Home»АНАЛИЗИ»Албания търси начини за борба с масовата емиграция към Европа

Албания търси начини за борба с масовата емиграция към Европа

Албанска продавачка в края на миналата година е платила 1200 евро на „придружител“, който да отведе нейния 16-годишен син във Франция, където той да стане част от хилядите други граждани на балканската държава, търсещи убежище.
„Това е огромна жертва, моля се на Господ всяка вечер“, казва 40-годишната Букури, която отказва да каже фамилията си от страх да няма проблеми с властите. По думите й нейният единствен син в момента се намира в център за малолетни без придружители, изучавайки френски и надявайки се скоро да започне готварски стаж, така че да може да подаде документи за оставане във Франция щом навърши 18 години.
„Единствената ми надежда е той да има по-добро бъдеще“, казва тя.
Независимо от това, че се смята за сигурна и демократична държава, Албания остава основен източник на хора, търсещи убежище в ЕС – модел за нерегламентирана емиграция, който Тирана обещава да пребори. Масовата емиграция от бившата комунистическа държава е продиктувана от средната работна заплата от около 340 евро и безработица, която засяга близо един от всеки трима младежи.
Букури казва, че тя и съпругът й не могат да изхранват седемчленното си семейство, изминавайки пътя до столицата от покрайнините всеки ден, само за да продадат по няколко килограма плодове и два или три литра мляко.
„Една майка не трябва да бъде осъждана, само защото мисли за по-доброто бъдеще на детето си“, казва тя.
Близо 29 000 албанци са потърсили убежище в ЕС през 2016 г. по данни на европейската агенция „Евростат“, което е 1% от цялото население на страната в размер на 2,9 млн. души. Някъде Албания, която е кандидат за членство в ЕС, е на челните места сред страните, чиито граждани търсят убежище, заедно със Сирия, Афганистан, Пакистан, Иран и Еритрея.
„Решихме да спрем този феномен, който наистина ни притеснява“, посочва Ровена Вода, заместник-министър по вътрешните работи, която изрази и особена тревога за непридружаваните непълнолетни.
По данни на „Евростат“ през изминалата година Германия е най-предпочитаната дестинация за емигранти, които подават молба за убежище за първи път, но за първото тримесечие на тази година челното място принадлежи на Франция. Над 4000 албански граждани са потърсили убежище в страната за първата половина на годината по данни на Аида Хайнай, полицейски началник, отговаряща за границите и мигрантите. Миналия месец френският министър на вътрешните работи Жерар Коломб описа наплива като „фундаментален проблем“, който се нуждае от решение.
Търсещите убежище албанци остават във Франция само докато техните молби за убежище не биват отхвърлени, но въпреки това те изразходват голяма част от френския капацитет за настаняване за сметка на граждани от страни с военни конфликти.
Франция има едно голямо предимство в очите на емигрантите – бавната скорост на нейните процедури по обработване на документи, споделят полицейски източници. Може да мине цяла година преди кандидатите за убежище да бъдат отхвърлени, през което време някои от тях се опитват да стигнат до Великобритания, допълват те.
Заплахите на Париж и Берлин да възстановят визите за албанци изглежда са изненадали властите в Тирана. Албанският външен министър Дитмир Бушати се срещна в края на юли с Коломб, за да обсъдят въпроса. Тогава Албания представи на Франция „план за действие, за да постигне конкретни резултати до три месеца в борбата срещу незаконната имиграция“, заяви Ровена Вода.
Планът включва засилен контрол на заминаващите от страната, най-вече за спиране на емиграцията на непридружавани непълнолетни. Също така в него влиза и борба с криминалните мрежи, организиращи подобни пътувания. Албанската полиция „разследва агенции, правни кантори, асоциации или офиси за регистрация, които осигуряват документи на търсещи убежище“, посочва още заместник-министърът.
В периода между януари и май 1083 души са били върнати в Албания, след като са представили фалшиви документи във Франция, казват от вътрешното министерство.
Полицията посочва, че в опита си да докажат, че живота им е застрашен, някои бъдещи емигранти поставят експлозиви под колите си или пред апартаментите си. Друг метод е твърдението, че потърпевшите са жертва на отмъщение – бързо умиращата албанска традиция за „кръвни вражди“. Имотни спорове, дискриминация на сексуална основа и домашно насилие също се посочват като причини за търсене на убежище.
Някои родители, също като Букури, често пъти организират заминаването на собствените си деца. През 2016 г. над 500 непълнолетни без придружител са били регистрирани във Франция, особено в източните части на страната. Но родителите, които „мислят, че изпращат децата си към едно по-добро бъдеще не осъзнават, че голяма част от тях стават жертва на трафик на хора“, казва Алан Бушон, който е начело на асоциация в източния френски град Бурк ан Брес. „Трафикантите ги принуждават да проституират и да просят“, казва Бушон.
За да се преборят с този феномен албанските власти също така държат под „наказателна отговорност“ и родителите, посочва Вода.
През май 44-годишната майка Миранда Лока е била осъдена на четири месеца затвор, по-късно заменен на 18 месеца пробация, заради това, че е изоставила детето си в Германия. Но въпреки това властите може да продължат да имат затруднения с намаляването на потока от емигранти – според скорошно изследване на агенция „Галъп“ 56% от албанците искат да напуснат страната, ако им се отдаде такава възможност. АФП

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.