Мехвеш Евин

Някога Москва е била столицата, в която убежище намирали хората с леви убеждения. Нещата обаче се промениха в обратната посока. След началото на войната (на Русия срещу Украйна – б.р.) има наплив на руски опозиционери в Истанбул. Какво разказват хората, които бягат от Путин?
Москва винаги е била специално място за турските левичари. Първият председател на Централния комитет на Турската комунистическа партия Мустафа Супхи се установява в Москва след Октомврийската революция през 1917 г.и работи със Сталин.

Поетът Назъм Хикмет отива в Москва през 1951 г. и живее в изгнание в Съветския съюз до края на дните си.

Казано накратко, за ленинистите и социалистите Москва винаги е била градът, с който те се обвързвали идеологически и емоционално. Съветският съюз се разпадна, Русия се реформира и обогати. Но по време на над двайсетгодишното управление на Путин тя се превърна в потиснически, авторитарен и агресивен режим.

След нахлуването в Украйна опозиционно настроените московчани правят всичко възможно, за да избягат от Русия на Путин. Турция е сред челните държави, в които руските граждани могат да пътуват без визи. Мнозина руснаци се установяват временно в Истанбул.

Руснаците взимат участие в протеста в Одакуле

През април броят на пристигналите в Турция украинци надхвърли 85 хиляди души. По последни данни на вътрешното министерство в Турция се намират 79 хиляди руснаци с право на пребиваване. Но няма данни за онези, които временно идват в Турция след започването на войната.
Медиите се интересуват повече от броя на руските туристи, яхтите на олигарсите и закупените от тях имоти.

Повечето от младите руски младежи, някои от които са само временно тук, а други – за постоянно, са или студенти или от „белите якички“. Общото между руските бежанци, с които се запознах е, че са решили да напуснат страната си, защото не искали да живеят с лъжите за войната и със заплахата от попадане в затвора. Те тръгнали само с по един куфар, а някои от тях са прекъснали и връзките си с близки и роднини.

Първата ми задача беше да отида на протеста, който се организира всеки ден от 3 часа, в Одакуле, Бейоглу, срещу инвазията на Русия в Украйна. В този протест, който се организира от Украинското културно дружество в Истанбул с разрешението на валийството участват десетки души. Тук се събират и колетите с помощи за Украйна.

В интерес на истината завидях на руснаците и украинците, които на пъпа на Истанбул викат на висок глас, че Путин е военнопрестъпник и издигат лозунги срещу войната!

Значи доживяхме да видим как силите за бързо реагиране, които забраняват на собствените си граждани протестите срещу войната, арестуват протестиращите, в случая стоят кротко и мирно встрани.

Но най-голямата изненада за мен беше, че желаещите да говорят сред дошлите на протеста бяха руснаци.

Новите руски махали на Истанбул

Запознах се с опозиционно настроени руснаци, от двойки, съставени от руснаци и украинци, до студенти и хора между 18-30 години.

Докато слушах техните истории, видях как в младите им очи тъгата и надеждата се преплитат. Не можах да не си помисля и за Турция. Защо ли? Защото тези млади хора разказаха как натискът постепенно се е увеличил, как обществото било поляризирано и как хората не могат да надигнат глас.

Нуридин, който се е заселил в Истанбул от Кавказ преди три години живее в Бейликдюзю. Той говори за бедността и тежките закононарушения на много места в руската федерация и казва, че по тази причина хората бягат. Нуридин, който следва висше образование и работи като преводач в една агенция за недвижими имоти казва, че руските граждани, които напускат страната си предимно се настаняват в истанбулските квартали Башакшехир, Кадъкьой, Бейоглу и Бейликдюзю.

Научаваме, че в Турция предимно идват бежанци от украинските градове Харков и Мариупол, както и от Крим.

Запознавам се с една двойка, която работи в авиационния сектор. Виктория е украинка, а съпругът й Алекс е московчанин и след анексирането на Крим се е установил в Киев. Но след нападението на Русия те били принудени да напуснат Киев при много тежки условия. Сега живеят заедно с бременната си приятелка и с майката на Виктория в Бахчелиевлер.

Виктория разказва, че по-рано не са планирали да идват в Турция, но за тях по-важен е бил животът и здравето им. Решили да оставят всичко и дошли в Истанбул само с един малък куфар.
Виктория казва, че засега успяват да се издържат благодарение на работата, която съпругът й намира. Тя отбелязва, че отделя цялото си време на протестите срещу войната и гордо заявява: „Дни наред издържахме без храна и без вода в Киев. Нямам нужда от луксозни неща. Сега за мен една чаша кафе е лукс. Не знам колко ще останем тук. Искам в най-скоро време да се върна в Киев.“

Който критикува Путин и, който е против войната, го обявяват за родоотстъпник!

Съпругът на Виктория Алекс е четвърто поколение московчанин. Когато се е заселил в Киев, се е срещнал с напълно различен живот, той се е изненадал дори от наличието на електричество и гориво. Защото в Русия, когато излезете извън Москва няма централно отопление, нито вода.
Оставете критиката на една страна, в Русия изразяването на някакво различно мнение е достатъчно, за да ви обвинят в „родоотстъпничество“, разказва Алекс. Той подчертава, че държавата прави всичко възможно за да съсипе такива хора, както емоционално, така и финансово.
Най-лошото нещо е, че руските медии непрекъснато пропагандират „готовност за война“, хората постоянно се държат будни срещу „външните сили“. Семената на омразата и ненавистта превръща хората в параноици и поляризира обществото.

В индекса за свободата на словото на Репортери без граници за 2021 г. Русия заема 155 място сред 189 държави. Турция е на 149-о, а Украйна е на по-добра позиция от нас, заемайки 106 място.
Руските народи са обречени да гледат на света през радио и телевизионните канали, които зависят от Москва. А малкото останали предавания, които може да се окачествят като опозиционни, бяха закрити с инвазията в Украйна.

Източник: kisadalga.net