Home»АНАЛИЗИ»Балканите през 2019 г.

Балканите през 2019 г.

Отиващата си 2019 година на Балканите ще бъде запомнена с протести, избори, разочарование от взети в Брюксел политически решения, но и желание за развитие на регионалното сътрудничество. Не се размина и без бежански проблеми, изостряне на добрия тон между държавите заради подписани споразумения, заплахи, въвеждане на санкции и взаимни обвинения заради разразили се шпионски скандали.

Природата също каза тежката си дума в региона и изпрати наводнения и земетресения, които отнеха човешки животи и оставиха стотици хора без подслон.

Накратко, можем да обобщим, че 2019 беше твърде интересна, динамична и наситена със събития година.

Годината започна с приемането на председателството на Съвета на ЕС от страна на Румъния. В рамките на ротационното председателство страната трябваше да координира дейността на Европейския съюз във връзка с преговорите по Брекзит, провеждането на избори за Европейски парламент и воденето на преговори за финансовата рамка за периода от 2021 г. до 2027 г.

Букурещ заяви, че ще работи за преодоляване на разделенията между старите и новите членове на Евросъюза, между Изтока и Запада и за интеграцията на Западните Балкани.

Избори

На 31 март в Турция се проведоха местни избори, спечелени в големите градове от опозицията. Управляващата партия на президента Реджеп Тайип Ердоган остава най-популярната като цяло, но претърпя шоково поражение в Истанбул и загуби и столицата Анкара.

След обжалване на резултатите в Истанбул от страна на Партията на справедливостта и развитието, Централната избирателна комисия реши да ги анулира и на 23 юни се проведоха повторни избори за кмет на мегаполиса. Категорична победа спечели социалдемократът Екрем Имамоглу, който обяви, че е последовател на Кемал Ататюрк и за когото политическите анализатори смятат, че може да допринесе за помирението в турското общество.

На 5 май след балотаж Северна Македония избра за свой президент кандидата на СДСМ Стево Пендаровски. Това бяха първите избори в страната под ново име.

В обръщението си по време на церемонията по полагане на клетва като държавен глава той открои четири приоритета и подаде ръка на опозицията за сътрудничество.

Президентът заяви, че ще работи за пълноправното членство на Северна Македония в НАТО и за започване на преговори за членство в ЕС. Пендаровски посочи, че ще търси баланса в междуетническите отношения и отговорност на лидерите за посланията, които изпращат.

На 26 май, съвместно с изборите за Европейски парламент, в Гърция се проведе първият тур на местните избори. Седмица по-късно, на 2 юни, се състоя вторият тур от изборите за местна власт.
Консервативната партия “Нова демокрация”, която решително се противопостави на сделката за името като вредна за гръцките интереси, спечели категорична победа.
След загубата лидерът на управляващата партия „Сириза“ Алексис Ципрас заяви, че трябвало да бъде платена политическа цена и поради разпад в коалицията, подаде оставка.
На 7 юли в страната се проведоха предсрочни парламентарни избори, спечелени от „Нова демокрация“, чийто лидер Кириакос Мицотакис оглави правителството.
На фона на остра криза между управляващи и опозиция на 30 юни се проведоха местни избори в Албания. Заради бойкота на опозиционните партии и отказа им да се регистрират, изборите бяха спечелени категорично от управляващата Социалистическа партия.
Заради оставка на министър-председателя Рамуш Харадинай, на 6 октомври в Косово бяха проведени предсрочни парламентарни избори. На първо място се подрежда националистическото движение „Самоопределение“ с 26% от гласовете, следвано от Демократическия съюз на Косово с 25%. Лидерите на двете формации започнаха преговори за създаване на коалиционен кабинет.

На 26 декември трябваше да се проведе първото заседание на новоизбрания парламент.

През ноември досегашният президент на Румъния Клаус Йоханис бе преизбран за държавен глава, след като спечели убедителна победа на президентските избори с обещанието си да се бори за върховенство на закона и срещу масовата корупция. „Модерната Румъния, европейската Румъния, нормалната Румъния победи днес!“, заяви той, след като станаха ясни предварителните резултати от вота.

На 22 декември се проведоха избори за президент на Хърватия.

Според официалните резултати, оповестени от Централната избирателна комисия, след преброяване на 98 % от бюлетините, бившият премиер Зоран Миланович печели 29,56 % от гласовете, следван от настоящия държавен глава Колинда Грабар-Китарович с 26,75 %. Двамата отиват на балотаж, който ще се проведе на 5 януари 2020 г.

Протести

2019 година донесе със себе си протести в Сърбия. Хиляди граждани излизаха всяка събота на антиправителствени протестни походи в Белград и големите градове под мотото “Един от пет милиона”. Той стана популярен, след като сръбският президент Александър Вучич заяви, че няма да подаде оставка дори, ако на улицата излязат и 5 милиона граждани.

Основното искане на протестиращите е оставката на сръбския президент и промяна в работата на обществените медии. Участниците в антиправителствените демонстрации настояват също да бъдат открити извършителите и поръчителите на убийството на Оливер Иванович – лидер на СДП от Косово, нападателите на Борко Стефанович – лидер на сръбската левица, както извършителите и на други престъпления.

Антиправителствени демонстрации с искане за оставката на министър-председателя Еди Рама бяха организирани и от опозицията в Албания. На моменти те прерастваха в сблъсъци с органите на реда, които бяха принудени да използват сила и сълзотворен газ, за да разпръснат демонстрантите.

Хиляди румънци се събраха през февруари в центъра на румънската столица Букурещ на протест срещу указ на правителството, който застрашава независимостта на съдебната власт и отслабва борбата срещу корупцията.

Множеството скандираше: „Справедливост, а не корупция“, „Съдии, не се отказвайте“, „Срам“. Протести имаше и в други градове на Румъния, където участниците скандираха срещу управляващата коалиция.

Недоволните се обявиха срещу одобрения от тогавашния румънски премиер Виорика Дънчила указ, който ограничава пълномощията на главния прокурор, а в същото време се дават повече права на новосформиран орган. Европейската комисия и Държавния департамент предупредиха, че промените застрашават независимостта на съдебната власт.

Заради провал на преговорите с правителството през февруари фермерите в Гърция блокираха ключови пътни артерии в страната, след като управляващите не удовлетвориха основните искания на селскостопанските производители за данъчни облекчения и по-ниски производствени разходи.

Протести ознаменуваха Деня на труда в Истанбул – ден след проведените местни избори в Турция. Задържани бяха около 127 души при опит да стигнат до неразрешена демонстрация на площад „Таксим“ – традиционна точка на протести в града.

На 20 декември Движение „Самоопределение” в Тирана протестира срещу участието на президента Александър Вучич в тристранната среща, добила популярност като „мини Шенген”. Протестиращите заявиха, че човек, който не признава военните престъпления, не трябва да идва в Албания и да говори за свободно движение.

Мигранти

От януари до средата на декември от Турция в Европейския съюз са влезли нелегално 70 хиляди мигранти, което е с 46% повече, отколкото за същия период на 2018 г. От тях в Гърция са влезли над 67 хиляди, а в България – под 200 души.

От началото на тази година съществено е нараснал броят на мигрантите, които са потърсили убежище и нов дом от Турция в държавите от ЕС.

Според доклад на Европейската комисия, за 11 месеца и половина в ЕС са влезли нелегално 70 002 души. От тях 67 741 мигранти са пристигнали в Гърция, 197 – в България, 1803 – в Италия и 261 – в Кипър.

В сравнение със същия период на 2018 г. броят на незаконните влизания от територията на Турция е скочил с 46%, алармират от Брюксел.

Междувременно броят на мигрантите, добрали се до гръцките острови, през декември е надхвърлил границата от 40 хиляди. Местата за настаняване са значително по-малко – 8530, се казва в доклада. Мнозинството от подалите молба за убежище в Гърция са пристигнали от Афганистан /30%/, следвани от сирийците /14%/, пакистанците /9,5%/, иракчаните /8%/ и турците /5%/.

В документа се отбелязва, че гръцката брегова охрана обвинява турските власти, че не спират лодките с мигранти, които напускат турските пристанища. В споразумението с Брюксел Анкара се задължава да охранява границите на страната, така че нелегални мигранти да нямат възможност да влизат в ЕС. В замяна на този ангажимент Турция получи 6 милиарда евро за настаняването на 3,6 милиона бежанци и мигранти.

Европа трябва да помогне за справяне с кризисната ситуация в Гърция, където около 5000 деца мигранти живеят в опасност от експлоатация и насилие, заяви Върховният комисар на ООН по бежанските въпроси Филипо Гранди.

По време на своята визита в Гърция през ноември той заяви, че намира условията за живот в лагерите на остров Лесбос за „изключително тревожни“ с „генерализирано напрежение, което често води до насилие, особено срещу непълнолетни“.

Междувременно стана ясно, че нелегалните мигранти имат нов балкански маршрут, алармира Федералната полиция на Германия. Маршрутът минава през Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Триест-Италия, Франция, Германия.

По-важни външнополитически събития

Безспорно най-коментираното събитие във външнополитически план през изминалата година бе решението на Съвета на Европейския съюз от 18 октомври, с което за пореден път не бе определена дата за начало на преговорите за членство в Евросъюза на Албания и Северна Македония. Причината бе несъгласието на президента на Франция Еманюел Макрон процесът на разширяване да продължи, преди да е извършена реформа вътре в самия Европейски съюз. Той заяви, че „не иска нови членове, докато не реформираме самия Европейски съюз“.

Това предизвика силно разочарование сред гражданите на двете държави.

Според Европейската комисия, Европейския парламент и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, Албания и Северна Македония са изпълнили всички условия за започването на присъединителни преговори с ЕС. Те, както и останалите балкански страни, имат перспектива за европейско членство от 2003 г. насам. Македония вече е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от 2018 г. това се отнася и за Албания. След като Македония успя да разреши спора с Гърция за името на държавата, в Скопие се надяваха, че най-сетне ще получат зелена светлина от срещата на върха на ЕС.

Много анализатори определиха отказа на Макрон за започване на преговори като историческа грешка, която отслабва Европа и подкопава стремежите й да стане геополитическа сила. Френският президент беше обвинен, че торпилира политиката за разширяване на ЕС, лишава Евросъюза от един от основните му инструменти за външна политика, подкопа доверието в поетите ангажименти и дестабилизира Западните Балкани.

Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че като блокира преговорите за членство в ЕС за Албания и Македония, Еманюел Макрон отвори вратата за Русия към Западните Балкани. Тя призова лидерите на Евросъюза да започнат незабавно преговори за присъединяване с двете държави. Тя заяви, че ако Европейският съюз не утвърди позицията си в региона, Русия, Китай, Турция или Саудитска Арабия могат да запълнят празнината.

Междувременно в публичното пространство се появиха твърдения, че „разширяването на ЕС отдавна е мъртво“, а Макрон „просто го е погребал“. Наред с критиките, на преден план излязоха тези, че на Западните Балкани трябва да бъде предложено нещо като привилегировано партньорство, „меко” разширяване или норвежки модел. Той предвижда участие в Европейската икономическа зона, при който има отворен пазар и свобода на движение.

Лидерите на Албания и Северна Македония са категорични, че не желаят алтернатива на членството в ЕС.

Ръководителите на държавите-членки на ЕС също бяха категорични, че мястото на Западните Балкани е в Евросъюза и призоваха на срещата на върха в Загреб през 2020 г. да бъде отправена препоръка за начало на преговорите за присъединяване.

През 2019 г. се появи сериозно напрежение в отношенията между Турция и САЩ заради решението на Анкара да закупи от Русия противоракетни системи С-400.

Американски официални лица предложиха Турция да закупи американските зенитни ракетни системи „Пейтриът“, тъй като руските въоръжения биха били несъвместими със системите на НАТО и ще изложат Ф-35 на възможен руски капан. Турция отговори, че отказът на САЩ да продава „Пейтриът“ я е принудил да търси други продавачи, добавяйки, че Русия предлага по-добра сделка, която включва трансфери на технологии.

През 2019 г. Русия достави две батареи от системата за противоракетна отбрана С-400, в съответствие с подписания през 2017 г. договор между Москва и Анкара.

Сделката за С-400 с Русия е един от най-важните договори в съвременната турска история, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

През ноември радарните системи на С-400 бяха тествани и се очаква да заработят изцяло до април 2020 г.

Това обтегна отношенията между Турция и САЩ, тъй като Вашингтон твърди, че системата С-400 ще бъде несъвместима със системите на НАТО. Турция обаче подчерта, че С-400 няма да бъде интегриран в системите на НАТО и няма да представлява заплаха за Алианса и отказа да отстъпи от сделката.

Очаква се през 2020 г. Русия и Турция да подпишат договор за доставката на допълнителен брой дивизиони от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“.

Напрежение създаде и идеята за така наречения “Малък Шенген”, която беше инициирана от сръбския президент Александър Вучич. В нея политиците от Косово видяха опит за възстановяване на старото югославско влияние в Западните Балкани.

Друг източник на напрежение на Балканите стана подписаният в края на ноември меморандум между Турция и Либия за делимитация на морските им граници.

Турция публикува карта на морските зони „като отчита турско-либийските меморандуми”, според която голяма част от гръцката изключителна икономическа зона „отива” към Турция.

Атина разкритикува споразумението, като заяви, че Турция е засегнала суверенните права на Гърция и се опитва да промени картата на изключителната икономическа зона.

Министърът на външните работи Никос Дендиас покани посланика на Турция в Атина за обяснение. По-късно бе извикан и посланика на Либия, който бе уведомен, че е обявен за нежелан (persona non grata) и разполага със 71 часа да напусне Гърция.

Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой заяви, че меморандумът е базиран на принципите на международното право, а островите не могат да създават зона на морска юрисдикция извън пределите на териториалните води.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Алиансът смята да запази неутралитет по въпроса за гръцко-турските отношения и няма да се намесва в спора.

„И Гърция, и Турция са ценни съюзници, и двете държави допринасят за нашата обща сигурност”, каза той.

Европейският съвет излезе със специална позиция по въпроса за меморандума и обяви подкрепа за Гърция по въпроса. В нея подписаният между Турция и Либия документ се определя като нарушаващ суверенитета на трети държави.

Въпреки това Турция заяви, че няма да изтегли корабите си от Източното Средиземноморие. Става въпрос за два сондажни кораба и два плавателни съда за сеизмични проучвания, които в момента проучват въглеводороди вътре и в близост до изключителната икономическа зона на Кипър. „Турция няма да позволи на другите да потъпкват интересите й и тези на кипърските турци”, заяви Реджеп Тайип Ердоган.

Източник: БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.