Home»АНАЛИЗИ»За какво трябва да се тревожи Ердоган до 2019 година

За какво трябва да се тревожи Ердоган до 2019 година

По един или друг начин следващите две години ще бъдат от ключово значение за Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), както и за бъдещето на цяла Турция.

Турският президент Реджеп Ердоган е притеснен за 2019 г. – годината, която се очаква да трансформира турската политика след три ключови гласувания. Първо ще има общински избори през март, които ще бъдат последвани в края на годината, през ноември, от президентски и парламентарни избори.

Според конституционните промени, приети по-рано тази година, Ердоган официално ще стане турски президент с изпълнителна власт през 2019 г., ако спечели изборите, което най-вероятно ще стане.

Проблемът на Ердоган е, че той се нуждае от силен резултат на всички три нива – общинско, парламентарно и президентско, за да може да управлява спокойно след 2019 г. и да постигне политическите си амбиции.
Възможността да спечели президентските избори с минимално мнозинство не е достатъчна за него. Ердоган също не иска управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да победи на изборите с обикновено мнозинство, тъй като това все пак ще го принуди да се изправи пред силна опозиция в парламента.

По тази причина президентът действа в перспектива, за да се справи с „износването“, от което според него страда ПСР. Той вярва, че настоящите кметове на най-големите турски градове, започвайки от Анкара и Истанбул, могат да спечелят слабо мнозинство или дори да загубят следващите местни избори, като по тази причина поиска техните оставки.

Кадир Топбаш – кметът на Истанбул, вече падна под ножа и излезе от картината. Градоначалникът на Анкара Мелих Гьокчек, който заедно с други кметове Ердоган иска да види как си тръгват, се съпротивляваше. Несъмнено Гьокчек си е мислил, че след като е дошъл на власт с избори, той трябва да си тръгне, само ако урните така поискат (в крайна сметка кметът подаде оставка след 23 години на поста – бел. ред.).

Това е без значение за Ердоган, който гледа на себе си не само като на лидер на партия, но и като лидер на историческо политическо/религиозно движение, чиито напътствия трябва да бъдат спазвани. В крайна сметка това е еднолична партия, така че Гьокчек знаеше, че трябва да напусне, независимо дали му харесва или не.

Общинските избори през 2019 г. ще бъдат решаващо изпитание за Ердоган. Евентуалното лошо представяне, или дори загуба, на „износените“ титуляри – особено в Анкара и Истанбул, ще е политическо бедствие за него.

Президентът е разтревожен, тъй като референдумът през април, на който бяха приети конституционните промени, превръщащи турската политическа система в президентска, не беше спечелен с голямото мнозинство, както му се искаше. Според международни и местни наблюдатели гласуването също така е било белязано и от нередности и недемократични практики.

По всяка вероятност Ердоган няма да се примири само с уволнението на настоящите кметове на ПСР, но и ще започне да премахва и „износените“ елементи в правителството и в партията. Той не разполага с много време за промяна на политическата сцена, ако иска да спечели през 2019 г.

В същото време турските вътрешнополитически проблеми и главоболия в чужбина се увеличават. Друг проблем за Ердоган е и това, че с действията си увеличава броя на хората, които имат силни чувства към него, казано по-меко.

Основното разделение в Турция вече не е между светския елит и ислямските консерватори. Започва да се поражда враждебност и сред различните групи на консерваторите и това ясно може да се види след неуспешния опит за преврат от миналата година.

Ердоган се доказа като разделяща, отколкото като обединяваща фигура, въпреки че все още има влияние върху значителна част от електората. Но той не очакваше голяма част от случващото се през тези няколко години, чиято кулминация беше опитът за преврат. Това означава, че времето до изборите през 2019 г. може да създаде още много неочаквани събития, които да попречат на политическите му амбиции.

По един или друг начин следващите две години ще бъдат от ключово значение за Ердоган и ПСР, както и за бъдещето на цяла Турция.

Семих Идиз, „Хюррийет дейли нюз“/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.