Историята на една разрушена сграда, използвана някога като хан изплува на бял свят чак след 170 години. Известна някога като „Борса Ханъ“ сред хората, сградата на хана е приютявала заточените в Диарбекир български революционери.

По улица „Чифтехан“, намираща се във вътрешността на историческата крепост в града веднага привлича вниманието една историческа сграда. Тя също носи името на улицата, но вече почти е в руини. Някога тази сграда е била сред основните търговски центрове на града. Това е „Борса Ханъ“ или „Чифтехан“. Но сградата има една забравена история и име – „Булгар Ханъ“ (Българският хан). Връзката на хана с намиращата се на 1750 километра разстояние от България тепърва се изяснява.

Историята на името „Булгар Ханъ“ е свързана с дейността на българските революционери против Османската империя през 1850-те години. Османските власти са заловили 187 души и ги заточили в една от най-далечните градове на империята, какъвто е Диарбекир. Българите, които били конвоирани на пет групи са направили важни промени в облика на града.

Историята на българите в Диарбекир е извадена на бял свят от местният писател Шейхмус Дикен. Когато Дикен посещава България за представянето на превода на книгата му „Ето няма ги вече!“, той забелязва, че българите въобще на са далече от темата за Диарбекир.

В Интервю за турската редакция на „Гласът на Америка“ Дикен разказва как е научил за тази история с думите: „По време на една вечеря моят преводач ми каза: „Ние знаем за Диарбекир“. Попитах го откъде имат представа за града. През 1850-те години е бил популярен изразът: „Тебе вече не може да те спаси и арменският поп в Диарбекир“. Заточените комити са изпращали писма оттам със свои разкази. Описвали са много лошо своето положение, говорели за адски жеги, скорпиони и змии. Живеели в някаква сграда, подобна на затвор. В нея условията били много зле. През деня се разхождали в града. От хладни места като Делиормана в България с гъсти гори, изведнъж те се озовавали сред знойните жеги на Месопотамия, което ги съсипвало. Аз помолих текстовете да бъдат преведени на турски език. Споразумяхме са някаква цена. След като се върнах тук, попитах няколко души, но никой не прояви интерес и този проект остана нереализиран.“
В своите изследвания Шейхмус Дикен е открил нови детайли, свързани със заточените комити.

После някой публикувал книгата „Заточените в Диарбекир“.

„След това се запознах с темата. Българите дошли тук и били разпределени в затвора в Ичкале. Тази сграда по онова време се е използвала от местни търговци като хан. За българите, които дошли били осигурени възможности за работа, за да изкарват прехраната си. Един от тях се е настанил в този хан, редовно си плащал за престоя, собственикът на хана се впечатлил от честността на тези хора, после накарал другите обитатели да напуснат и отдал всички стаи на българите.“, разказва Шеймус Дикен.

Българите създават първото фотографско студио в Диарбекир

Българите създават първото фотографско студио и първият кабриолет в града. Шеймус Дикен разказва, че след амнистията през 1877 г. българите са напуснали града, като оставили след себе си неизличими следи. „Например те основали първото фотографско студио в Диарбекир. Преди това в Диарбекир е нямало фотографско студио. Също така те са създали и първият кабриолет в града. Тоест това е предшественикът на нашия файтон. Те превозвали чиновниците във валийството от домовете им до работното място. След амнистията от 1877 г. всички се завърнали по родните си места. Само един е починал и го погребали тук. Оженил се и останал тук, но името му не се знае. Много търсихме кой е, но не успяхме да намерим данни за него. Не се знае и къде е гробът му.“, отбелязва Дикен.

С времето сградата на хана била използвана за различни цели. Сградата е оставена на собствената й съдба, защото не е била ремонтирана заради неуредици със собствеността. Дикен изтъква, че Регионална дирекция на вакъфите е взела решение за реставрация на сградата. Махмут Бозарслан/VOA Türkçe

Obzornews.bg