Напоследък европейските правителства стават свидетели на това как управляващите в Турция правят положителни стъпки към Европейския съюз. Икономиката на страната е в криза, Турция зависи от европейските пазари и паричните потоци оттам, турската лира пада надолу. Наред с това, имайки предвид санкциите, наложени от Америка, които най-вероятно ще се увеличат и напредването на Русия в Сирия по начин, който няма да се хареса на Турция този неин ход никак не е нелогичен.

В резултат на тези събития турското външно министерство беше принудено да направи изявление. На 29 август се проведе заседание на Групата за реформи за присъединяване към ЕС, която обеща провеждането на реформи в съдебната система. Министърът на хазната и икономиката посети Париж, а съвсем скоро и президентът Ердоган ще замине за преговори в Берлин.
Но официалните посещения и изявления не заменят политиките. Инициативата за членство на Турция в ЕС не е много убедителна по две причини, ако изключим анти-американското й поведение.

Първата причина произтича от факта, че години наред президентът Ердоган базираше своята политика на остра реторика срещу Европа. Намеквайки за „нацистите“ и „газовите камери“, през 2017 г. Ердоган използва унизителни думи спрямо европейските лидери, а тази реторика е тема, която събужда омраза в европейската политика. Нито един политик в Берлин, Париж, Хага или Виена не може да бъде убеден лесно, че тези думи са били преходни, вкарани в контекста на някаква безобидна предизборна кампания. Тези думи имат траен ефект и се възприемат като част от внимателно нагласено националистическо поведение.

„Стъпките към независима съдебна реформа ще бъдат само привидни“

Втората причина се дължи на това, че макар да изглежда, че принципно Турция може да се върне кам върховенството на закона тя няма да стане правова държава. Новият силов ред на Ердоган, който се изразява в новата конституция, отмяната на независимата съдебна власт, хвърлените в затвора петдесет хиляди души, изгонените от работа сто и петдесет хиляди души с твърдението, че са гюленисти, унищожаването на свободата на словото и използването на чуждите граждани като заложници е път, от който няма връщане назад.

Дори минималната стъпка по посока на независимо правосъдие ще бъде или привидно, или ако е добронамерена, тя ще отслаби властта на Ердоган. Наред с това прекъсването на преговорите за членство в ЕС подсилва позициите на Турция спрямо налагането на условия от Съюза.

Следователно дори да се правят изказвания, които критикуват замразяването на преговорите това положение е един плюс за управляващите в Турция.

От гледна точка на Европа по пътя на Турция към членство в ЕС през последната една година вятърът смени посоката си. Не беше само Франция тази, която отписа еврочленството на Турция. Правителствата на Австрия, Холандия и Германия поставиха сред основните си обещания при подписване на коалиционно споразумение условието, че „Турция няма да стане член“.

Както оповести през юни Съветът на ЕС, поради правилото за абсолютно мнозинство по въпросите относно разширяването на ЕС окончателно пролича, че Турция няма да успее да влезе в Съюза, дори действията за съгласуване на членството са в точката на замръзване.

„За ЕС Турция е стратегически партньор“

Въпреки това европейските правителства гледат на Турция като на стратегически партньор по много причини и искат тясно сътрудничество с нея особено по въпросите на търговията, икономиката, военното дело, борбата с тероризма и хуманитарната помощ.

По тази причина, дори политическото партньорства да не стане реалност, защото Анкара зави към авторитарен курс от пътя към еврочленството, по който Турция някога тръгна с надежда, но стратегическо сътрудничество все още е възможно.

Начело на темите, които Групата за реформи за присъединяване към ЕС извежда стои Митническият съюз и визовото облекчение, което е положително развитие. Ако Турция иска да напредне в тези области, тя ще трябва да подобри управленския модел.

Но независимо дали ще отбележи напредък или не, по всичко изглежда, че още известно време ще духат студени ветрове межде ЕС и Анкара, заради вътрешните политики на Турция.

„Анкара сама да реши“

Отсега нататък политическият шанс на Ердоган зависи от добрата воля на Партията на националистическото движение, която обаче не подкрепя еврочленството, но подрепи новата система, която дава изключителни правомощия на президента. Това означава, че системата на едноличното управление в Турция ще се запази и воланът няма да бъде завъртян по посока на демократичните стандарти на Европа.

Ключовата пречка пред Турция не произтича от това какви са взаимоотношенията й с ЕС, а от нуждата й от европейските пазари, фондове и инвестиции. За преодоляването на това препятствие страната трябва да се върне от произволното управление към правовата държава. Изборът принадлежи на Анкара. Марк Пиерини/tr.euronews.com

Авторът е бивш посланик на Европейския съюз в Турция.