Арестуваният в Турция австрийски журналист Макс Зирнгаст написа статия за „Вашингтон пост” със заглавие „Защо Ердоган толкова се страхува?” Макс Зирнгаст, който е с леви убеждения е арестуван от септември насам. В статията си Зирнгаст твърди, че „Турция на Реджеп Тайип Ердоган и тежката ръка на държавата мачка опозиционните журналисти, активисти и учени”.

Статията на Зирнгаст за „Вашингтон пост” е събрана от писмата му, които той е изпратил до Виена, където се води кампания за неговото освобождаване. Писмата са преведени от турски и са оформени като статия от редактора на сп. „Якобин”.

Ето и статията на Макс Зирнгаст:

Всичко започна като обикновена акция.

На 11 септември малко преди шест часа сутринта първо пред дома ми в Анкара се появиха турските полицейски сили за борба с тероризма със заповед за арест. Иззеха книгите ми и ме задържаха, след като видяха няколко книги, които уж доказвали моята вина (повечето от тези книги са политически изследвания за турската левица). Докато ме отвеждаха в полицейския участък, се опитах да запазя спокойствие, да спазвам дистанция, но бидейки учтив.

С политиката на турско-кюрдската диаспора първо се запознах преди около десет години в Австрия, т.е. в собствената ми родина. През 2015 г. се преместих в Турция, за да завърша магистратура по политология и продължих да пиша за нарастващия авторитаризъм и за кръговете, които се организират срещу това. През последните няколко години публикувах в много издания като списанието с ляв уклон „Якобин”, участвах в прояви в подкрепа на мира и по принцип работих за една демократична държава.

Но Турция на Реджеп Тайип Ердоган и тежката ръка на държавата мачка опозиционните журналисти, активисти и учени. В тази страна, в която и самите медии са на мушката (през последните две години Турция се сдоби с репугацията на страна, в която има най-много затворени журналисти), действията ми бяха достатъчни, за да привлека вниманието върху себе си.

От два месеца съм задържан. Срещу мен няма повдигнато обвинение.

На първия ден от арестуването ми не се случи нищо извънредно. Сложиха ме в една килия, в която спах върху нар, завит с одеяло. Мръзнех, а светлината се простираше към мен над часовника. Храната се даваше на дълги интервали и беше студена. След няколко дни започна да ме боли стомахът, хвана ме диария.

По време на разпитите в полицията и прокуратурата компетентните органи ме разпитваха за книгите, които намериха у дома (сред тях имаше и книга за кюрдската политика, която мислеха, че аз съм написал), питаха ме за измислена връзка между мен и Фондация „Фридрих Еберт” (социалдемократична правозащитна организация, която има офис в Истанбул, но нямам никаква връзка с тях) и за статията, която написах за сп. „Якобин” (казваха ми, че тя унижава Ердоган). Не ме обвиняваха в нещо конкретно, а ме задържаха с неясни обвинения за тероризъм.

Делото срещу мен, както и останалите дела, сходни с моето, опровергават идеята, че Ердоган вярва в свободата на словото и човешките права, която започна да се тиражира след убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги в Истанбул. Фактът, че съм задържан е доказателство за наличието на авторитаризма, срещу който се съпротивлявам и регистрирам от няколко години насам.

Върху защитниците на кюрдските права се упражнява още по-силен натиск. Бившият съпредседател на Демократичната партия на народите Селяхатин Демирташ е в затвора от 2016 г., през юни той се кандидатира за президент от затвора. Други лидери на партията също се намират в затвора. Например депутатът от Демократичната партия на народите Идрис Балукен получи 9-годишна присъда за „пропагандиране на тероризъм”.

Журналистите също се оплитат в тази мрежа, измислена под предлог, че се води борба с тероризма. През изминалия декември Комитетът за защита на журналистите (CPJ) написа, че „както миналата година, така и през тази всеки журналист, за когото е установено, че е арестуван заради професионалната си дейност към CPJ, е разследван за престъпление срещу държавата, или обвинен с подобни твърдения”.

Заедно с този натиск продължава и процесът на отстраняване на хората, за които се твърди, че са „гюленисти”. В затвора с изключителни мерки за сигурност, в който се намирам мнозина затворници са обвинени в членуване в организацията „ФЕТО”, както я нарича официалната власт. В този момент всеки човек, който не се харесва от властта може да бъде обвинен в гюленизъм. Опитите на няколко дузини военни и няколко учители са сходни с моето положение. От задържането с мярка за неотклонение и настаняване в следствен арест без обвинителен акт, до образуване на съдебно дело целият процес е в нарушение на човешките права.

Този умишлен натиск не произвежда нищо друго, освен гняв и безнадеждност. Сегашното разбиране за „тероризъм” в Турция, в бъдеще ще породи още по-голяма враждебност срещу този режим.
През онази септемврийска сутрин, в която служителите за борба с тероризма почукаха на вратата ми, според мен беше част от процеса за заглушаване гласа на демократичната опозиция срещу официална Анкара.
Обвинителният акт все някой ден ще бъде съставен, но кой знае кога.

Килията, в която сега се намирам е доста мръсна. Мазилката пада, желязото е ръждясало. Водата от чешмата вони. Отоплението не работи и властите затрудняват свижданията. А ние прекарваме времето си, учейки чужди езици, тренирайки и четейки. Дните ми минават в разговори с моите съкилийници за турската левица и фашизма.

По време на снемане на показанията ми, полицаят се опита да свали всички пластове в опит да открие накякъв скрит умисъл и да „разкодира” кой съм. Но няма нищо за разкодирване. Аз съм социалист и писател. Защитавам демократичната република, подкрепям демократичните борби. Стоя зад всичките си действия. Източник: tr724.com

Obzornews.bg