живот, рискуват да станат жертва на насилие. По данни на организации, борещи се за правата на жените, всеки ден в Турция най-малко една жена умира вследствие на мъжко насилие.

От Съюза на бащите и децата в Анкара обаче твърдят друго. Те подчертават, че съществуват и други форми на насилие, не само физическото. „Има още психическо и сексуално насилие“, казва Ариф Кизилкан. Според него, жените упражнявали именно тези две форми на насилие спрямо мъжете си. Той дава следния пример: „Жените например се оплакват от ниските доходи на мъжете си, но пък консумират все повече за тяхна сметка. Освен това жените упражняват и сексуално насилие. На мъжа му остава само едно – физическото насилие“, гласи логиката на Ариф Кизилкан.

„Да си турчин – това означава най-вече мъжественост“, посочва в тази връзка социологът проф. Бюлент Кючюк. „Това е така още от основаването на съвременната турска държава“, казва професорът-социолог Кючюк. „Ислямът е религиозният изразител на тази мъжка хегемония в турското общество. А армията и военните са светският изразител. Това винаги са били двете опори на този вид култура в Турция, при която жените нямат думата“, обяснява социологът, цитиран от „Ди Велт“.

Мъжествеността като проблем

Това, от което имаме нужда в Турция днес, е ново разбиране за ролята на мъжа, продължава проф. Кючюк. „Мъжествеността не е идеология, а поведение, което се олицетворява от модели на поведение при мъжа и при жената“, посочва още той.

Той обаче е убеден, че и жените трябва да работят по този въпрос. „Така например в социалните мрежи има групи за жени, които приемат само майки на момчета, понеже като майки на синове се чувстват привилегировани. А това подпомага старото разбиране за мъжественост“, казва още проф. Кючюк.

За да е успешна борбата с насилието срещу жени тя трябва да бъде подкрепена и от мъжете, пише по същата тема австрийският „Ди Пресе“. „Мъжете избягват темата за насилието срещу жени, защото се страхуват да не бъдат разпознати като извършители. Или пък смятат, че това не ги засяга, ако самите те не употребяват насилие. Но насилието срещу жени като цяло е чисто мъжка тема“, се казва в публикацията.

„Истанбулската конвенция е есенцията на всички международноправни норми срещу насилието над жените“, казва по същата тема пред германския „Тагесцайтунг“ Хайке Рабе от Германския институт за човешките права. Тя е убедена, че Истанбулската конвенция е най-модерният инструмент за борба срещу насилието, свързано с половете.

Източник: Дойче веле

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.