Фикрет Била

Властта (в Турция – б.р.), която не разполага с никаква история на успеха се опитва да спечели изборите, като използва религиозните ценности и потиска опозицията. Властта не предлага решение на икономическата криза, която самата тя породи. В това отношение властта търси убежище в религията, за да убеди хората да се примирят с беднотията. Двете средства, които властта употребява са: „изпитание с бедност“ и „благодарност“.

Възхвалявайки беднотията, властта иска гражданите да преглътнат създаденото от нея неравноправие. Политиците и Председателят на Дирекцията по религиозните дела „Диянет“ се опитват да убедят гражданите, докарани от тях до просешка тояга, че да бъдеш беден е сполука, като им казват: „Аллах ви изпитва с немотията. Вашето място е в Рая.“

Желанието на властта е гражданите, които са обеднели, които са останали без работа, на които им бъркат в джоба да бъдат благодарни даже и при това положение. Да се примирят с това, което имат, като си представят, че има и по-тежки случаи. Като им се посочват държавите, в които тече гражданска война или са окупирани, те казват: „Опазил ни Аллах, можехме да бъдем и като тях.“, което служи на същата цел. Пропагандни послания от рода на: „Стойте си мирно и кротко, благодарете са на това, което имате! Можеше да бъде и по-зле.“, целят да тушират недоволството на гражданите, както и това недоволство да не се отрази на урните. Това е политика, украсена с религиозни ценности.

Впрочем членовете на управленския елит и прослойките, които се подхранват от властта са потънали в благоденствие и живеят в лукс. Те нямат проблем с безработицата. Те не берат грижи за прехраната на децата си. В замяна на консервативната и набожна физиономия, която си придават, те гледат как да забогатеят повече, като се възползват от благините на властта. Те се вълнуват повече от земния живот, отколкото от отвъдното и не пропускат нито една възможност, за да умножат богатствата си. Това личи дори от отрупаните им маси по време на вечерите ифтар, в които липсва само птиче мляко.

Нито един поддръжник на властта не се подлага на изпитание с бедност. Нито един поддръжник на властта не казва: „Благодарен съм, толкова ми стига на мене.“ и не се оттегля на една страна. Те пробват всички пътища, за да натрупат колкото се може повече.

Докато е налице този факт, властта се опитва да спечели подкрепата на обеднелите благодарение на нея прослойки, като използва религиозните ценности.

А инструментите, които властта употребява срещу хората с опозиционни възгледи, са натиск и страх. Властта възпрепятства и разпръсква със сила всички демонстрации и митинги, независимо с каква цел се провеждат. Съдилищата задържат без доказателства и доводи и издават дългосрочни присъди. Последният пример е делото „Гези“, което беше приключило с оправдателна присъда, но то беше вкарано в съда повторно без да има мотиви за това и приключи с издаването на отежнена доживотна присъда и с по 18-годишни присъди. Властта дебело подчерта, че това решение трябва да послужи за урок.

Тежкият натиск върху опозиционните политици, партии и неправителствените организации продължава. Така се цели сплашването на опозицията.

Заведеното дело за закриване срещу прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) е един от тези примери. Над ДПН тегне заплахата от закриване. Със закриването на ДПН се цели техният електорат да бъде разбит, да не може да се съвземе до изборите и да не може да отиде да гласува.

Сходен е случаят със заведеното дело за закриване срещу Дружеството „Ще спрем престъпленията срещу жените“. Искат да заглушат гласа и на тази неправителствена организация, която защитава правата на жените и се опитва да попречи на престъпленията срещу жените.

Пречи се на жените да надигат глас.

Меджлисът е препълнен с преписки срещу опозиционните лидери и депутати. Заплахите и натискът срещу депутатите се увеличават с всеки изминал ден.

Друг инструмент за натиск са делата за обезщетение. Срещу лидера на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу и председателите на парламентарните групи се завеждат тежки дела за обезщетение.

Съдиите, които не издават решения в угода на властта се изпращат на други места. А съдиите и прокурорите, които угаждат на властта получават повишения.

Издава се един закон, с който се прекратява седемдесетгодишна практика. Вместо условието, според което председател на избирателния съвет се назначава съдията с най-дълъг стаж, се прокарва правилото, съгласно, което „за председател на избирателния съвет може да се назначи и съдия, който е определен с жребий“.Така се отваря пътят на адвокатите от Партията на справедливостта и развитието, назначени като съдии, за да може да бъдат избирани за председател на избирателен съвет.

Раздава се гражданство на милиони сирийски бежанци. Така се цели те да гласуват на изборите и да подкрепят властта във всяко отношение.

Властта знае, че при нормални уславия ще загуби изборите.

По тази причина прибягва към нетрадиционни методи.

Източник: halktv.com.tr