Голямата трагедия, която човечеството преживя по време на Втората световна война доведе до важно развитие в областта на човешките права след войната. Геноцидът, извършен от нацистка Германия открои една истина: универсалните права, които индивидът притежава по рождение са изключително значими и не може да се оставят на произволно погазване в нито една държава. Въпросът за човешките права престана да се разглежда само като вътрешен проблем на отделните държави и се превърна в такъв за цялата международна общност. В сила влязоха редица международни договорености, отнсно човешките права с цел да се защити отделният индивид в собствената му страна. Основните права и свободи на индивида бяха гарантирани по силата на международните договорености.
От друга страна, възникна едно международно гражданско общество. В резултат на напредъка на комуникационните технологии и глобализацията нарушаването на човешките права в някоя страна, започна бързо да се разчува в цял свят и да се критикува в международен план. От въпросната страна се искаше да спре с подобни нарушения.

Същевременно се създадоха и международни неправителствени организации, които следят дали държавите, изпълнавят ангажиментите си съгласно подписаните споразумения. Сред тях са „Амнести Интернешънъл“, „Фрийдъм хаус“, „Хюман Райтс Уоч“. Тези организации изследват практиките на отделните държави в областта на човешките права, на базата на което съставят годишни доклади и дават оценки.

Човешките права са тясно свързани и с държавния режим. В държавите, в които е налице демократично управление случаите на нарушаване на човешките права са минимални. Колкото повече държавите се отдалечават от демокрацията, толкова по-тежки стават и нарушенията, свързани с правата на хората. При тях това добива системен характер. Превръща се в средство за потискане.

Турция, както и много други държави, е страна по редица международни договори, свързани със защитата на човешките права. Тя има ангажименти, произтичащи от тези договори. Тя трябва да изпълнява своите ангажименти. Някои от международните документи, подписани от Турция имат юридически характер. Например Европейската конвенция за правата на човека и др. Решенията на Европейския съд за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека са обвързващи за националните съдилища и трябва задължително да се спазват. Някои решения пък като тези на Комисията по правата на човека към ООН имат полуюридическа стойност. А други например, Комитетът за превенция срещу насилието установяват конкретен случай и съставят доклад с препоръки.

Една от най-важните международни организации, в които членува Турция е Съветът на Европа. А Европейският съд по правата на човека е орган към Съвета на Европа. Турция подписа договора на Съвета на Европа през 1949 г. и стана една от основателките (понеже подписват договора през същата година и са първите нови членки, Турция и Гърция също имат статут на „основателки“ на Съвета на Европа – бел. ред.). Това беше важно решение от гледна точка на Турция. Съветът на Европа е организация, създадена да защитава ценности като човешките права, върховенството на закона, плурализма, които стоят в основата на демокрацията. Ставайки член на Съвета на Европа, Турция направи категоричен избор с оглед на своята позиция и принадлежност в международен план. Тя прие, че споделя общи ценности с демократичните държави. Две от клаузите на Съвета на Европа гласят, че всяка страна членка трябва да приеме върховенството на закона и в рамките на правомощията си да осигурява защитата на основните права и свободи на всеки индивид.

В резултатът на този избор на Турция с оглед на нейната принадлежност, на Европа трябва да се гледа не като на „другата“, а – като на общност, част от която е и Турция. В такъв случай, вместо да се отправят заплахи към държавите и медиите, които критикуват Турция заради състоянието на човешките права, демокрацията, правовата държава като биват обвявявани за „варогаве“ и за част от международната конспирация, ще трябва да отстъпим и да се взрем в себе си, да помислим дали няма частица истина в тези критики. Не трябва да се забравя, че преди десетина години авторите на тези критики обсипваха с хвалебствия управлението на Партията на справедливостта и развитието.

Погледнато от този ъгъл става ясно, че изразът „да се оплакваш от Турция навън“ е неоснователен. Всъщност „навън“ в действителност е „вътре“. Жалбите спрямо Турция „навън“ означават изтъкване на критиките „отвъд границата“.
Във всеки период, в който Турция се е отдалечавала от демокрацията правителствата са били критикувани както в вътре в страната, така и навън. След военния преврат на 12 септември 1980 г. в чужбина беше подета силна кампания срещу военния режим. Тази кампания и постепенно нарастващите критики в чужбина, после делото, което пет страни заведоха срещу Турция в Европейския съд по правата на човека се оказаха важен фактор за по-ранното провеждане на изборите от първоначално обявената им дата.

В периода след 28 февруари (т. нар. Постмодерен преврат през 1997 г. – бел. ред.) народните представители от Партията на благоденствието, които участваха в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа организираха пресконференции, на които огласяваха недемократичните практики на правителството. Но никой не ги обвини в „родоотстъпничество“, заради тези прояви. При все това, ако „жалбите срещу Турция навън“ са провинение, какво ще стане с хилядите турски граждани, включително и гласуващите за ПСР, които имат заведени дела срещу страната в Европейския съд по правата на човека?

Демокрация ли е управленският режим в Турция?

Демокрация ли е управленският режим в Турция? Изпълнява ли Турция ангажиментите си, произтичащи от договореностите, по които тя е страна? Според класацията на „Икономист“ за 2016-та относно индекса на демокрацията, Турция не попада нито в категорията на „абсолютните демокрации“, нито е сред страните с „проблемни демокрации“. Страната е класирана сред държавите със „смесени режими“, т.е. такива, в които няма демокрация. През 2006-та оценката за демократичност на страната е била 5,7, а през 2016-та е понижена на 5,04.

Според доклада на базирания в Лондон „Фрийдъм хаус“ за 2017-та, Турция не е сред „свободните държави“. Спада към „частично свободните“. А най-интересната част на доклада гласи: за последните десет години Турция е втората страна, която е изостанала много в областта на свободите. За десет години е изостанала с 28 пункта. На първо място е Централноафриканската република.

Пак според доклада на същата организация в Турция няма свобода на словото. Впрочем в доклад от 2007 година Турция се нареждаше сред „частично свободните“ държави по отношение на свободата на медиите.

В доклада си от 2017 г. „Фрийдъм хаус“ помества следната оценка за Турция: „След неуспешния опит за преврат Ердоган се насочи към един откровен авторитаризъм.“
Според индекса за върховенството на закона и правото на „Световен проект за справедливост“ от 2016 г., който изследва прилагането на законите Турция е изостанала с 8 пункта по отношение справедливото правораздаване и се нарежда на 99-то място сред 113 държави. Преди нея са Иран, Танзания, Миянмар, Молдова.
Всички тези доклади показват, че Турция се намира в процес на изоставане в областта на демокрацията, свободата, правовата държава.

Истината е, че колкото повече Турция става авторитарна държава и се отдалечава от демокрацията, толкова повече се късат връзките между нея и общността на демократичните страни, сред които се намира. Турция излиза от общността на демократичните страни и напредва по пътя на членството към общността на автократичните мюсюлмански държави. Много е важно за бъдещето страната Турция да излезе от мрака, в който се намира, преди да е станало късно. За тази цел всички демократични сили трябва да си подадат ръка, за да отхвърлят утвърждаващия се строй и да вървят към една Турция със светло бъдеще. Ръза Тюрмен

Източник: T24.com.tr