Изправен пред светкавичния напредък на талибаните, Джо Байдън е непреклонен: президентът на САЩ е решен да завърши изтеглянето от Афганистан, но също така изглежда, че няма много възможности да повлияе на съдбата на страната.

„Решението за оттегляне беше взето с пълното съзнание, че това, на което сме свидетели, вероятно ще се случи“, каза пред АФП Лоръл Милър, американска пратеничка за Афганистан до 2017 г.

Макар Майкъл Кугелман, изследовател в мозъчния тръст Центъра „Уилсън“, да смята за „изненадваща“ и дори „изключително тревожена“ бързината на териториалните придобивки на бунтовниците, които вече са превзели шест от 34-те столици на афганистански провинции, той споделя следния извод: „всички знаехме, че талибаните ще засилят настъплението си, когато Байдън обяви изтеглянето“.

Решението за изтеглянето на международните сили беше взето от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Неговият приемник отложи срока с няколко месеца, но американските и чуждестранните сили ще напуснат страната до края на този месец.

За Джо Байдън отдавна е постигната основната цел на интервенцията, предизвикана от атентатите от 11 септември 2001 г., а именно да се маргинализира джихадистката организация Ал Каида.
„Почти 20-годишният опит ни показа, че дори само още една година на боеве в Афганистан не е решение, а рецепта за оставане там завинаги“, каза миналия месец президентът демократ, който отдавна настоява САЩ да приключат най-дългата война в историята си.

„Залогът“ на Америка

Притиснат от трудни въпроси, докато талибаните напредват, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън ясно даде да се разбере през последните седмици, че американският курс няма да се промени: Вашингтон ще продължи своята „подкрепа“ за правителството в Кабул, особено по отношение на подготовката на военни, но за останалото, от афганистанците зависи да решат съдбата си.

Основният въпрос сега е дали въздушните удари на САЩ, които се засилиха през последните дни, ще продължат и след 31 август. На този етап отговорът е отрицателен, като правителството на Байдън предупреди, че ще прибегне до подобни удари само в случай на терористична заплаха от Ал Каида или джихадистката групировка Ислямска държава (ИД).

Ели Тененбаум, изследователка във Френския институт за международни отношения, подчертава обаче, че правителството на Байдън „залага“ на това, че „завръщането на талибаните на власт не представлява жизненоважна заплаха за сигурността на САЩ“.

Освен това, на дипломатическия фронт, американците все още се преструват, че вярват, че дипломатическите преговори, които сега са в задънена улица, могат да бъдат възобновени, като заплашват да превърнат Афганистан в „държава-парий“, ако талибаните дойдат на власт със сила и възстановят своя ултрастрога версия на ислямския закон, която бе в действие, когато те управляваха страната между 1996 г. и 2001 г.

САЩ „упорито използват това средство за натиск, защото нямат други“, каза Лоръл Милър, която сега е директор за Азия на организацията за предотвратяване на конфликти Международна кризисна група (International Crisis Group).

„Политическа цена“

„Несъмнено, талибаните биха предпочели да имат легитимност и финансовата подкрепа на международната общност. Техният приоритет обаче е завземането на властта и ако трябва да избират между легитимност и власт, те ще изберат второто“, предупреждава изследователката.
Според нея най-оптимистичният сценарий за правителството в Кабул – вероятно твърде оптимистичен – е сега да успее да замрази ситуацията на терен и след това да договори политическо решение.

Майкъл Кугелман също се съмнява, че САЩ могат да обърнат благоприятната за талибаните тенденция сега, когато почти се изтеглиха Афганистан.

„Страхувам се, че талибаните са просто твърде силни, а афганистанската армия твърде обкръжена, за да могат американците да променят ситуацията“, каза той.

Особено след като американското обществено мнение е против тази война или не се интересува от нея. Сред политическата класа настъплението на бунтовниците въобще не получава адекватна оценка: противниците на изтеглянето са същите както по време на обявяването му, с други думи – няколко неоконсерватори и част от армията.

„Дори и ако най-лошият сценарий се осъществи и талибаните заплашат с превземане на цял Афганистан, това няма да промени сметките на правителството“, защото „политическата цена за евентуално връщане на войските там би била много по-висока от политическата цена на изтеглянето им“, обяснява Майкъл Кугелман.

Толкова по-лошо за реториката на тандема Байдън-Блинкън, който обеща да постави демокрацията и правата на човека в центъра на външната си политика.

Според един бивш американски дипломат „това показва, че тази реторика е валидна само за определени страни, а не навсякъде“. Франческо Фонтемаджи/Шаун Тандон, Франс прес.

Източник: БТА