Home»АНАЛИЗИ»ДЪРЖАВАТА НА ЕРДОГАН

ДЪРЖАВАТА НА ЕРДОГАН

Анри Барки

Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на изборите в неделя (24 юни) е повратна точка за съвременна Турция. Тази трансформация няма да бъде нито към демократична парламентарна система, нито към диктатура, а – към персонифициран потиснически режим.

В условията на новия конституционен ред всички власти не само се концентрират в ръцете на един човек, но същевременно президентът, който е и партиен лидер се сдобива с роля, която няма аналог преди това. Преди всичко липсва разделение на властите, което означава, че няма кой да го контролира и Меджлисът се превръща в инструмент, който ще трябва да одобрява всички предложения, защото Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение спечелиха мнозинство в законодателния орган.

И все пак каквото и да се налага да прави, той ще може да го постигне само с един декрет. Второ, държавният апарат ще му бъде длъжник, защото президентът ще назначава служителите в държавната администрация. В това число и прокуорите, офицерите, ректорите и дори председателите на неправителствените организации.

Президентът и по-рано разполагаше с част от тези правомощия, но вече ще може да наруши обществения баланс, като прави и политически назначения в степен, в каквато той пожелае.

Трето, Ердоган има пълен контрол над ПСР, защото в партията не остана нито един политик с идеи, различни от неговите. Той отстрани от постовете им всички политици, участвали в създаването на партията, а в други случаи някои от тях напуснаха сами. В настоящия момент оставете настрана опонирането на идеите на Ердоган, той е обграден със съветници, които не могат да си позволят дори най-незначителна забележка.

Вече не сме в 1930 г., Турция е важна държава със сложна икономика. Управляването на тази държава изисква изработването на сложни решения на безброй трудни въпроси. Например в противовес на възгледите на всички икономисти Ердоган вярва, че инфлацията се дължи на високия лихвен процент.

Досега Централната банка на Турция направи всичко възможно за спазването на икономическите правила. Но сега Ердоган се сдоби с повече смелост и дали ще се намеси в управлението на Централната банка?

Предизборната кампания беше огледален образ на правомощията, с които президентът разполага. Докато Ердоган излизаше във всички телевизионни програми, опозиционните партии бяха игнорирани както от държавната, така и от частните телевизии и се излъчваше само кампанията на дейставщия президент. От финансова гледна точка Ердоган пак управляваше паричния поток, който беше раздал на близките до него фирми и на местните структури.

В бъдеще тези взаимоотношение ще продължат да укрепват. Хората няма да имат голям избор, освен да бъдат в добри отношения с партията. По тази причина работата на опозицията се усложнява допълнително, защото тя няма нито един от нужните ресурси, с които Ердоган разполага.

От друга страна, Ахилесовата пета на ПСР е липсата на институционализирана структура, т.е. всичко зависи от Ердоган, причината за съществуването на партията пак е Ердоган.

Ердоган е изправен пред важен избор – след своята победа той може да постъпи благородно и щедро или да увеличи натиска върху обществото. Благородната постъпка изисква обществото отново да бъде сплотено и да бъдат атслабени репресивните мерки, които станаха причина за хвърлянето в затворите на десетки невинни хора с неоснователни обвинения.

Това не касае само освобождаването на лицата с известни имена, а обхваща по-широк кръг от хора, които са включени по-късно в списъците с обвинение за наличие на сметки в определени банки например. В допълнение към всичко това може да се добави и фактът, че колкото и да отрича наличието на кюрдския проблем, той може да стартира отново процесът на мирно отваряне, загърбен през 2015 г.

Алтернатива на всичко казано дотук, може да бъде и поощряването му от неговите предани съветници да отмъщава на онези, които му опонират. Факт е, че той разполага с неограничена власт. От гледна точка на кюрдския проблем пред Ердоган стои една пречка, т.е. Партията на националистическото движение, която му осигурява мнозинство в Меджлиса се противопоставя на всякакви споразумения с кюрдите.

Докато преди изборите се смяташе, че ПНД ще вземе много по-малък процент от гласовете, тя изненадващо спечели около 11 на сто от вота и прескочи самостоятелно изборния праг. Фактът, че четвъртата по големина Добра партия, която влезе в опозиционната коалиция е също националистическа формация, която е против исканията на кюрдите, още повече усложнява нещата.

Когато сборуваме процентите на ПНД и Добрата партия те надвишават 20 процента, така че и двете партии може да търсят сближаване през идните месеци, решавайки проблемите помежду си.

В бъдеще определящият фактор ще баде състоянието на икономиката. Заради нуждата от чужди финансови потоци, възможно е Ердоган да се принуди да бъде по-умерен и да се договаря, защото чуждите инвеститори желаят поляризацията в страната да приключи./Ahvalnews.com.tr

Obzornews.bg

Авторът е професор по международни отношения в университет „Лехи“, бил е директор на Програмата за Близкия Изток на Международния център за научни сътрудници „Удроу Уилсън“, САЩ.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.