Home»ВОДЕЩИ НОВИНИ»АФП: Политическата воля е от решаващо значение за подобряването на психиатричната помощ в България

АФП: Политическата воля е от решаващо значение за подобряването на психиатричната помощ в България

В психиатричната болница в Курило, която се намира в близост до столицата София, около 100 пациенти чезнат в леглата си в едно порутено обкръжение.

За директора на болницата Цветеслава Гълъбова тази сграда е „пример” за състоянието на психологичните клиники в страната.

От 12-те държавни болници за хора с психични заболявания, 11 са в отдалечени локации, като Курило, тъй като те са наследство от комунистическата ера, когато пациентите е трябвало да бъдат скрити далеч, за да не развалят картинката на социалистическия рай, който официалната пропаганда показва.

След близо 30 години от падането на комунистическия режим, България си остава най-бедната страна в ЕС, и не може да предостави адекватна грижа за психическото здраве на гражданите си.

Държавните психиатрични болници разполагат с 2 300 легла общо, като други 13 болници разполагат с места за още 1 000 пациенти.

Построена в началото на 20 в. болницата в Курило е най-голямата в Софийска област, но сградата не предлага добра защита от лютите зими и от горещите лета. Може и да се намира в зелен парк, но според Гълъбова това не може само по себе си „да излекува шизофрения”.

„Широко разпространен” предразсъдък

Вътре в сградата условията са страшни, с две тоалетни за всеки 20 пациента и по три пациента във всяка стая и металните легла, на които тези хора спят, които в крайна сметка са единственото им лично пространство.
Освен с материалните лишения, тези, които страдат от психически заболявания трябва да се справят и с широко разпространените предразсъдъци.

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев наскоро заяви във връзка със случай на убийство, че „психично болните трябва да бъдат контролирани и държани под ключ”.

„Социалната стигма е широко разпространена в обществото, дори и сред докторите”, заяви професор Дроздстой Стоянов, съветник по психиатрия в здравното министерство, който покани експерти от Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) в България, за да помогнат с реформата в системата.

В доклад от 2017 г. Комитета против изтезанията към ООН изрази загрижеността си относно „високата честота на неподходяща или ненужна институционализация” в България и същевременно с това отбеляза липсата на „независими механизми за инспекция или мониторинг на институциите за психично здраве”.

В този доклад се отбелязва и настоящия проблем с изолацията посочвайки, че „подобни институции продължават да се намират в подобни отдалечени места” нещо, което и Гълъбова отбелязва.

„Ние искахме болницата да бъде преместена в София, но градските власти казаха, че преди това трябва да се проведе референдум”, заяви директорът на болницата в Курило, като допълни, че в последствие тази идея е отпаднала.

Без финансиране за рехабилитация

„Изключително опасно е за физическото и психическото здраве с часове да не се прави нищо”, заяви президентът на ЕПА Силвана Галдериси.

Един от основните проблеми в България е, че „тези институции все още съществуват. Те са много изолирани, много големи и разполагат с твърде малък брой персонал в сравнение с броя пациенти, които имат”.

Тъй като малко от тези клиники се намират в близост до общностите на пациентите, техните семейства често ги оставят на милостта на институциите, често с години, а понякога до края на живота им.

По време на комунизма в Курило е имало ферма, където пациентите е можело да работят, но тя не е преодоляла прехода към пазарна икономика.

И сега там няма и пари, за какъвто и да е вид рехабилитация.

Политическата воля е от решаващо значение

„Нашият бюджет е смешен и абсурден”, заяви професор Мая Стоименова, директор на психиатричната клиника към Медицинския университет в Плевен.

Като много други и нейната клиника се бори да си осигури заплатите на основния персонал, да се грижи за пациентите и да практикува медицина.

Средната заплата на здравен работник специализирал в рехабилитация е 630 лв. на месец, за психиатър парите са 900 лв., а за сестра 500 лв.

В другите европейски страни „тези хора могат да взимат поне двойно”, заяви Галдериси.

България ще продължи да изпитва трудности в това да се състезава с останалите държави-членки в ЕС по отношение със заплащането на специализирания персонал, особено след като около 2% от целия бюджет за здраве са предвидени за психическото здраве.

От ЕПА препоръчват процентът да бъде вдигнат на 10%.

Колкото до реформите в сектора експертите отбелязват, че страната изостава спрямо другите бивши комунистически държави като Полша и Чехия.

Под натиска на ЕС и ООН правителството е предприело някакви стъпки, за да подобри грижата за тези, които страдат от психически заболявания и увреждания.

Тази година стартира 3-годишен план за действие, в който се включва затварянето на 10 болници, които разполагат с твърде малко персонал и създаването на дневни центрове на тяхно място, които да предлагат помощ с участието на общността. Освен това е предвидено да се създадат малък брой почивни домове.

Но все още има дълъг път да се извърви и според Галдериси „политическата воля е от решаващо значение”.
Весела Сергиева, АФП/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.