Home»АНАЛИЗИ»Възможно ли е да бъде контролирана евентуална бежанска вълна от Идлиб?

Възможно ли е да бъде контролирана евентуална бежанска вълна от Идлиб?

„Споразумението с Русия е с цел възпрепятстване на една евентуална бежанска вълна. Не знаем доколко това ще бъде от полза. Това не е процес, който можем да предвидим напълно. Опасението за контролиране на евентуална бежнаска вълна е огромно.“ Това са думи на проф. Мурат Ердоган, директор на Център за изследване на бежанците към Турско-германския университет.

Не се знае споразумението, което турският президент Тайип Ердоган и руският му колега Владимир Путин подписаха на 17 септември в Сочи как ще повлияе на евентуална бежанска вълна от региона. От друга страна, с интерес се следи дали Анкара се е подготвила в това отношение.

Срокът, който беше даден на страните за изграждане на демилитаризирана зона в Идлиб е на привършване. Дипломатическият трафик по оста Анкара-Москва е интензивен. Двете столици потвърдиха една на друга, че тежкото въоръжение е изтеглено от региона, както и направиха преценка дали в краткосрочен или средносрочен план ще има военна опреация в Идлиб. Според информация на турската редакция на Дойче веле, страните са единодушни по въпроса, че процесът след подписването на споразумението „съответства на духа на договорката“. Страните прогнозират, че пълното изтегляне, заедно с бойците на Хаят Тахрир аш Шам и други свързани с Ал Кайда групировки ще отнеме известно време. Русия информира Анкара, че в краткосрочен и средносрочен план няма да осъществи военна операция в Идлиб.

Въпреки че от самото начало Анкара се подготвя за евентуална бежанска вълна, каквато би могла да породи три милионното население в Идлиб, тя все пак е спокойна от спечеленото време. Тогава на какво се дължи опасението, за което говори проф. Мурат Ердоган?

Бежанските лагери се изпразват

Разказвайки за наблюденията си относно подготовката преди и след подписването на споразумението, проф. Мурат Ердоган акцентира върху факта, че приоритет за Турция е да задържи една евентуална бежанска вълна в конкретна област. „От една страна, бежанските лагери се опразват, а, от друга, на границата се изпращат нови конвои с хуманитарна помощ. В празните центрове ще може да се приемат нови бежанци. Но е много трудно такава вълна да бъде контролирана. Какво ще стано, ако нещата излязат от контрол? Такъв риск винаги съществува.“, изтъква професорът.

За да минимализира подобен риск, Анкара развива сътрудничеството си с всички международни институции начело с ООН и ЕС. Турският Червен полумесец също участва в този процес. По мнението на проф. Мурат Ердоган съвместното сътрудничество между всички ангажирани институции в световен мащаб относно евентуална бежанска вълна от Идлиб успокоява Анкара, но не е ясно дали това сътрудничество ще се засили в хода на действията. Той отбелязва, че Турция се опитва да интегрира близо четирите милиона сирийски бежанци на нейна територия, но тези опити не са на желаното ниво и допълва: „Защото темата за сирийските бежанци не беше обяснена в пълна степен на хората. Днес турското общество гледа по необичаен начин на бежанците.“

Доц. д-р Башак Явджан от Катедра по политология и международни отношения в университета “TOBB“ е сред учените, които имат най-много изследвания по темата за интеграцията на сирийските бежанци. Явджан отбелязва, че всички приготовления за евентуална бежанска вълна са налице, но турското общество „душевно не е готово“ за нови бежанци.

„В бежанските лагери броят на бежанците спадна от 260 хиляди на 178 хиляди. Предвижда се в лагерите да останат само новодошлите бежанци, възрастните и нуждаещите се от грижи.“, споделя доц. Явджан, според която предразсъдъците на местното население срещу напусналите лагерите и навлезлите в градските среди бежанци увеличава градусът на напрежението в турското общество.

Според доц. Явджан турското общество, което се бори с икономическите трудности смята, че сирийците постоянно се поощряват материално и морално и, че тези помощи се удържат от данъците на турските граждани. При това положение отношението на турското общество спрямо сирийските бежанци не омеква. „Турция, разбира се, оказва голяма помощ, но тя също получава помощ от ЕС. И при разпределянето им на милионите сирийски бежанци се получават много малки суми. Политиците трябва наново да обяснят на хората темата за бежанците, като на първо място поставят въпроса за помощите и да се върви към сплотяване на турците и сирийците.“, заявява Явджан. По нейни думи, на сирийските бежанци в Турция не трябва да се гледа като на гости. „Да, има такива, които се завръщат в родината си, но повечето остават. Предстои да дойдат и нови. Защото войната в Сирия не е приключила и нещата не са се нормализирали. Броят на турците, които подкрепят социалните помощи за сирийците трябва да се увеличи.“, твърди доц. Явджан.

„Проблемът в Идлиб не е приключил“

Анкара, от една страна, се опитва да защити цивилното население в демилитаризираната зона, а, от друга, се подготвя да освободи места в лагерите за евентуално новите бежанци, които биха дошли. На също така Анкара иска да знае всичко за евентуална военна операция на Русия в Идлиб, която би повлияла на хода на всички тези приготовления.

Специалистът по Сирия от Центъра за Близкия Изток и стратегически изследвания (ORSAM) Ойтун Орхан отбелязва, че преговорният процес между Анкара и Москва напредва силно. Той смята за критично последното изявление на руският външен министър Сергей Лавров, в което той подчерта, че договорката от Сочи е временна. „Проблемът в Идлиб не е приключил. Анкара печели време и по този начин размишлява над въпроса за сигурността и бежанската вълна в Идлиб. В критичният период, на който ще сатнем свидетели ще видим какво ще се случи и как ще бъдат приложени на практика формулите, произведени по оста Анкара-Москва.“, изтъква Орхан.

Според Орхан „опозиционното крило“ в рамките на Хаят Тахрир аш Шам създава проблеми относно изтеглянето от Идлиб, както е договорено в Сочи, но „прагматичното крило“ спазва договорката. Той смята, че Русия ще предпочете военна операция в най-удобния момент. „В договорката от Сочи 15 октомври беше посочена като последна дата за създаване на демилитаризирана зона. Но тази дата може да подлежи на корекция в зависимост от реалната ситуация на терен. По-важното е процесът да тече така, както страните искат и се вижда, че това е така.“, изтъква Орхан.

Какво предвижда споразумението от Сочи?

След срещата между Путин и Ердоган в руския град Сочи на 17 септември, бяха оповестени подробности около съвместните им действия по-нататък в Идлиб. В споразумението се предвиждаше до 15 октомври да бъде саздадена демилитаризирана зона от 15-20 километра по линията между опозиционните въоръжени групировки в Идлиб и сирийската армия.

Съгласно споразумението Турция и Русия съобщиха, че ракетните системи, с които разполагат опозиционните групировки, както и тежкото им въоръжение са изтеглени от региона. Друго важно решение се отнася до патрулирането на турски и руски военни части в демилитаризираната зона. Според споразумението от Сочи автомагистралите М4 между Халеп-Лазкия и М5 между Халеп-Хама, преминаващи през Идлиб също трябваше да се отворят за движение. Хилял Кьойлю/Deutsche Welle Türkçe

Obzornews.bg

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.