Ихван Радойков/АА

В навечерието на официалното откриване (7 януари) на църквата „Свети Стефан“, известна още като Желязната църква в Истанбул българският министър-председател Бойко Борисов отговори на въпросите на Анадолската агенция.

Борисов припомни, че откриването ще бъде заедно с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и подчерта, че оценява жеста на Турция, която е финансирала ремонтирането на църквата.

Премиерът Борисов изтъкна, че е изключително щастлив от факта, че Ердоган е бил отзивчив по отношение на реставрирането на културния паметник в момент, в който той е бил на път да се руши. „Днес се създава уникална възможност за жителите на Истанбул, за туристите и хората, които споделят религията ни. Ето, демонстрирано беше, че е възможно да има приятелство, взаимно разбиране, добронамереност между една мюсюлманска и една християнска държава. Смятам, че това събитие е резултат от доминирането на общия дух и взаимна добронамереност, който цари на Балканите и който се опитваме да утвърдим заедно.“, допълни Борисов.

Бойко Борисов заяви, че Турция е най-големият съсед на България и допълни, че на срещата си с турския президент Ердоган ще разглеждат теми като обявяването на Йерусалим за столица на Израел от САЩ, войната в Сирия, проблемът с Крим, енергийните проекти.

„Сътрудничеството ни е перфектно“

Борисов за пореден път изтъкна ролята на Турция относно спирането на бежанската вълна. Според него, ако бежанците, които влизат в Гърция биха влезли в България, тогава страната ни не би се справила с този проблем. „Разбирането, което се опира на взаимните ни обещания с президента Ердоган функционира безупречно от гледна точка на България. Бежанският натиск срещу нас буквално е сведен до нула. При повишен брой на нелегално пресичащи границата лица Турция приема обратно напусналите нейната територия бежанци. По оношение на граничния контрол работим перфектно с Турция, нашите гранични полицаи и бреговата охрана работят много добре с турските си колеги. Следователно най-големият проблем, пред който сме изправени е решен не само от гледна точка на България, но и по отношение на Европа.“, заяви българският премиер.

Процесът на присъединяването на Турция към ЕС

Борисов, който изтъкна, че процесът на присъединяването на Турция към ЕС „зависи от трудни решения“ и отбеляза, че присъединителният процес не зависи лично от него. „Докато присъединителният процес продължава подписването на едно цялостно споразумение от 5-6 точки, което да обхваща визовото облекчение, митническия съюз, културното наследство ще улесни бизнес отношенията, туризма, транспортната дейност.“, изтъкна Борисов и допълни: „Без Турция не сме в състояние да се справим нито с тероризма, нито с бежанската вълна. Българските служби за сигурност имат много добро съструдничество с турските служби.“

Нова динамика в двустранните отношения

Бойко Борисов наблегна на това, че българо-турските отношения са придобили нова динамика и изтъкна, че България е отворена за турските инвеститори.

Премиерът Борисов обърна внимание на транспортните и инфраструктурните проекти и посочи примери за вече създадените условия за турските бизнесмени, които искат да инвестират. Като изтъкна, че най-големият гранично-пропусквателен пункт на ЕС е Капъкуле българският премиер напомни, че от тук на ден преминават близо 5 хиляди тира. Борисов изтъкна, че на Балканите са изградени добри връзки и магистрали и посочи, че целта им е с проектите, в които България инвестира да се осъществят връзки със всяка точка на Истанбул. Българският премиер отбеляза, че до Истанбул, който е на отстояние 560 км. от София се отива директно по магистралата и добави: „Ремонтирани бяха всички железопътни връзки, които ни свързват със съседна Турция, всички са електрифицирани и обновени. Влаковете вече ще могат да се движат със 180 км. в час. Създаваме всички условия за развитието на региона, както и за транспортните услуги.“

„Стържещите гласове“, които идват от Полша и Унгария

На въпроса да ли е възможно съпротивляването на страни като Полша и Унгария срещу квотния принцип при приема на бежанци да доведе до разногласия, които пък да доведат до разрив вътре в ЕС премиерът Борисов отговори: „Разногласие е твърде мек израз. В това отношение е налице пълна криза. Тук дори не става въпрос само за Полша и Унгария, има и други държави. Следователно колко хубаво е, че вече се среща с разбиране решението, което винаги съм предлагал – външните граници на ЕС трябва да се пазят много стриктно. Споразумението (за реадмисия – б.р.) с Турция трябва да продължи да действа. Мигрантите трябва да се държат близо до кризисните точки, в центровете, които ще се изградят извън територията на ЕС.“

Борисов изтъкна, че докато има войната миграцията също ще продължава и отбеляза, че е много важно в Сирия да се намери мирно решение на конфликта.

15 юли

Борисов изрази мнение и относно опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Турция. Той изтъкна, че е първият европейски политик, който е посетил и подкрепил президента Ердоган след това. „Този опит за преврат всъщност не целеше да свали Ердоган, а – да го ликвидира. Когато бях разкритикуван заради тази своя подкрепа към Ердоган моят отговор винаги е бил следният: Ние винаги взимаме за основа всички ценности на демокрацията. Що се отнася до демокрацията, ако трябва да „вдъхнем живот“ на това понятие, при демокрацията доминира гласът и вотът на народа, както и изборите. Да се слага ръка на властта с F-16, военни хеликоптери, откриване на огън към цивилни обекти не е приемлив начин за предаването на една власт. Ето затова подкрепям президента Ердоган.“, заяви българският премиер.